Детето ми умря на следващия ден. Загубата разби сърцето ми. Разбираш ме, нали? — Като не видя съчувствие по лицето му, тя извърна глава. — А Зара имаше две здрави, чудесни момчета, докато едно беше достатъчно, за да бъде наследник на барона. Мразех я. Тя имаше всичко, което аз някога исках — благороднически произход, красота и Байрън. — Тя направи пауза, за да събере смелост и да довърши разказа си. — И така, аз размених мъртвото си дете с едно от нейните, с теб, Дарт. Беше съвсем просто, защото моето бебе беше досущ като теб. А после си тръгнах. Не помислих за последиците. Не помислих за нищо. Отгледах те като свое собствено дете, като плът от плътта си…
— И си ме лишила от всичко! Благодарение на теб сега съм селянин! — извика Дарт и жестоко стисна раменете й. — Аз съм благородник! Виж какво са ми причинили твоята алчност и ревност, жено!
— Ти си второто дете! — напомни му тя, като се сви от болка. Хватката му беше жестока. — И без това нямаше да получиш нищо.
— Нищо? Сигурно щях да живея по-добре. Нямаше да мизерствам така. Можеше да стана рицар и да заслужа богатство.
— Не, Дарт, ти не знаеш какво приказваш. Ти ме обичаш! Аз съм твоя майка.
— Лъжа! — Той я отблъсна от себе си толкова силно, че тя падна на леглото. Сви се на кълбо. Вече плачеше неудържимо и раменете й се тресяха.
Дарт се обърна към Филип, който го посрещна с толкова широка усмивка, че се виждаха всичките му зъби.
— Защо ми разказа всичко това? — попита той, като го заплаши с пръст. — Намислил си нещо, нали?
Филип разтри брадичката си.
— Преди четири години ти ми направи неоценима услуга. Донякъде — добави той, като си спомни, че и Джилбърт, и Лиз-Ан все още бяха живи. — Искам да ти върна дълга си.
Дарт веднага разбра за какво говори той — за нападението, което беше извършил над лагера на брата и сестрата Балмейн.
— Всъщност имам предложение за теб — каза Филип и се изправи.
— И какво е то, милорд?
Филип повдигна вежди.
— Хайде, вече не е необходимо да се обръщаш така към мен. Не съм по-висшестоящ от теб, както се оказа. Ти си ми почти равен. Можеш да ме наричаш Филип.
Дарт се приближи до него.
— Е, Филип, какво е предложението ти?
Филип отиде до вратата.
— Ела, ще говорим другаде. И си вземи нещата, защото не е вероятно да се завърнеш в тази дупка.
— Не! — извика Мери и скочи от леглото. — Не ме изоставяй!
Като се смееше високо, Филип излезе и отиде при коня си. Възседна го и зачака. От колибата долитаха плач, молби и шум като от хвърлени предмети… След няколко минути Дарт застана на прага с преметната на рамо торба. Тръгна към Филип. Мери не го последва. В колибата беше тихо, много тихо. Филип се зачуди как Дарт беше успял да успокои жената, но не го запита. Какво го интересуваше?
— Следвай ме — каза той и обърна коня си. От посоката ставаше ясно, че ще напуснат селото.
Нито един от двамата не проговори, докато не стигнаха до едно отдалечено място, което се намираше в близост до бърз поток. Филип слезе от коня и седна на влажния бряг. Без да каже дума, Дарт пусна торбата си на земята и също седна, но на прилично разстояние от Филип.
— Искаш ли да си върнеш всичко онова, което ти е било отнето? И може би дори да спечелиш още? — попита го Филип.
— Едва ли е необходимо да отговарям на този въпрос — каза Дарт. — Нима мислиш, че бих искал да свърша дните си, като обработвам земята?
— Разбира се, не. — Филип се засмя. — Това беше просто предисловие към моето предложение.
— И какво е то?
Филип затвори очи и обърна лицето си към слънцето.
— Толкова е просто — прошепна той. — Ти ще станеш барон, господарят на Чизън.
— На мен не ми изглежда толкова просто. Какво ще стане с брат ми? Нима той не е баронът сега?
— Засега — каза Филип, като замислено дъвчеше стрък трева.
— И как ще заема мястото му?
Филип погледна Дарт право в очите.
— Ти знаеш отговора.
Да, помисли си Дарт. Въпросът му беше глупав. Достатъчно дълго беше приятел на Филип Чаруик и не биваше да пита за начина, по който щяха да се отърват от онзи нещастник.
— Значи с този мой брат си приличаме като две капки вода? — попита той.
— Да. Ако не беше тежкият живот, който водиш, който си водил, приятелю, нямаше да е възможно да ви разпознае човек.
Дарт прокара длан по лицето си и почувства бръчките, които слънцето и вятърът бяха издълбали по него.
— И как ще го убия?
— Как би искал да го убиеш?
— Моят брат? — Дарт сви рамене. — Бих искал първо да се срещна с него.
— Ах, колко си сантиментален… — Филип въздъхна. — Разбира се. Повече от сигурно е, че ще се срещнеш с него.
— Кога?
— Скоро, не бива да се тревожиш за това. Ще бъда до теб.
Дарт кимна.
— Така си и мислех. Какво ще спечелиш ти?
— Познаваш ме добре, стари приятелю. Искам само едно нещо — съпругата на барона.
Дарт смръщи вежди.
— Това ли е всичко?
— Достатъчно е. Сигурен съм, че твоята дълбока благодарност ще ми служи добре през идните години.
Разбира се.
— Защо тази жена е толкова важна за теб?
— Искам я в леглото си… А другата причина е, че тя ми нанесе обида, за която трябва да си отмъстя.
— Красива ли е?
— Да. Но може би аз съм този, който трябва да задава въпроси.
Объркан, Дарт втренчи поглед в него.
— Ти я познаваш по-добре от мен, Дарт. Ти беше този, който първи легна с нея. Кажи ми как беше.
Объркването на Дарт стана още по-голямо.
— Не знам за какво говориш.
— Разбира се, че знаеш. Нима не си спомняш лейди Лиз-Ан от Пенфорк? — Очите на Дарт започнаха бавно да се разширяват Филип се плесна по бедрото и се изправи. — Да, същата. Нима не е ирония това, че се е омъжила за човек, който толкова прилича на теб — мъжа, който я е изнасилил? Съвсем скоро ще науча всичко. От самата нея…
Дарт остана безмълвен, защото знаеше, че не може да каже истината на Филип, а именно, че момичето го е проснало в безсъзнание, преди да успее да направи с нея каквото и да било.
— И защо я искаш сега — попита той, — като не я искаше преди?
Филип се изправи пред него.
— Ако знаех, че ще се превърне в такава красавица, може би нямаше така да прибързвам. — Постави ръце на хълбоци и се усмихна. — С мен ли си, барон Уордю?
