Нишките на съдбата

Младата жена се приготви да излезе, но се спря, щом чу звука от отваряща се врата на долния етаж.

— Мора, къде си? — викаше Кънингам.

Затаила дъх, тя зачака появата му. Така и не я дочака. Вместо това чу стъпките му, които го отвеждаха нагоре, към нейната стая, тя се намираше точно над спалнята на Оли. Представяше си всяко негово движение. Вратата над главите им се отвори с трясък.

Тя погледна крадешком към управителя. Ръката, с която държеше намазаната с масло кифличка, бе замръзнала във въздуха пред отворената му уста. Главата му бе наклонена на една страна, а очите му — вперени в тавана. Когато вратата се затвори пак така шумно, той обърна погледа си към нея.

Куксън вдигна свободната си ръка и разпери пръсти.

— Давам му време докато преброя до пет.

И той започна да брои, а Сюизън се отмести навътре. Сякаш всичко бе предварително нагласено. Точно когато Оли изговори пет, вратата се разтвори широко.

Майлс нахлу в стаята като подивяло, преследвано животно, облечен само с кожени бричове.

Разрошените му коси и голата гръд бяха нещо толкова непознато и изненадващо за младата жена, че тя отстъпи крачка назад. Устата й пресъхна при вида на гладното изражение на очите му, вперени в нея. Беше видяла същия поглед и предишната нощ и неговата мощ отнемаше силите й. Настана напрегнато мълчание.

— Няма ли да хапнеш с нас? — обади се най-после с леко подигравателен тон Оли.

Бавно и, както й се стори, неохотно, Майлс се обърна към леглото. Сюизън благодари на Бога за временното спасение.

— Вземи си кифличка, момчето ми. Не може да има нещо по-вкусно от тях… освен ако са придружени с кленов сироп. — Управителят спря за момент и погледна към прислужницата, преди да продължи да говори. — Нищо не може да се сравни със сладостта на този сироп веднага след събирането на мъзгата. — Усмихна се глупаво. — Не си ли съгласен, Майлс… за мъзгата, искам да кажа?

В очите на младия мъж припламна безумен гняв и то толкова светкавично, та Сюизън реши, че си е въобразила. Това я накара да си спомни отдавна забравеното предупреждение на баща си: „Нашият Майлс е добро момче, момичето ми, но избухливостта му ще го погуби… както и теб, ако не се съобразяваш с нея.“

А сега развихрянето на този пословичен гняв се възпираше все още само от някаква тънка нишка, която можеше да се скъса всеки момент. Неподвижен като статуя, впечатляващ като гладиатор, младият мъж бе втренчил поглед в Оли, той от своя страна очевидно не се впечатляваше изобщо. Сюизън обаче бе замръзнала от ужас.

В този момент Майлс се овладя, прокара ръка през разчорлените си коси, отпусна мускули и премести очи от Куксън към нея.

— Донеси ми една чиния кифлички, девойче — нареди той. — Копнея за компанията на Оли тази сутрин и с удоволствие ще хапна при него.

Младата жена излетя от стаята без да губи и секунда. След като приготви подноса, тя го даде на Уилям, за да го отнесе горе. След това грабна пазарската кошница и позорно се оттегли из лондонските улици.

Празната къща на „Бийкън роу“ предлагаше спокойствието, от което Сюизън се нуждаеше отчаяно. След като се изкъпа, тя остана да лежи в топлата вода. Нели работеше при шивача и трябваше да се прибере скоро. Може би вече бе научила защо мадам Льоблан продаваше роуардските платове като произведени в Страдклайд. При мисълта за ужасната измама, Сюизън усети, как кръвта във вените й кипва от гняв. Хората й работеха много и здраво, за да произведат тези прекрасни платове и заслужаваха да бъдат възнаградени както морално, така и материално за труда си. Толкова покриви, мостове и пътища имаха нужда от поправка. „Когато му дойде времето“ — обеща си за кой ли път тя. А ако Майлс Кънингам бе изиграл някаква роля в тази измама, щеше да го изобличи на всяка цена. Как само щеше да го презира, ако действително се облагодетелстваше за сметка на мизерстващите тъкачи в Роуард.

Обзе я силно разочарование. Как бе могъл младежът, когото някога бе уважавала и обожавала, да се превърне в подобен лъжлив, гаден мръсник? И защо тази промяна караше сърцето й да се свива така болезнено?

Най-после почувствала се в безопасност далеч от него, младата жена задряма. Нежно докосване по рамото я накара да отвори очи.

— Добър ден, миледи — усмихна се насреща й Нели.

Сюизън се протегна и се прозя.

— О, Нели, толкова се надявах да дойдеш.

Жизнерадостното изражение на прислужницата се стопи като майски сняг.

— Това е просто едно щастливо съвпадение, нищо повече. Въпросната мадам Льоблан е пощръкляла по повод на една голяма нова поръчка.

— Колко е часът?

Слугинята подаде на господарката си един портокал от пазарската кошница, разположи се на пода и погледна самодоволно.

— Пладне е, но имам новина за вас.

Младата жена повдигна въпросително вежди.

Нели избра една ябълка за себе си, излъска я грижливо и скъса дръжката. Привикнала с тактиката на отлагането, господарката й чакаше търпеливо.

С вид, като че ли говореха на светски теми, прислужницата обяви:

— Той отпратил любовницата си.

— Наистина ли? — попита Сюизън, почувствала се едновременно озадачена и на седмото небе.

— Oui, oui — потвърди слугинята. Размяната на клюки бе едно от любимите й занимания. — Името й е Барбара, а новият й покровител е същият, който даде голямата поръчка. Не че Той не се е грижил добре и както трябва за нея… както и щедро. Някои казват, че мъжете чакали наредени на опашка най-после да му омръзне.

Главата на младата жена се замая.

— Видя ли я?

— Разбира се, и мога да заявя, че е наистина красива, с тъмни коси, зелени очи и нежна бяла кожа като на моята Сорча. Прилича на ирландка, ако питаш мен. — Лицето й се сви презрително и тя додаде отвратено: — Това не пречи да е само една добре платена курва.

Внезапно Сюизън загуби интерес и не й се искаше да слуша нищо повече за любовницата на Майлс, бивша или настояща.

— Какво друго научи?

Нели сбърчи чело, очевидно бе разочарована.

— Не съм разбрала кой е преименувал нашите платове, ако това имате предвид.

— И това ще стане.

Младата жена започна да бели портокала си. Стаята се изпълни със силното му ухание.

— И това е самата истина — заяви прислужницата, а очите й проблеснаха решително. — Отегчена съм до смърт от мадам Льоблан и тъпите й шивачки, които по цял ден превъзнасят „страдклайдските“ платове. — Понижи заговорнически глас. — Аз обаче имам план.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Предложих да остана до късно тази нощ и когато всички се разотидат, ще се промъкна в кабинета на мадам и ще хвърля поглед върху счетоводните й книги. Тогава ще разберем кой представя за свои нашите платове.

— Моля те, бъди много внимателна. Ако те хванат, никога няма да научим кой стои зад тази работа.

— Не се притеснявайте за Нели — намуси се слугинята. — Прекалено съм умна за Льоблан и всички онези, които работят за нея. — Размърда се, за да се намести по-удобно. — А сега ми разкажете какво стана снощи с Него и с графа.

— Не искаш ли по-скоро да научиш какво каза за теб Майлс? — подразни я Сюизън.

Очите на Нели пламнаха.

— За мен ли? Той помни ли ме?