Предложението му привлече вниманието й, но все още беше предпазлива. Виждаше се по очите й.
— Денят ще отмине, преди да си успял да приготвиш армията, която ще ни придружи — каза тя.
Победата беше близо.
— Ще бъдем само ти, аз, Съмърлед и Сирина.
— И никой друг?
— Както сама каза, ще ми отнеме прекалено дълго да събера хората си. А и нямаме нужда от ескорт — добави той.
Презрението бавно изчезна от лицето й.
— Значи ще излезем извън стените само четиримата? — натъртено попита тя.
— И конете ни.
— Но не онази тромава кобила, която ме докара тук?
Или беше забравила, че Ривъс я бе довел тук на седлото си, или бе предпочела да не го споменава. Последното беше по-вероятно, защото тя винаги се държеше предпазливо, особено пред погледа на други хора.
— Жребец ли искаш? — с лекота дойде закачката.
Тя го изгледа остро. Надигна се на пръсти, наклони се към него и прошепна:
— Само ако е бързоног и с меки устни.
За миг смелият й намек го зашемети. Бързо се съвзе и промърмори:
— Твоят жребец е известен с това, че препуска през нощта и за миг дори не губи ход. Ако пък си забравила, че устата му е мека, той е повече от всякога готов да ти освежи паметта.
Тя се отдръпна с порозовели от смущение страни. После бутна кошницата в ръцете на Броуди.
— Бихте ли подържали това, моля?
Хванат изневиделица, той забрави ролята си и пое кошницата.
— С удоволствие, милейди.
— Колко сте любезен, шерифе. — После рече на Ривъс: — Ще поговоря с Монфише, после ще се преоблека и ще се срещнем при конюшните.
— Ще те чакам там.
Тя се отдалечи, последвана по петите от Сирина. Когато се отдалечиха достатъчно, Броуди въздъхна:
— Прости ми неловкостта, Ривъс. Тя е прекалено хитра за мен.
— Познавам добре това чувство, но сега имаме друга работа. Двамата елате с мен в конюшнята.
Броуди и Съмърлед влязоха в крачка с него и Ривъс им прошепна.
— Броуди, изпрати Глени и дузина мъже в гората край ливадите. Те трябва да стоят скрити, докато ние сме там. Не искам изненади, докато съм сам със Сирина и Меридийн. Ще се върнем преди свечеряване.
— Ами кой ще пази гърба ти? — додаде Броуди.
— Изпрати неколцина мъже след нас, но на достатъчно голямо разстояние. Ако зърна само един от тях, следващите две седмици ще се занимават само с лъскане на оръжията си.
Броуди повика Глени Форбс и му предаде разпорежданията.
— Защо принцесата отказва стражите? — объркано запита Съмърлед.
Дойдоха му на ум поне дузина причини и всичките включваха омразата й към Шотландия. Какво ли е било детството й? Ривъс можеше само да гадае при такъв баща като Кътбърт Макгиливри. Щеше да я попита, когато дойдеше подходящия момент. Сега трябваше да я запази в безопасност и да я направи щастлива — две често противоположни неща.
— Според пратеника клана Дейвидсън се е завърнал при Кътбърт.
Без да забавя ход Броуди подаде кошницата на Съмърлед.
— Как могат да са толкова нетърпеливи? Те знаят, че принцесата се е върнала. Епископът на Неърн се закле, че вестта за пристигането й се е разнесла из цял Хайлендс. Баща й дори изпрати едно от онези продажни кучета, които той нарича наемници, да я отвлече.
Беше готов да пожертва дори новата си ловна хижа, само да можеше да зърне Кътбърт в деня, в който той бе научил, че принцесата се е завърнала у дома. Имаше дори нещо още по-приятно: момента, в който тя щеше да сложи офиковата корона и да предяви рожденото си право.
— Тя все още не е поискала меча. Кътбърт намеква, че тя е или измамница, или не желае да потърси правото си. И в двата случая Дейвидсънови винаги биха предпочели да се придържат към традициите.
— Хайлендци с назадничаво мислене — изсумтя младият Съмърлед. — Ако някой язовец беше стиснал меча на Чаплинг между зъбите си, Дейвидсънови щяха да коленичат пред бърлогата му.
Горчивият му хумор накара Ривъс да се усмихне. Не можеше да проводи пратеник със съобщение, че Меридийн ще поиска меча, нито можеше да й повлияе, докато тя сама не вземеше решение да го направи. Елджиншър бе започнал да й харесва. Познаваше слугите и повечето селяни по име.
Ривъс се двоумеше относно стратегията й. Като се движеше сред хората тя ставаше свидетел на доволството им и на пожънатите плодове от мира и лоялността им.
Самият той беше израснал в Елджиншър. Беше приел каузата на единството с подкрепата на тези хора. Сега тази спечелена с труд хармония беше изложена на опасност. Но хората бяха свършили работата си. Този следобед Ривъс трябваше да свърши своята, веднага щом останеше насаме с нея. Налагаше се, защото времето изтичаше.
Изчака малко, докато тълпата отмина пред пекарната.
— Има още лоши новини — продължи той. — Кътбърт е разпратил куриери до всички старейшини в Хайлендс. Ако Меридийн не поиска меча, той ще предяви правото си да я пази.
Броуди спря и сграбчи ръката на Ривъс.
— Иска да вземе дъщеря си обратно, дори когато бракът ти е законен?
И изконсумиран. Ривъс потисна обзелото го желание при спомена за радостта, която бяха споделили в брачното легло. Искаше нещо повече от Меридийн и беше сигурен, че страстта и плътската нужда няма да му донесат вярата и приятелството й.
— Да и то с армия зад гърба си. Кътбърт й дава срок до Свети Дух да се яви при него.
Броуди изпсува на висок глас. Шумът накара ято гъски да се разкряка.
Времето беше невъзможно кратко, дори за готов на всичко човек.
— Тя не трябва да знае за ултиматума на баща си — той погледна от Броуди към Съмърлед. — Имам ли думата ви?
Двамата кимнаха.
— Ами ако види писмото на баща си? — попита Съмърлед.
Ривъс обърна глава към главния вход на замъка. Вратата на замъка беше затворена в съответствие с новата му практика да записва всички, които излизат или влизат. Дали Меридийн бе видяла конника? Не, надяваше се, защото ако го бе забелязала, щеше да се принуди да й каже част от истината. Но тя бе обърната с гръб към портите, а човекът бе напуснал преди тя да отиде към замъка.
— Съмнявам се, че е видяла куриера — отвърна той, за да успокои Съмърлед. — Беше прекалено заета.
— Какво ще направи Брус? — додаде Броуди.
Кралят на Шотландия искаше съюз с краля на Хайлендс. Бе предпочел да заложи на Ривъс, но щеше да чака само до време. Вече беше проявил слабост, като се бе показал нерешителен относно лидерството в Хайлендс. Търпението му имаше граници.
— Това зависи от броя на клановете, които Кътбърт ще успее да привлече, преди Меридийн да е поискала меча.
Лицето на Съмърлед потъмня от гняв.
— Като се броят Дейвидсънови, той вече има шест клана на своя страна. Ние, Маккуинови и нашите васали стоим на твоя страна.
Дръмънд и Рендолф бяха първите съюзници на Ривъс, а Съмърлед — първият му възпитаник.
— Всички ние стоим на страната на Хайлендс — рече Ривъс. — Ако Кътбърт дойде за Меридийн, ще го победим.
Вместо да получи короната по традиционния начин, Ривъс щеше да я вземе с меч в битка, като превърнеше титлата крал на Хайлендс в бойно звание.
