Нишките на съдбата

— Допадна ми, точно така, девойче. — Взе перото от ръката й и погали бузата й с него. — Какво мислиш да сториш по този въпрос?

В гърлото й заседна изпълнена с копнеж въздишка. Желаеше до болка да усети устните му върху своите, да изучи вълнуващите нови чувства, които напираха в нея.

Перото докосна устните й, после бавно и мъчително приятно се насочи към всяка от бузите й, към носа и челото. Устата й пресъхна, дланите й се изпотиха.

— Отново се опитвате да ме прелъстите — заяви тя, но сама не усети недоволство в тона си.

Очите на Майлс потъмняха. Устните му се разтвориха.

— Имаш един такъв поглед, девойче… който изпълва мъжа с желание да те прегърне… да построи къща насред полето… да гледа как синовете му сучат от гърдите ти… как люлееш дъщерите му в скута си.

— И не забравяй да вземеш една питка от онова миризливо чуждестранно сирене, с малките дупчици — изсумтя Маки. — Хубавото английско сирене не било по вкуса му.

Майлс се наведе още по-близо до нея. Перото падна върху масата.

— Вкусът ми — прошепна той, — изгаря от желание да опита устните ти.

Устата му се сля с нейната и светът сякаш се завъртя около тях. Усещането за летене, за безтегловност, скоро отстъпи място пред по-дълбока необходимост. Ръката й сама намери бузата му, пръстите й се провряха в косите му. Бяха гъсти и сякаш като коприна. В съзнанието й се оформи въпросът дали гърдите му бяха покрити с подобни на тях косъмчета. Младият мъж наклони настрани глава, без да отделя устните си от нейните. Когато езикът му започна да напира навътре, Сюизън го придърпа по-близо до себе си и разтвори отново уста, изпълнена с надеждата той да влезе отново в нея.

Точно така и стана.

Внезапно тя изгуби контрол над себе си. Все едно че попадна в карета, теглена от хиляда побеснели жребци, препускащи през безкраен низ от долини и хълмове. Дъхът й секна от възбуда, а желанието я понесе по забранената пътека. Изпита известно облекчение, когато ръката му се плъзна в деколтето й и започна да гали гърдите й.

Майлс се отдръпна и прошепна задъхано:

— Ела тази вечер в стаята ми.

Събрала последните останки от съпротивителните си сили, Сюизън отвори уста, за да откаже, макар вътрешният й глас да крещеше, че постъпва глупаво.

Изражението му я накара да замълчи. Тъмнокафявите очи, които я гледаха, обещаваха прекрасни неща.

— Или искаш да ме оставиш да спя сам в компанията само на това тук? — рече младият мъж и постави ръката й върху издутината под панталоните си.

Дланта й пламна. Пръстите й се свиха инстинктивно, готови да сграбчат обекта, за който ставаше дума. Пулсът й се ускори още. Тя затвори очи, а ушите й започнаха да пищят. Мили Боже, как само го желаеше…

— Девойче?

С усилие отдели погледа си от лицето му. Дъхът й секна, когато видя, че действително галеше подутината под брича му. Отдръпна рязко ръка. Това движение сякаш й помогна да възвърне разума си и да се захване отново с перото. С широк жест задраска неприятните бъбреци от списъка.

Гласът й отново звучеше равно, а погледът й беше безизразен, когато каза:

— Ще провалим и списъка, и менюто, ако не ни оставите да си вършим работата.

Майлс се изсмя. Младата жена започваше да се страхува от този звук, който я обезоръжаваше.

— В никакъв случай няма да причиня подобно нещо — отвърна снизходително той и се отдръпна от масата.

Арогантният му тон пропука стената на търпението й.

— Няма да дойда в стаята ти, Майлс Кънингам! — изсъска Сюизън. — Нито в леглото! Ти си истински развратник, и то от най-лошите — онези, които прелъстяват слугините си.

— Какво беше това, Мора? — провикна се Маки.

— Може и да съм целунал някоя слугиня — произнесе отчетливо той, а очите му проблеснаха гневно, — но тя нямаше нищо против, абсолютно сигурен съм.

