отиде до легена с водата.
Рейналф седна, изу ботушите си и започна бързо да се храни. През цялото време не отдели погледа си от Лиз-Ан, която се приготвяше за сън. Когато тя започна да съблича роклята си, сърцето му заби по- учестено. Тъй като през последните няколко нощи той не спеше в едно и също легло с нея, тя си лягаше с тънката шемизета, за да й бъде по-топло. Гледаше я как разресва дългата си коса и ставаше все по- неспокоен. Бутна таблата с храната и се приближи до нея. Тя го погледна въпросително, после му подаде гребена. Той седна на леглото, придърпа я между бедрата си и започна да разресва гъстата й коса. Търпеливо работеше с гребена, докато най-после косата й заблестя в цялото си великолепие. Хвърли гребена встрани и зарови пръсти в косите й. Погали нежно бузата й, прибра косата й на тила и я завърза с яркозелена панделка. Малко по-надолу завърза още една — яркосиня, а още по-надолу — червена, с цвета на узрели малини. Лиз-Ан седеше със затворени очи и мислеше само за топлината, която струеше от мускулестите му бедра. Струваше й се, че е минало безкрайно време от последната му ласка. Наистина й липсваше докосването на ръцете му. Когато той престана да се движи, тя се върна в настоящето. Изпълнена с подозрение, обърна глава и го погледна. Той й се усмихна, а после топло я целуна по устните. Тя не можеше да си обясни защо изпита чувство на загуба, когато той се отдели от нея. Погледна несигурно встрани и докосна с пръсти сплетената си коса. И веднага напипа панделките — коприната беше хладна и приятна на допир. Нетърпеливо преметна плитката през рамо и ахна при вида на богатите им цветове. Докосна всяка една по ред.
— О, Рейналф — възкликна тя, — прекрасни са! — Усмивката очерта трапчинките й. Тя вдигна към него очите си, грейнали от щастие.
Той също й се усмихна. Да, тази жена беше много специална. Тя се биеше като мъж, но се топеше в ръцете му, поддаваше се на ласките му. Искаше този миг да трае вечно. Искаше усмивката й никога да не изчезва. Блясъкът на очите й да бъде само за него. Искаше устните й да нашепват думите, които жените казват на мъжете, които обичат. Да, това искаше най-много — Лиз-Ан да признае, че е негова. Ако го направеше, той нямаше да й позволи да си отиде. Ако не успееше да я подчини на волята си до пристигането на брат й…
Лиз-Ан продължи да го гледа, учудена от топлината на погледа му. Той беше толкова красив, че сърцето й се свиваше. Обстоятелствата, които ги бяха срещнали и събрали, вече нямаха значение. Те принадлежаха на миналото — минало, в което тя вече не беше сигурна. Импулсивно го прегърна, при което двамата се търкулнаха върху леглото. Ръцете му я държаха здраво през кръста, а очите му не се отделяха от нейните.
— Благодаря ти, Рейналф — каза с глас, станал странно дрезгав. — Много мило, че си помислил за мен.
А после леко го целуна по устните. Озадачи го това, че тя доброволно го дари с ласките си. Дни наред изпитваше непрестанен глад за близостта й. Всеки път, когато я погледнеше, чувстваше напрежение в слабините. Но беше решил, че ще даде време и на нея, и на себе си да осъзнаят чувствата си, затова избягваше близостта й. Знаеше, че ако я докосне, може да изгуби разума си. Прие с радост дълбоката й целувка и й отвърна с нарастващо желание. Членът му мигновено се втвърди и се притисна до мекото хълмче между бедрата й. Господи, каква нужда имаше от нея! Въздържанието и търпението, които си беше наложил през последните дни, бързо се стопиха, като да не ги е имало. На тяхно място се разгоря дива страст. Плъзна ръка по гърба й, зарови пръсти в косата й, а после хвана здраво главата й и задълбочи целувката. Езикът му се опиваше от близостта с нейния, искаше да получи всичко от нея. Тя тихо простена и се притисна към него. Когато почувства ръката й да се плъзга по гърдите му, а после и надолу към бедрото му, той я хвана и я постави върху твърдата си и топла мъжественост. Без колебание, тя сключи пръсти около члена му и отново простена тихо. Отначало плахо, тя се притисна до него и започна да върти бедрата си — движение, което го накара почти до полуда. Не беше изпитал такова неконтролируемо желание дори с първата жена, която беше имал. Всяка клетка на тялото му гореше от дива нужда, трупаше се напрежение, което се фокусираше в онази негова част, която искаше час по-скоро да бъде освободена. Придърпа я на леглото толкова силно, че то се прекатури. Загубил вече напълно контрол над себе си, той погледна в очите й. Трябваше да се увери в нейната страст, преди да вземе крайното решение — да я притежава напълно. Лиз-Ан усети погледа му, повдигна клепачи и му се усмихна.
