преди повече от десет години. Сега принадлежеше на Англия. Защо да се безпокои заради онази глупава книга?
— Имаш ли някакви поръчки към Лизабет и Сирина? — попита Ривъс.
Меридийн сграбчи възможността за отсрочка относно тревожните мисли.
— Да. Лизабет, погрижи се да донесат тук сандъка с вещите ми. Когато пристигне, отдели настрана нещата ми за писане. А ти, Сирина, се погрижи да сложат стана. Искам да бъде ето там, под прозореца.
— Веднага — обади се по-голямата и смела девойка Сирина. — Баща ми е умел и известен тъкач. А аз съм същински специалист в подготвянето на станове.
— Как намираш време да се грижиш за цветята? — попита Меридийн.
— Сега не са им нужни грижи. По това време на годината са голи като душата на англичанин.
Меридийн чу как Ривъс изпръхтя от смях в шепата си зад нея. Не можа да се сдържи да не отговори:
— Може би е така, Сирина. Но знаеш ли какво казват англичаните за хайлендците?
— Нищо хубаво, навярно — вирна тя брадичка.
— Те казват — започна Меридийн, като обърна глава към Ривъс, — че ако искаш да опитомиш шотландец, трябва да го хванеш още като малък.
Сирина я погледна така, сякаш бе глътнала магарешки бодил.
Ривъс се наклони по-близо до нея.
— Освен това англичаните имат навика да ловят шотландски принцеси и да ги настройват срещу рода им. Но ние ги връщаме и отново ги правим наши принцеси.
Тя се завъртя рязко и се озова с лице срещу брадичката му.
— Ривъс, ако се замислиш малко повече, скоро сам ще се оплетеш в доводите си.
Устата му беше само на един шепот разстояние от нейната.
— Успели ли са да те опитомят, Меридийн? Или са оставили на мен това удоволствие?
Опасенията заседнаха като буца в гърлото й.
— Удоволствие ли?
Погледът му се плъзна по лицето й и остана доволен от видяното там.
— А-ха. Удоволствие от най-изискан тип.
Много жени бяха паднали в плен на мъжествения му чар и Меридийн добре разбираше защо. Собственото й сърце туптеше силно. Нямаше как да не си представи чувството, ако устата му се допреше до нейната. Много жени познаваха това чувство. Дали и тях бе успял да плени с примамливите си очи?
Той погледна покрай Меридийн и с едва забележимо движение на очите си показа на слугините вратата. Меридийн ги чу, че излизат, но умът й остана зает с неуместни въпроси, относно Ривъс Макдъф. Не можеше да се извърне от него.
Той сложи ръце на раменете й, но тя не почувства тежестта им.
— Затвори очи, Меридийн, и ми дай целувка.
Той я бе нарекъл страхливка на полето на любовта. Да го обореше, като същевременно задоволеше собственото си любопитство, представляваше едно предизвикателство. Погледът му искреше от приятелска подкана, на която тя не можеше да откаже. Затвори очи и в следващия миг устните му докоснаха устата й, след това се притиснаха по-силно и започнаха да се движат в бавни, умели кръгове.
Дали всички жени чувстваха този шеметен, ефирен копнеж? Ако беше така, тогава напълно разбираше защо жената на рибаря в Скарбъроу винаги беше усмихната на сутринта, след като мъжът й се бе върнал от морето. Меридийн възнамеряваше да изследва тази тайна и да се измъкне, събрала знания, които й бяха били забранени.
Устните му се разтвориха и тя откри, че устата му беше сладка и гостоприемна като топла напитка в студена зимна нощ. Топлина се разля чак до върховете на пръстите й. Тя се олюля, но ръцете му я сграбчиха, задържаха я и я привлякоха в люлката, заключена между гърдите и мишците му. Сърцето му биеше силно и равномерно до гърдите й, а дъхът му галеше бузата й. В главата й се завъртяха привлекателни представи — красиво пролетно утро и вихрена езда на бърз кон през ливади, обсипани с полски цветя. Представи си как вятърът шиба косите й и чу тропота на копита в ушите си. Пръстите й докоснаха кадифето на дрехата му и почувстваха как мускулите му отдолу се стегнаха и надигнаха.
