Погледите им се срещнаха и този път тя не успя да изрече лъжата, която бе на върха на езика й.
— Да — рече едва чуто тя.
Отговорът изглежда му допадна, тъй като в очите му заиграха весели светлинки.
— Аз също бих искал да посетя отново Роуард касъл, но…
Спря насред думите си и щастливото му изражение изчезна. Сюизън понечи да го разпита какво има предвид, но в последния момент се отказа. Не бе дошла тук, за да води приятни разговори с Майлс, но кой знае как, винаги се стигаше до това. Решила, че тези приятни мигове се дължат именно на предпазливостта й, тя не проговори повече. Променливите настроения на Майлс бяха причината той да си тръгне така прибързано от замъка. Както и да отнесе съкровищата й със себе си.
Маки, с колосана престилка върху черна рокля с дантелена якичка точно разрязваше вишнев кекс с изключително апетитен вид. Уилям, в нова ливрея, се мотаеше край нея. Икономката вдигна глава, погледна към подноса и рече:
— Куксън е започнал да се храни пак, доколкото виждам. — След това се обърна към Сюизън. — Остави това и залей пъдпъдъците с разтопеното масло.
Младата жена изпълни мълчаливо това, което й наредиха. Майлс се засмя.
— Апетитът му се е върнал, но е нещастен, че ще изпусне важните ни гости и трапезата в тяхна чест тази нощ.
Маки изсумтя презрително.
— Това е така, защото всеки път изпразва кесията на графа като седнат пред шахматната дъска.
Сред другите си задължения, Оли изпълняваше временно и това на главен виночерпец, когато канеха „благородническото съсловие“ за удоволствие или за някаква изгода — особено когато и той също прибираше част от печалбата.
— Не и тази нощ — каза младият мъж. Очите му светнаха шеговито, когато се обърна към Уилям. — Е, момко, ще предизвикаш ли графа вместо Оли?
Момчето го погледна така, сякаш щеше да се задави всеки момент.
— Аз ли, сър? — посочи с показалец към гърдите си то.
— Не трябва да се страхуваш от тези аристократи, момко — рече благо младият мъж. — Прави каквото ти каже Оли и няма за какво да се тревожим.
— Ще направя каквото мога, сър. Мистър Куксън каза, че ако объркам нещо, ще ме одере и от кожата ми ще направи пергамент… както правели индианците в колониите.
Майлс поклати глава.
— Аз ще се разправям с мистър Куксън.
Уилям изправи малко неестествено гръбнак, изкашля се и рече:
— В такъв случай отивам да заема поста си във вестибюла.
И излезе от кухнята, съпроводен от скърцането на новите си обувки.
— Ето, Мора — обади се Маки и подаде подноса с кекса. — Сложи го на масичката за сервиране при десертите. — Спря да говори, втренчи се в нея и попита: — Къде ти е бонето, момиче?
— Няма да носи боне… нито пък престилка — заяви Майлс.
Икономката се намръщи.
— Кой е чувал и виждал прислужница да сервира гологлава и без престилка?
— Moi.
Маки очевидно не бе съгласна.
— Ще трябва да говорите кралския английски, ако искате да ви разбира и тя.
— Разбира достатъчно — заяви младият мъж.
Сюизън остана с впечатлението, че той имаше предвид не само бонето и познанията й по френски.
— Е — продължи икономката, — дано да не им направи впечатление, че ще започнат да клюкарстват по този повод. Може да ми вярвате — само дебнат да открият някакъв пропуск всеки път, когато идват — особено надутата графиня.
— Лейди Ейнсбъри няма да дойде тази вечер — заяви Майлс и посегна да вземе парче кекс. — Само графът и дъщеря му.
С ръце на хълбоците, икономката го наблюдаваше как дъвче. Засия цялата, когато той изсумтя доволно.
— Винаги сте харесвал вишневия ми кекс.
След като привърши парчето си, младият мъж изтри длани една в друга.
— Както и всичко друго от твоята кухня.
В този момент вниманието му бе привлечено от някакъв шум край входната врата. Той изправи гръбнак и тракна по военному с токове.
— Благородните ми гости като че ли пристигат.
Сюизън кимна, а Маки додаде:
— Ще се постараем да дадем най-доброто от нас и ще се молим да не вземат да търсят с какво да си чешат езиците на наш гръб. — После се обърна към младата жена. — А ти стой по-далеч от графа, когато му сервираш. Хубавата рокля, която си облякла, ще привлече не само погледа му, можеш да бъдеш сигурна в това, а ръцете му са по-бързи от чумната епидемия.
Майлс се изхили и добави с одобрителен тон:
— Ушила й я е шивачката на лейди Сюизън.
Младата жена наблюдаваше напрегнато икономката, но нейното изражение не издаваше нищо от предишното й неодобрение към Сюизън Харпър.
Оказа се, че Маки не е преувеличила при описанието си на развратния характер на графа. Натруфеният и силно парфюмиран благородник действаше с опипващите си ръце ловко като джебчия. При всяка възможност се накланяше съвсем близко до момичето, така че когато стана време за сервиране на основното ястие, тъмната й рокля бе цялата покрита с пудра от огромната му перука и на мазни петна от нахалните му длани.
Дъщеря му, към която Майлс се обръщаше с „мис Фийби“, беше разкрасена в стила на баща си. И бе сложила от парфюма си не по-малко щедро от него. Като се полагаше в смесена компания, Фийби хапна малко. С огромно внимание избираше всяка своя хапка и веднъж размишлява върху парченце морков толкова дълго, че на Сюизън й се прииска да изкрещи. Най-накрая, взела решението си, графската дъщеря разтвори леко подобната си на розова пъпка уста и лапна въпросния залък.
Когато говореше за себе си, което ставаше доста често, Фийби имаше смешния навик да използва множествено число.
— Трябва да си поръчаме нова перука — заяви тя, потупа високото фризьорско творение върху главата си и опръска с брилянтин красиво подредената маса и остатъка от храна в чинията си. — Рожденият ни ден е съвсем скоро и татко ни обеща да даде бал.
Отвратена, Сюизън се измъкна към кухнята.
Маки стоеше край задната врата с мрачно изражение. Кършеше ръце и слушаше обясненията на някакъв младеж, когото Сюизън виждаше за първи път.
— Маки?
Когато икономката се обърна, младата жена видя сълзи в очите й.
— Какво има? — втурна се към двамата тя.
— Моята Пег — изхълца икономката. — Настъпил е моментът и аз й бях обещала да бъда с нея, но… — Махна с ръка и извърна очите си, от които се стичаха сълзи. — При това положение не мога да тръгна точно сега! Тази вечер е много важна за господаря.
Сюизън погледна към младия мъж, който изглеждаше не по-малко потресен. Не можеше да си обясни безутешния му вид. Раждането беше всекидневие. Защо бяха толкова притеснени? Решила, че бебето сигурно идваше на бял свят по-рано от предвиденото, младата жена предложи:
— Тогава върви, Маки. Аз ще се оправя с вечерята.
Очите на икономката проблеснаха обнадеждено.