Младата жена зяпна, за да протестира, но преди да успее да издаде дори звук, Майлс излезе от стаята. А тя започна да се упреква, че се бе държала като последна глупачка. И как можеше да се надява на успех, ако се оставеше на спомените да диктуват действията й? Трябваше да забрави щастливите детски години в Абърдийн. Беше достатъчно само за миг да свали гарда и отново виждаше как двете с майка й седяха на кея и очакваха баща й и Майлс да се завърнат от поредното си морско пътешествие. Изучаваше география, като проследяваше линиите между Абърдийн и Кадис, Абърдийн и Кале по картата, изрисувана от ръката на Майлс. Пак покрай тях се бе научила да борави с календар и отбелязваше на него всеки ден от кратките им пътувания.

Някога сладките спомени бяха вгорчени от годините на отчуждение и резервираност и сега й приличаха на лош сън.

— И треска за петък — обади се отново икономката.

Думите й отклониха Сюизън от нерадостните й мисли, заради което ги посрещна с радост.

— Но не купувай, ако очите им са замъглени.

— В никакъв случай — прошепна младата жена.

* * *

„Тя със сигурност нямаше нищо против“ — мислеше си Майлс, но това не го задоволяваше. Ни най-малко. Ядосан, задето изпитваше все по-силно привличане към новата прислужница и още по-ядосан на измъчващото желание, впило нокти в слабините му, той се запъти към кабинета си. Още нещо го притесняваше — копнежът за нещо по-нежно, по-сладко от чисто физическото задоволяване. От нощта, когато за първи път бе зърнал напетата слугиня, вниманието му бе привлечено към нея. Тъй като я мислеше за наивно селско момиче, попаднало за първи път в големия град, той бе проявявал снизходителност към начина, по който го оглеждаше с широко отворени очи. Днес обаче бе разбрал, че се е лъгал.

Пак я бе хванал да го зяпа безсрамно, пак бе омагьосан от свежата й красота и само с усилие на волята се сдържа да не я замъкне в спалнята си и да й покаже до какво точно водеха тези нейни подканящи погледи и пищна хубост. Щом се сетеше за предстоящата нощ, желанието го обземаше отново. Желание и още нещо. Копнееше да чуе смеха й и да слуша с часове как говори на своя музикален диалект. Кой знае как, но тя успяваше да го накара да забрави неприятностите в живота си и да съсредоточи вниманието си върху тази мечта. Караше го да вярва, че някой ден ще може да изостави морето и да пусне корени в собствено парче плодородна земя. Караше го да мисли, че ще отглежда пчели и ще слуша песента на петлите.

Ядосан на самия себе си, Кънингам влезе в кабинета и отвори стъклената вратичка на шкафа. Оли бе отгатнал целите на това момиче още преди няколко седмици и сега Майлс трябваше да се успокои, преди да застане пред него, иначе щеше да стане една… В продължение на седмици младият мъж упорито бе отричал възможността тя да има други интереси, освен да прави кифлички и да разглежда Лондон. Това обаче бе останало в миналото, тази вечер щеше да разбере дали това прекрасно тяло бе толкова апетитно и изпълнено с желание, както изглеждаше.

Младият мъж взе счетоводните книги от полиците, като не преставаше да размишлява върху предстоящото прелъстяване на една от своите прислужници. Други в неговото положение гледаха на жените от своя персонал като на плячка, която им се полага по право. Майлс не бе от тях. Имаше си любовница, елегантна и опитна жена, с която нямаше нужда да се преструват, че изпитват някакви чувства един към друг или градят общи планове за бъдещето. Чарът и красотата на Барбара обаче бледнееха пред външността на шотландчето. А той не трябваше да злоупотребява със своето положение — на това го бе научил един много скъп за него човек.

Младият мъж излезе от кабинета си, като продължаваше да мисли за този човек. Носеше с лекота тежките счетоводни книги с една ръка, докато изкачваше бавно стълбите към спалнята на Куксън.