Вместо да я сепне, отговорът му я накара да промени решението си. Ръцете й, които вече познаваха формите му, погалиха тънкия му кръст, а после се насочиха към твърдата издутина на желанието му.
Стенанието му срещна в отговор въздишката й. Той разпери пръсти и започна да мачка задника й, а устата му се впи в нейната в дяволски дълбока целувка. Хладен въздух докосна глезените, коленете, бедрата й. Макар да не знаеше как, тя бе сигурна, че Ривъс ще прави с нея любов тук, на мястото където стояха.
Тя плъзна ръка в панталоните му, нетърпелива като него. Когато ръцете й се сключиха около него, Меридийн почувства, че коленете й треперят от слабост. След това той я повдигна, разтвори краката й и тя разбра какво ще направи.
Главата й се замая от очакването. Тя дръпна туниката му нагоре и смъкна панталоните му. В следващия миг се сляха в едно.
Облекчение, чисто като небесна светлина, се разля из нея, но това беше само началото. Той опря гръб в стената и със здраво забити в меката пръст крака проникна в нея. Продължи да я люби с ритъм, който подклаждаше нуждата й и разгаряше желанието й. Доведе я почти на ръба на екстаза, но тя не искаше бърз край и прекъсна целувката им.
— Полека, Ривъс.
Той отвори очи и в тях тя намери толкова радост, че изгуби контрол над себе си. Щом тя се отдаде на първата тръпка на задоволството, той се усмихна и се присъедини към нея. Тръпнещи в унисон, в съвършена хармония, те се притискаха здраво един към друг, докато кулминационния момент не отмина, а след това се изпълниха с абсолютно спокойствие.
Целунаха се сладко, а после той я прегърна с такава сила, че насмалко не й счупи костите.
— Кълна се — каза той, — нямах намерение да правя нищо друго, освен да ти държа ръката.
Направено след бурното им любене мъчително признание я накара да се усмихне.
— Искаш ли да поема вината, че съм те покварила?
Той трепна, остави я на земята и оправи дрехите си.
Тя направи същото, без да откъсва очи от загриженото сбърчено лице.
— Какво те тревожи, Ривъс?
— Какво ще стане, ако заченеш следващата принцеса?
Еуфорията още не беше преминала и държеше на заден план опасенията й.
— Ако забременея, сигурна съм, че ще бъде момче.
— Откъде знаеш?
Беше нещо обичайно жените да разговарят помежду си за ражданията, които бяха преживели. Разговорът с мъж по този въпроса, обаче, я притесняваше. Глупава мисъл, трябваше да признае, като се имаше предвид близостта, която току-що бяха споделили.
— Не се срамувай. Сподели мислите си с мен.
Странно, но това я успокои.
— Майка ми е имала трима сина преди мен. Както нейната майка и баба й. Принцесите раждат първо синовете си.
Ривъс изтръска листата от раменете си.
— Винаги ли?
— Винаги.
— Откъде знаеш това? Не съм чел подобно нещо в Завета.
Със самодоволна усмивка тя прекара пръсти надолу по средата на туниката му.
— Не цялата легенда е записана.
Тази идея го сепна, но въпреки това той притисна ръката й към себе си.
— Женските тайни ме вдъхновяват.
Беше й приятно, че знае нещо повече от Ривъс поне по един въпрос, защото той бързо ставаше експерт по всичко.
— За какво те вдъхновяват?
Ривъс притегли ръката й към устните си, и целуна дланта й.
— Ще ми се да смъкна тази красива синя рокля от теб и да те любя отново, освен ако не искаш да проверим какво правят Съмърлед и Сирина.
Самообладанието й изчезна в миг.
— Ела, любима, денят отминава — добави той.
Четиримата препуснаха един до друг. Върнаха се в замъка, като през целия път си разменяха шеги и се смяха. Шерифът ги посрещна на двора с намръщено лице.
— Само две думи, Ривъс — повика го Броуди.
— Ще почакат, приятелю — отвърна той, хванал Меридийн за ръка.
— Боя се, че е наложително.
Ривъс спря. Тя измъкна ръката си от неговата и остави другарите си на стъпалата. Тъкмо когато отваряше вратата чу, че Ривъс я вика да се върне. Застина на прага като ударена от гръм, защото вътре, край една маса близо до камината, седеше възрастен свещеник. До него седеше мъж, който толкова приличаше на баща й, че тя се сви.
— Добре дошла у дома, малка Принцесо.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Ривъс изкачи на бегом стъпалата и се втурна вътре.
Меридийн гледаше брат си с изпънат гръб и сплетени ръце, а той се взираше в нея с неприкрита обич. Свещеникът местеше поглед от единия към другия.
На огъня в камината къкреше котел. Пейките и табуретките бяха подредени край масите за вечеря. Всичко изглеждаше нормално, с изключение на напрежението, което беше надвиснало като буря във въздуха.
Ривъс бързо застана до нея, но тя не забеляза присъствието му.
— Мислех, че никога вече няма да те видя — в гласът й нямаше нито топлина, нито презрение.
Широките рамене на Уилям хлътнаха, а устните му изтъняха. Дори в разочарованието си носеше поразителна прилика с баща си. Дали това сходство възпираше Меридийн или тя бе казала истината, че в сърцето й няма любов към роднините й?
— И аз, сестричке. Макар да се молех за вест от теб. Добре ли си? — Търсещият му поглед се премести към Ривъс.
— Напълно добре, Уилям.
Никакви остри забележки за Шотландия. Никакви похвали за Англия. Ривъс погледна към нея и тя му напомни момичето, с което се бе запознал и оженил в един и същи ден преди много години. Времето и обстоятелствата все пак я бяха променили. Смелото момиче се бе превърнало в самоуверена жена.
— Добре дошли, Уилям и отец Джон — Ривъс наруши напрегнатата тишина. — Бяхме на разходка — Той помоли с поглед Уилям за търпение. — Бихте ли ни извинили, трябва да се оправим.
Той почувства, че тя е усетила присъствието му в мига, преди да погледне, към него. Ривъс не беше подготвен да види зелените й очи лишени от емоции. Само преди час те бяха блестели от възбуда и страст.
Ривъс преглътна мъчително.
— Няма ли да свалим от нас миризмата на коне и гора?
„Моля те“ — казваше изражението й.
Обхвана го състрадание и се прокле загдето си бе помислил, че присъствието на брат й ще я направи щастлива. Дали демоните от кошмарите й се осмеляваха да излязат на дневна светлина?
Той взе ръката й. Трепереше като крилата на изплашено птиче, а дланта й беше мокра от пот.
Като момче не бе успял да я защити. Не се бе справил по-добре като мъж. Мислите му не бяха стигнали
