Перспективата беше отчайваща, защото искаше да владее страната според обичая. Искаше Меридийн да му даде меча на баща си. По някаква причина тя нямаше желанието или смелостта да се изправи пред баща си.
— Съмърлед, бих искал днес да поговоря насаме с Меридийн.
— Разбирам, Ривъс.
Освен това той желаеше жена си. Невинната мисъл почти го разсмя, защото трябваше да държи здраво юздите на желанието си. Ако усетеше, че губи контрол над страстта си, щеше да потърси спасение в безопасната тема за Гиби и новите й задължения като прислужница.
— Меридийн е живяла дълго време надалеч.
— При онези варвари, англичаните — изсумтя момъка. — Те са я унищожили.
— Те само са й повлияли. Меридийн се бои от баща си — още щом го каза, Ривъс съжали за думите си, защото знаеше колко високо цени тя личните си тайни. Следователно трябваше да ги зачита.
— Ние ще се въоръжим ли? — попита Съмърлед.
— Само с кама и къс меч. Нали помниш, че сме само хамали.
— Ти си като сол сред подправките й, Ривъс — разсмя се Съмърлед.
Дано Господ дадеше да стане така, помоли се мислено той, защото копнееше за хармония между него и Меридийн.
— Ти ще оставиш тук бойните си навици и съпружеските амбиции.
— Ами твоите? — наежи се Съмърлед.
Първата му реакция бе да му обясни, но лоялността към желанията на Меридийн го спря. Тя би сметнала дискусията им за намеса в личния й живот. Ривъс имаше още една причина да отбягва темата: само Броуди и отец Томас знаеха, че те бяха изконсумирали брака си.
— Венчавката ми беше още преди години.
— А ти си прекалено благороден, за да я прелъстиш, преди тя да е изпълнила задължението си като принцеса и да е поискала меча.
Сигурно Ривъс трябваше да се почувства виновен, но не изпита угризения, защото бе задължен към една по-голяма кауза.
— Така е.
Съмърлед поклати глава в младежко благоговение.
— Тя сигурно е била едно малко, хубаво момиченце.
— О, да — намеси се Броуди. — Само едни зелени очи и коса, черна като безлунна нощ. Никога не се е раждала по-хубава принцеса, която така добре да отговаря на описанието в легендата.
Ривъс помнеше нежното и хитро момиче с кожа по-гладка от всичко, което едно просто момче някога бе докосвал. По онова време тя знаеше повече за шотландската политика от него. Сега той бе взел нейната роля, а тя — неговата. Молеше се това също да се промени.
— Тя те бе очаровала още от самото начало — подразни го Броуди. — Трябваше да го видиш тогава, Съмърлед. — Броуди сръга Ривъс в ребрата. — Скоро, след като крал Едуард си замина, момчето на месаря стана вещ воин с меч и цял дявол с боздуган и копие. А пък с пиката… За мишена му служеха онези проклети англичани, които отнеха невестата му.
Ривъс се почувства, твърде виновен, за да възрази, така че просто заяви:
— Да се надяваме, че са я научили да язди. А сега върви и накарай младите Форбс да побързат.
Меридийн насочи възбудения си жребец към Ривъс, който стоеше на коня близо до древна каменна постройка, разположена под извисилите се наоколо лиственици. Облечен в обикновени панталони и подплатена кожена туника, Ривъс приличаше повече на джентълмен, отколкото на воин, готов да командва цял Хайлендс.
Той бе сдържал думата си. В другия край на широката ливада Съмърлед и Сирина наблюдаваха веселата игра на цял рояк жълти пеперуди, които танцуваха сред лилиите.
Птичи песни изпълваха въздуха, а из дърветата катериците шумно търсеха храна.
Меридийн беше сама със съпруга си. Той я сграбчи през кръста и я притегли да седне на земята.
— Хареса ли ти ездата?
Любезният му тон изискваше подобен отговор.
— Да. Благодаря ти за нея.
Той се облегна на едно дърво. Раменете му бяха толкова широки, че дънера се скриваше зад тях.
— Трябва да призная, че се съмнявах в ездаческите ти умения. Грешал съм. Много добре се справяш с коня.
Нищо чудно, че хората от Елджиншър търсеха съветите му. Непринудените му маниери и приятелската му усмивка можеха да разтопят дори най-студеното сърце. Но не нейното, поне докато беше негова затворница. Не когато нейният тъмничар бе получил писмо по пратеника на баща й и го бе задържал при себе си.
Беше изгубила невинността си от Ривъс, но щеше да запази гордостта си. А ако той отново се опиташе да я прелъсти, щеше да му откаже под претекст, че трябва да държи под око Съмърлед и Сирина.
— Има още много неща, които не знаеш за мен.
Очите му грееха от сдържана страст. Той обхвана лицето й със същите тези ръце, които еднакво сръчно въртяха меч и разбуждаха огъня в тялото й. Когато устните им бяха само на един дъх разстояние, той прошепна:
— За мен е скъпоценна всяка твоя обикновена мисъл.
Желанието да се отпусне в ръцете му изтласка решението й да се добере до истината, но вече беше късно за отстъпление.
— Какво съобщение ти изпрати баща ми?
Тревогата изостри чертите му.
— Съобщение от баща ти ли?
Да не я мислеше за глупачка? Беше видяла как конникът излиза от крепостта през затварящите се врати.
— И по-рано съм виждала тази ливрея.
Ривъс стисна челюсти.
— Сама каза, че не искаш Да имаш нищо общо с шотландската политика. Да не си променила решението си?
— Той ми е баща.
Ривъс премести ръцете си на раменете й.
— Съобщението не засяга Меридийн Макгиливри. То се отнася до принцесата на Инвърнес.
— Колко удобно за теб! Когато ти изнася, ти заявяваш, че не мога да бъда едната, без да съм другата. А сега, понеже искаш да ме отстраниш, казваш, че въпросът не се отнася до мен.
— Ще стане твоя работа, когато признаеш истината, скрита в сърцето ти.
Сводът от ароматни борови клони сякаш слезе по-близо над нея.
— Каква истина?
Ривъс взе една шишарка и започна да скубе семената й.
— Една традиция, която презираш, макар да се справяш със задълженията на принцесата не по-зле от принцеса Кейтрин.
Принцесата, която бе съживила легендата за Чаплинг и Инвърнес, след като повече от век те бяха останали скрити. Нейният съпруг бил най-добрия воин с меча за времето си, също както Ривъс.
— Справям се с церемониите и с обучението на прислужниците.
— Това са задължения за благородници, Меридийн. Аз не съм искал да поемам такава голяма отговорност. Бях щастлив като син на месар. — Той разтроши шишарката. — Ти и традицията, която те е създала се превърнахте в моя съдба. Докато другите младежи крадяха целувки, аз се учех да чета.
— Майката на Гиби ли ти беше учителка? — Меридийн трепна от собствената си жестокост. — Съжалявам.