— Вече достатъчно голяма ли съм? — попита тя. Шепотът й прозвуча като залп в тишината, изпълнена с очакване.
— Да, тази нощ ще бъдеш моя, Лиз-Ан. Мои ще бъдат и тялото, и душата ти.
В очите й се появи странно пламъче. Може би беше страх? Желаеше го безразсъдно, силно, но в думите й се усещаше и нещо друго.
— Аз… аз… Страх ме е — призна тя и спусна клепки над великолепните си зелени очи.
Рейналф усети, че тя му се изплъзва. Целуна я страстно, погали цялото й тяло и наново запали огъня в нея. Тя се заизвива неудържимо в ръцете му. Когато започна да диша тежко, на пресекулки, той повдигна мекото й, податливо тяло и бързо го освободи от дрехите. А после, също така бързо, се съблече. Когато се обърна към Лиз-Ан, видя смайването в очите й, предизвикано от вида на огромния му член.
— Лиз-Ан, какво има? — попита той, изправи леглото и я придърпа върху него.
Прегърна я здраво и я залюля. Очевидно, можеше отново да я загуби. Тялото й постепенно ставаше по-твърдо и неподатливо. Стана почти невъзможно да я държи. Погледът й се спря първо на гърдите му, после дълго се задържа върху устните и най-после стигна до очите му.
— Не разбирам — каза тя. — Не може да съм сбъркала…
Тъй като нуждите на тялото му потискаха ума му, Рейналф дори не се опита да разбере смисъла на думите й. Той отчаяно я прегърна и отново потърси устните й. Отначало тя се съпротивляваше, обърна главата си настрани и отказа да му поднесе устните си, но огънят в тялото й не можеше да бъде потушен лесно. Рейналф се възползва от слабостта на плътта й. Обсипа с горещи целувки пламналата й кожа, а ръцете му непрестанно галеха тялото й, докато то затрепери неудържимо. Настоятелните му опити да върне изгубеното накрая победиха. Тя се разтопи в ръцете му. Желанието отново гореше в нея. На лицето й се изписваха последователно различни чувства. Като видя това, Рейналф докосна много нежно първо босите й ходила, после добре оформения глезен, погали ямката на коляното й и най-накрая стигна до бедрата. На тях отдели особено внимание. Дълго гали нежната кожа от вътрешната им страна, докато се осмели да докосне блестящите черни косми, покриващи венериния й хълм. Тя задиша учестено и потръпна, кожата й беше станала непоносимо гореща. Очите им се срещнаха. Бавно, съвсем бавно, той плъзна ръцете си нагоре и обхвана твърдите й, набъбнали гърди. Прокара палци по зърната, които веднага отговориха на ласката.
— Рейналф — въздъхна тя, — моля те, облекчи болката ми.
— Сигурна ли си, че искаш? — попита той, като че ли не вярваше на ушите си. Не мислеше, че ще може да се спре дори тя да го помолеше за това.
— Да. — Думите й бяха леки като дихание.
Рейналф нямаше нужда от окуражаване. Постави единия си крак между бедрата й и покри тялото й със своето. Тя се изви в дъга към него и заби нокти в хълбоците му, като инстинктивно очакваше навлизането му в тялото й. Твърдият му член се притисна в меката й плът в радостната тръпка на очакването. Той не искаше веднага да се възползва от утехата, която нейното тяло предлагаше.
— Не бива да бързаме. Трябва да си напълно готова да ме приемеш — каза той задъхано. — Така ще те боли по-малко.
Тя го погледна. По очите й виждаше, че не го разбира. А после въздъхна, изпълнена с наслада, когато той пое едното й зърно в устата си и го засмука. Там, където телата им се допираха, се породи топлина и влага. Ръцете и устните му я галеха умело и изтръгваха от гърлото й стонове и въздишки. Той се повдигна на лакът и ръката му обхвана мекото топло хълмче. Тя извика и се притисна в дланта му. Пръстите му нежно разтвориха гънките плът, които скриваха входа към горещата й пулсираща сърцевина. Беше влажна и тръпнеща в очакване. Треперещ от възбуда, той навлезе в нея бавно, докато стигна до тънката мембрана, свидетелството за нейната девственост. Той изпита огромно облекчение. Беше се надявал, че ще е първият, но не беше абсолютно сигурен. Все пак тя беше на осемнайсет години, а повечето момичета се омъжваха още на четиринайсет.
Неспособна да чака повече, Лиз-Ан рязко вдигна бедра и го пое в себе си. Извика изненадано при последвалата болка, която я заля на вълни. Той беше така огромен, че тя беше сигурна, че я е разкъсал на
