— Господ да те благослови за доброто ти сърце. Но преди да тръгна трябва да кажа на господаря.
— Ще го доведа — обеща Сюизън и се върна в трапезарията.
След като успя да привлече погледа на Майлс, тя кимна към кухнята. Той се намръщи, но все пак се извини пред гостите си и я последва в килера.
— Нещо не е ли наред? — попита младият мъж, като се наклони към нея и постави ръка на кръста й.
Опитвайки да не се впечатлява от факта, колко приятно й се стори докосването му, Сюизън обясни:
— Дъщерята на Маки ще ражда и тя…
— Мили Боже, помогни ни! — възкликна той, стисна я още по-здраво през кръста и тръгна нанякъде, като я помъкна със себе си.
Решила, че думите му са плод на самосъжаление от негова страна, младата жена се ядоса.
— Напълно способна съм да се оправя и без нея. И си дръж ръцете при теб!
Опита да се отскубне от хватката му, но той я стисна още по-силно.
— Какво каза?
— Цяла вечер бях опипвана и оглеждана от този нищо и никакъв английски лорд и няма да позволя сега пък да бъда унижавана от безчувствен грубиянин като теб! Маки е много разтревожена!
— Естествено, че ще е разтревожена — отвърна Майлс. Хвърли смразяващ поглед към събеседничката си, но не я пусна. — А ако продължаваш да ми държиш такъв лишен от всякакво уважение език, ще те изпратя обратно в Шотландия още с първия дилижанс.
Уплашена от ядосания му поглед и убедена, че ще изпълни заканата си, Сюизън не отрони дума повече. Щом влязоха в кухнята, той я пусна и тръгна към Маки, разтворил ръце.
Икономката се хвърли в обятията му и заплака, свряла лице в гърдите му.
— Времето на моята Пег е дошло. О, мили Боже, ще стане както преди. Знам, че точно така ще стане.
— Хайде, хайде, Маки — зауспокоява я младият мъж, като я галеше по гърба. — Няма да стане вече така. Обещах ти, нали?
Тъй като икономката продължи да ридае, той я хвана за лактите и я отдалечи на крачка от себе си. Впи поглед в очите й.
— Чуваш ли ме? — Плачът продължи, затова той я разтърси леко и рече по-силно: — Маки! Няма да стане като преди.
Тя премигна и като че се поовладя. Риданията преминаха в хълцания.
Докато Майлс продължаваше да я успокоява, Сюизън го наблюдаваше като вкаменена. Тревожното изражение и нежните му думи я бяха смаяли.
Тогава той се обърна към нея и рече:
— Доведи Уилям.
Заповедническият му тон успя да накара крайниците й да се размърдат. Когато се върна с момчето, Майлс вече намяташе пелерината върху раменете на икономката. После нареди на Уилям.
— Приготви каретата и закарай Маки у дъщеря й. Веднага след това иди да вземеш лекаря, закарай и него и изчакай, докато се роди бебето! — Погледът, както и гласът на младия мъж внезапно станаха ледени. — И гледай да не се мотаеш, че ще набуча главата ти на кол!
— Да, сър.
И Уилям хукна към вратата, последван по петите от другия младеж. Майлс се обърна отново към икономката.
— И няма за какво да се тревожиш. Разбра ли?
Тя кимна и недобре закрепената шапка на главата й се килна на една страна. Тогава младият мъж се усмихна.
— И ако продължаваш да плачеш, ще уплашиш до смърт бебето. — Със салфетката избърса мокрото лице на Маки. — Не трябва да допускаме да те види толкова притеснена през първата си нощ на този свят. Ще се помисли, че нещо с новата му баба не е наред, нали?
Икономката отвърна признателно на усмивката му и сълзите започнаха да се стичат отново от очите й.
— Благодаря ви, сър. Безкрайно добър сте.
— Нищо подобно не съм. — Приведе се и целуна зачервената й буза. — Но ти пък със сигурност ще бъдеш най-страхотната баба.
Уилям подаде глава през вратата. Майлс побутна леко Маки.
— А сега върви. — После се обърна към Уилям. — А ти, момче, внимавай!
Когато вратата се затвори след тях, младият мъж погледна към Сюизън. Изражението му отново бе станала тревожно.
Засрамена от начина, по който се бе държала към него, тя преглътна с усилие буцата, заседнала в гърлото й.
— Маки имаше само две деца, дъщери. По-голямата умря миналия Архангелов ден, след като роди мъртво момченце.
Срамът се превърна в угризения и Сюизън сведе поглед.
— Мислех, че ти е казала, но…
Майлс спря да говори и въздъхна тежко.
— Не знаех — прошепна с натежал език младата жена. Повдигна глава и добави: — Страшно съжалявам.
— Всички съжаляваме — отвърна безизразно той.
Тъжното му изражение бе повече, отколкото можеше да понесе и сърцето я заболя. Направи отчаян опит да промени това положение и рече:
— Моля ви, не тъгувайте. Всичко ще бъде наред с дъщерята на Маки. Лекарят е опитен — видяхте го как работи.
Майлс я огледа съсредоточено. Погледът му проникваше сякаш в нея. След цяла вечност, както й се стори, той кимна и въздъхна. Усмивката, която после се появи на лицето му, бе истинска Божия благословия за нея и тя не можа да не отвърне. Сърцето заби бясно в гърдите й.
— Значи ще можеш да се справиш, а? — попита той.
Тя изправи гордо гръбнак и рече:
— В противен случай може да побиете моята глава на кол.
Кънингам се засмя, но това бе само бледа сянка на онова, което вече бе чувала.
— Те очакват да се провалиш, знаеш ли?
И той кимна към предната част на къщата.
— Графът и мис Фийби ли?
Силно изненадана, младата жена попита:
— И защо?
Той кръстоса ръце пред гърдите си и отвърна:
— Защото баба ти не е сервирала на моята баба.
Едва сега Сюизън разбра за какво ставаше дума: аристокрацията се гордееше с прислугата си, която служеше на едни и същи господари с поколения наред. А това бе намек за неблагородническия произход на Майлс. Преди да успее да му отговори, той продължи:
— Не познавам нито моите, нито твоите предци, но не ми пука. — Понижи още повече глас. — Какво мислиш по въпроса, девойче?
Изпълниха я чувство на симпатия и лоялност към Майлс Кънингам. И младата жена отвърна с най-ярката усмивка на лицето.
— Ако дядото на графа е имал толкова бързи ръце като внука си, баба ми щеше да го зашлеви по напудреното лице и да си излезе! Аз обаче няма да постъпя така и вие може да разчитате на мен.
Този път смехът му вече бе истински.
— От кола ли се страхуваш? А аз наистина имам един такъв, знаеш ли?
В този момент Сюизън бе готова да повярва, че той има всичко на света.
— Тогава извадете го, сър. Ще ви потрябва тази нощ.
