лъже.
Стив поде историята и двамата започнаха да я обработват:
— Майка ти е разбрала за вас и двамата са се скарали. Кригър я е ударил с пръта и я е бутнал в джакузито. После те е убедил, че си го направила ти.
— Както вече казах, нещата са точно обратните. — Аманда се разсмя. — Аз прелъстих Бил. Пушех малко трева, нищо друго. Бил ми даде валиум, когато убих мама, защото бях превъртяла. Исках да се обадя на ченгетата и да си призная, но Бил каза, че той щял да се погрижи за всичко.
— Промил ти е мозъка, по дяволите! — извика Стив.
Аманда отхапа огромно парче от ябълката.
— Къде беше ударена мама, сладурче?
— От дясната страна на черепа.
— Чичо Бил е десняк. Ако са се сбили, нямаше ли да я удари от лявата страна?
— Пинчър изясни този момент. Майка ти явно се е извърнала да побегне, когато я е цапнал.
„Ха-ха-ха“ — то на Аманда беше пресилено, като и всичко останало у нея, помисли си Виктория.
— Не стана така — каза тя. — Аз и мама. Бяхме с лице една към друга. Нарече ме курва, каза, че щяла да ме прати в изправително училище и повече никога нямало да видя Бил. Вдигнах пръта и я ударих с всичка сила. Падна в джакузито, а аз стоях и я гледах как се дави.
Взе още една ябълка от купата и я подхвърли — с лявата ръка — на Стив. Той я хвана и двамата с Виктория се спогледаха.
— Чичо Бил скри пръта — продължи Аманда. — И измисли историята, че мама се подхлъзнала и си ударила главата. Съдебните заседатели не му повярваха. Че защо да му вярват, като си беше лъжа?
— Не ти вярвам — каза Стив.
— Аз пък ти вярвам. — Виктория стана, грабна ябълката от Стив и започна да си я подхвърля от ръка в ръка, докато говореше. — И ако съм права, ако казваш истината, дължиш живота си на Кригър. Обзалагам се, че си му била вярна през всичките години, докато е бил в затвора.
— Бях добро момиче. Обещах му, че ще го чакам, и го дочаках.
Виктория кимна.
— След онова, което е направил за теб — прикрил е убийството, което си извършила — как би могла да постъпиш по друг начин?
— Разбрахте ме, госпожице Лорд.
Виктория направи една крачка към Аманда.
— Което означава, че никога няма да го предадеш, независимо какво е направил в миналото или какво ще направи сега.
Аманда намигна на Стив.
— По-умна е от теб, сладурче.
— Знам — призна Стив. Извърна се към Виктория, изглеждаше сразен. — Значи щом Аманда е убила майка си, съм прецакал невинен човек. Нищо чудно, че ме мрази.
— Но си бил прав за всичко останало. — Като продължаваше да подмята зелената ябълка от ръка в ръка, Виктория се заразхожда пред канапето: Аманда седеше на него с кръстосани крака. — Кригър е убил Бишиърс и Делафуенте, нали, Аманда?
— Никога няма да кажа — отвърна тя с гласчето на малко момиченце.
— Знаеш ли каква е разликата между Стив и мен? — попита Виктория.
— Не знам и не ми пука.
— Стив никога не би ударил жена. Не му идва отвътре. Виж, на мен…
И преди Стив да се усети, замахна с все сила. Не странично. Юмрукът й, стиснал ябълката, се стовари с цялата си тежест.
Ябълката буквално се размаза в носа на Аманда. И размаза носа й, разбира се.
Чуха се три звука, през интервал от секунда. Пукането на хрущял, тупването на задника на Аманда на пода и скимтене.
Стив чу скимтене — и осъзна, че е изскимтял той. От носа на Аманда шурна кръв, от устните й излезе розов балон.
Вик наистина ли я беше нокаутирала с ябълката?
— Кучка с кучка! — изкрещя Аманда. — Счупи ми носа!
— Вдигни си главата назад, да ти спре кръвта — нареди Виктория, превърнала се изведнъж в медицинска сестра.
— Господи, Вик! Защо го направи?
Беше сащисан. Откакто я познаваше, най-голямата й проява на насилие бе жестокият й бекхенд на тенис корта.
— Нима не разбираш, Стив? Няма смисъл да се молим и да се мъчим да открием искрицата човечност, която мислиш, че се крие в това побъркано зверче.
— А боят ще свърши работа, така ли?
— Ти си демократ, аз съм републиканка.
— И какво от това?
— Ти не вярваш в използването на сила. Но единственият начин да изтръгнем нещо от нея е като минем на вариант „Абу Граиб“26.
— В никакъв случай.
Виктория се отклоняваше от сценария. Стив трябваше да е лошото ченге, но явно не беше се проявил като достатъчно лош.
Аманда се изправи, кръвта продължаваше да шурти от носа й. Посегна към мобилния телефон на масичката, но Виктория я сграбчи за китката и изви ръката й зад гърба.
— Ох! — изсъска Аманда. — Ти да не си лесбийка ма?
Виктория грабна телефона и го хвърли към камината. Улучи картината с Кригър, точно средата на яхтата. Проби дупка в платното.
— Бил ще се ядоса — каза Аманда. В гласа й нямаше и следа от малкото момиченце. — Много си обича тази картина.
Като продължаваше да стиска китката й, Виктория я подкоси и тя падна на колене. Виктория затегна хватката и изви ръката й, все едно кършеше крило на пиле. Кръвта от носа на Аманда капеше по пода. Виктория извиваше ръката й все по-високо и по-високо, докато опаката страна на китката не опря врата й.
— Мамка му! Боли!
— Вик, какво правиш?
— Опитвам се да спася момичето. И Боби. Вземи свърши нещо полезно и намери с какво да я вържем.
Възможно ли беше любимата му жена и съдружничка да е превъртяла?
— Къде е той, Аманда? — попита Виктория. — Къде е завел Мария?
— Да ти го начукам!
Виктория започна да извива китката й към лопатката. Чу се
— Извади ти се лакътят — уведоми я Виктория. — Тренирам бойни изкуства. Зверски боли, нали?
Аманда лежеше просната на пода и хлипаше.
— Вик, би ли спряла за минутка?
— Нямаме минутка: Ако не открием Кригър, момичето ще умре. Нали така, Аманда?
Нямаше повече „да ти го начукам“, само хълцане.
— Да поработим върху другата ръка — каза Виктория.
— Чакай. — Аманда се надигна на колене. — Бил обича малки момиченца.
— Айде стига бе!
„Коя е тази жена? Това просто не може да е Виктория!“
— Понякога ги отвлича. Не знам какво става с тях.
— Знаеш, разбира се — категорично заяви Виктория. — Ако реши, че могат да го разпознаят, ги
