Под сянката на едно от най-близките дървета седеше мъж, опрян о ствола, който явно ги очакваше. Беше дребен, чернокос и нямаше брада, млад на възраст. Носеше тъмносиня широка роба и мека шапка с широка периферия. Лицето му не беше обезобразено от специални органи. Бледо, сериозно и строго, и в същото време привлекателно.
Преди да заговорят, той топло се ръкува с Маскул и хвърли недоброжелателен поглед към Краг, който му отвърна с израз на насмешливо пренебрежение.
Мъжът заговори с трептящ баритон, но интонацията и модулациите му звучаха някак по женски.
— Чакам ви от изгрев слънце — рече той. — Добре дошъл в Баре, Маскул. Дано забравиш тъгата си, многострадалнико.
— Защо ме чакаш и откъде ти е известно името ми? — Маскул го изгледа почти дружелюбно.
Непознатият го дари с усмивка, която разхубави лицето му.
— Аз съм Гагнет. И на практика зная всичко.
— Няма ли поздрав и за мен, Гагнет? — обади се Краг и почти навря отблъскващото си лице под носа му.
— Познавам те, Краг. Малко са местата, където ще те посрещнат с отворени обятия.
— И аз те познавам. Гагнет — жената-мъж… Е, тъй или иначе двамата с Маскул пристигнахме заедно и ти трябва да се погрижиш за гостите си. Отиваме към Океана.
Усмивката изчезна от лицето на Гагнет.
— Не мога да те изгоня, Краг, но ще се отнасям към теб като към непоканения трети.
— Тази сделчица ми пасва — Краг отметна глава и се изсмя високо и неприятно. — Когато хвана плячката, ще ти оставя опашката. За мен — материята, а за теб — сянката. Може да ти потрябва.
— След като уредихте всичко удовлетворително за двете страни, позволете ми да отбележа, че в момента не ми трябва ничия компания — намеси се Маскул. — Позволяваш си твърде много, Краг. Веднъж вече се оказа неверен приятел… Струва ми се, че съм свободна личност, нали?
— За да си свободен, трябва да си имаш собствена веселена — подметна Краг подигравателно. — Какво ще кажеш, Гагнет — свободен ли е този свят?
— Свободата от болката и от грозното е привилегия на всеки отделен индивид — спокойно отвърна Гагнет. — Маскул е прав да настоява и ако обещаеш да го оставиш на мира, аз ще сторя същото.
— Маскул си мени мнението, когато си ще, само че няма да се отърве лесно от мен. Не се тревожи тоя път, Маскул!
— Няма значение — промърмори смутено Маскул. — Нека с нас да идва, който си иска. След няколко часа ще съм свободен, ако предсказанията са истина.
— Ще ти покажа пътя — предложи Гагнет. — Ти не познаваш тая област, Маскул. Щом малко по-нататък стигнем до равнините, може да пътешестваме и по вода, но боя се, че сега-засега трябва да вървим пеша.
— Боиш се, боиш се, вечни мързеливецо! — записка с тънък, стържещ гласец Краг.
Маскул удивен погледна първо единия, после другия. Явно между тях постоянно кипеше вражда и се познаваха доста добре.
Тримата тръгнаха през гората, като се движеха по края й и през цялото разстояние от един-два километра не изпускаха от очи издълженото тясно езеро, което се намираше край нея. Дърветата бяха нисички и слаби, със затворени листа в цвят долм. Между тях нямаше храсталаци и пътят им минаваше по чистата кафява земя. Чуваше се шумът на далечния водопад. Вървяха под сянка, но въздухът беше приятно топъл. Нямаше досадни насекоми, а езерото изглеждаше прохладно и поетично.
— Ако на мен се бе паднало да те доведа от твоя свят, Маскул, щяхме да дойдем тук, а не в алената пустиня — рече Гагнет и приятелски стисна ръката на Маскул. — Тогава щеше да избегнеш мрачните места и изпитания и Торманс щеше да ти хареса.
— Какво от това, Гагнет? Тези места пак щяха да си съществуват.