Дълбоко в гърдите му се зароди стон, а след него целувката им се промени. Ривъс стана по-настойчив, езикът му разтвори устните й, а ръцете му замачкаха плътта й.
Интимността на целувката я разтревожи. Да не би да смяташе да я насили? Тя се отдръпна рязко и го попита.
Очите му станаха като стъклени и той разтърси глава, сякаш искаше да се пробуди от дълбок сън.
— Опитваш се да ме прелъстиш? — попита тя.
Той изпусна въздуха от дробовете си и заби поглед в леглото.
— Не днес. — Очите му се върнаха към нея. — Ти си девствена, Меридийн Макгиливри. На кораба заяви нещо друго само напук на мен. Това беше първата ти целувка.
Негодуванието я настрои войнствено.
— Това беше първата ми целувка с човек от твоя тип.
Обхвана го гордост.
— От моя тип ли?
— Да. С мъж, който мирише на кон и кожа. — Тя хвърли в лицето му собствените му думи.
Облекчението му бе така пълно сякаш му бе казала, че е най-изисканият лорд в целия християнски свят. Като се разля в усмивка, той я целуна бързо по бузата.
— Наслаждавай се на банята си, Меридийн. Ще се върна да те взема в осем часа.
— Няма да отвърна на почукването ти.
Ривъс се насочи към вратата, като потисна с воля желанието, сграбчило слабините му.
— Тогава ще трябва да използвам ключа си.
Щом излезе от изящната врата, видя, че Кенет Броуди го чака в коридора с пергаментови свитъци под мишница и нетърпелив поглед в очите.
— Имаме неприятности, Ривъс — рече той.
„Повече, отколкото предполагаш“ — помисли си Ривъс и се насочи към собствените си покои, последван от Броуди.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
— Кажи ми останалите вести, Броуди, и да се надяваме, че не си оставил най-лошото за накрая.
Ривъс отхапа остатъка от ябълката си, изхвърли огризката през прозореца и се пресегна да си вземе портокал.
Неговият приятел и наставник се отдръпна от малката дървена масичка.
— Енгъс е извикал у дома младия Мънроу.
Младият Мънроу беше един от дузината младежи, които се възпитаваха при Ривъс. Докато ги учеше да си служат с меч и боздуган и да управляват честно, Ривъс същевременно укрепваше съюза си с бащите им. Земите на Енгъс Мънроу лежаха на запад от Инвърнес и граничеха с владенията на Кътбърт Макгиливри. Щом Мънроу искаше сега наследника си обратно под своето крило, това можеше да значи само едно — Кътбърт кроеше неприятности за Хайлендс. Нищо чудно, че Броуди изглеждаше толкова замислен. Но те бяха преминавали десетки пъти през чистилището и ада, заради бащата на Меридийн.
Меридийн. Тук. От плът и кръв. У дома. Най-сетне. От години Ривъс си бе представял точно тази картина. Докато беше младеж с гореща кръв, той си бе представял как ще й направи едно голямо момче още преди сватбения пир да е свършил. С навлизането в по-зряла възраст годините бяха добавили поетичност към доброто сърце и омайните очи. Въпреки това дори сега, когато си мислеше за живота с Меридийн, той си представяше как ще се обвърже с деца и ще прекарва уютни вечери край огъня. Щеше да има и тях, и своята жена, но само след като тя се влюбеше в него и изгубеше сърцето си по Шотландия. Това беше предизвикателство, което съперничеше по трудност с обединяването на шотландските кланове. Едно предизвикателство, което той приемаше без колебание.
— Ривъс, не те ли е грижа, че Мънроу е извикал сина си у дома?