— Щеше да попаднеш там по-късно. Съвсем различно е дали човек ще види мрака в светлината или светлината в мрака — възрази Гагнет.
— Най-добре е човек да вижда ясно. Торманс е уродлива планета и предпочитам да я познавам, каквато е.
— Дяволът я загрози, а не Кристалния. Всичко, което виждаш около себе си в момента, е породено от мисленето на Кристалния, а Торманс е самата Красота и Радост. Дори Краг не е толкова безочлив, че да го отрича.
— Тук е прекрасно — потвърди Краг и се огледа наоколо злобно. — На човек му трябва още само възглавница и дузина хурии, за да се получи пълна завършеност.
Маскул се освободи от ръката на Гагнет.
— Миналата нощ, когато се промъквах през мръсотията под мъртвешката светлина на луната, си мислех, че светът е прекрасен…
— Горката Сюленбод! — въздъхна Гагнет.
— Какво! Ти я познаваш? — изуми се Маскул.
— Познавам я чрез теб — отвърна водачът им. — Скръбта ти за тази благородна жена показва твоето собствено благородство. Струва ми се, че всички жени са благородни по душа.
— Може да има милиони благородни жени, но Сюленбод беше само една.
— Планетата, на която се е родила Сюленбод, не може да е ужасна — отбеляза Гагнет.
— Да сменим темата… Този свят е страховит и жесток. Благодарен съм, че го напускам.
— Поне по един въпрос двамата разсъждавате по един и същ начин — злокобно се ухили Краг. — Удоволствието е добро, а краят на удоволствието е зло.
— Чували сме ги твоите ненормални теории, Краг — изгледа го студено Гагнет. — Ти много държиш на тях, но те са безполезни. Светът не може да съществува без удоволствието.
— Така счита Гагнет! — жегна го Краг.
Наближиха края на гората и се озоваха на една скаличка. На петнайсетина метра под тях в подножието й продължаваха езерната и горите. Цялата област Баре беше огромен планински склон, който природата бе разположила терасовидно. Езерото, покрай чиито брегове преминаха, не беше затворено, а се стичаше на по-долната тераса в пет великолепни отвесни като нишка водопади, струйнали сред воден прах. Скалата не беше отвесна, така че за мъжете беше лесно да слязат надолу.
Оттук те навлязоха в друга, по-гъста гора. През средата й течеше поток и мъжете тръгнаха по бреговете му.
— Идвало ми е наум, че тъкмо Алппен ще ме убие — обърна се Маскул към Гагнет. — Така ли е?
— Тези дървета не се страхуват от Алппен. Защо ти трябва да се боиш от него? Алппен просто е едно чудесно, животворящо слънце.
— Вече зърнах заревото му и вълнението тогава едва не ме погуби.
— Силите са се опитвали да постигнат равновесие — обясни му Гагнет. — Когато видиш тук Алппен, той ще е единствен и силите у теб няма да воюват.
— Мога да ти кажа в аванс, Маскул — намеси се ухиленият Краг, — че точно това е козът на Кристалния.
— Какво имаш предвид?
— Сам ще видиш. Колкото лесно се отказа от тоя свят, толкова горещо сега ще ти се прииска да останеш в него, за да се насладиш на новите си преживявания.
— Както виждаш, трудно е да се удовлетвори Краг — усмихна се Гагнет. — Не трябва нито да се радваш, нито да отричаш света. Какво
— Чудно нещо, още не мога да схвана идеите ти — обърна се Маскул към Краг. — Препоръчваш ми самоубийство ли?
С всяка минута Краг като че ли ставаше по-жълтеникав и по-отблъскващ.
— Защо, само защото никой вече не те глези? — възкликна той, показвайки почернелите си зъби.
— Който и да си, каквото и да целиш, май си доста самоуверен — заключи Маскул.
— Сигурно искаш да се червя и да пелтеча като глупак, така ли? Чудесен начин да изобличаваш лъжите!
Гагнет се втренчи в корените на едно дърво, наведе се и прибра две-три подобни на яйца топчици.
