слугиня.
— Кой беше този?
— Майлс Кънингам.
— Мила света Кълъмба — изпищя Нели. — Знаех си, че ще стане хубавец. Беше най-симпатичният момък в Абърдийн, но не съм и предполагала, че ще изглежда толкоз…
Тя въртеше очи в кръг.
— О, престани — смъмри я Сюизън. — Той е само един крадец, простак и прелъстител на невинни жени.
— Да — отвърна енергично слугинята. — Мен може да ме прелъсти, когато има настроение за това. А ти можеш да кажеш на Маккензи каквото си искаш, тъй като вече имам нов мъж за мечтите си.
— Достатъчно! Ти си уважавана вдовица, с дъщеря, за която да мислиш.
Нели се усмихна.
— Една жена не винаги има само порядъчни мисли в главата си. Особено когато се намира пред такива като него.
— Край! — изфуча Сюизън и разцепи с длан въздуха. — Няма повече да говориш за него!
— Устните ми са здраво завързани като корсета на мисис Пийви.
— Чудесно. Тъй като имаме да вършим по-приятни неща от това да обсъждаме Майлс Кънингам.
— Да, миледи.
— И не се обръщай повече така към мен.
И двете мълчаха известно време. Младата жена започна да изпитва угризения заради грубия си тон и упреците. С надеждата да стопи напрежението, тя погледна към куклата в кошницата на Нели.
— Сорча ще хареса много тази хубавица.
— Да, ще я хареса.
— Дъщеря ти ти липсва.
— Това малко диваче? — попита прислужницата, ококорила насмешливо сините си очи. — Най-вероятно точно сега рита Макаду по пищяла и го нарича с разни грозни имена.
Сюизън си отдъхна. Образувалата се помежду им пропаст бе преодоляна.
— Тя е симпатично момиченце.
— Ако беше ваша дъщеря, щяхте да мислите другояче.
Младата жена въздъхна. Отдавна се бе отказала от мечтата да има деца, но копнежът все още не я напускаше.
— Понякога ми се струва, че цялата тази авантюра е само един лош сън — рече тя и размаха ръце.
— Да, на мен също. Кой би помислил, че някога ще дойдем в град Лондон… и то с такава цел?
Погледите им се срещнаха.
— Ще измъкнем всичките си шотландски съкровища от неговите лапи. Знам, че ще го направим — изрече, сякаш даваше обет, Сюизън.
Нели се ухили широко.
— Така е. Какво може да направи един раболепен англичанин срещу две храбри шотландски момичета?
— Майлс Кънингам ще загуби, на друго не може и да се надява — добави яростно младата жена.
Очите на слугинята блеснаха при споменаването на името му.
— Трябва да купим и други подаръци, преди да тръгнем от Лондон. — Спря пред една сергия, отрупана с цветя и пакетчета със семена. — Като например някакви китки за градината на леля Ейлис?
— Съгласна съм — отвърна Сюизън, обзе я отчаяние, щом се сети за леля си.
— Съжаленията няма да помогнат на Ейлис. Тя е това, което е — объркано дете в тялото на жена. — Тъй като господарката й не отговори, Нели додаде: — Изобщо не е сигурно, че вашите деца ще бъдат като нея. Особено ако се омъжите за Маккензи. Той е прекалено хубав, за да създаде недъгави деца.
В гърдите на младата жена запулсира старата позната болка. Колко пъти й се бе искало да остави настрани страховете си и да се съгласи да се ожени за Лаклан Маккензи? Прекалено често, но в крайна сметка практичността неизменно надделяваше, тъй като природата можеше да се окаже много жестока.
— Докато съществува макар и минимален риск — отвърна убедено тя, — това е равносилно на хазартна игра за мен. А и не обичам Маккензи. — Тъй като Нели понечи да се възпротиви, господарката й добави: — Точка по този въпрос. Решението ми е взето, каквото и да казваш… или каквото и да е мнението на Майлс Кънингам.
Прислужницата спря рязко.
— И как стана така, че
— Мисли, че е време Сюизън да се омъжва.
Нели сграбчи ръката на господарката си и попита развълнувано:
— Да не искате да кажете, че Кънингам знае коя сте в действителност?
— Разбира се, че не знае.
Слугинята си отдъхна.
— Какво още каза?
— Това е всичко. — Сюизън направи кратка пауза. — Освен че, поради кой знае каква причина, той мисли Сюизън за грозна и глупава.
— Ама че побъркан — възкликна бурно Нели. — Робърт му изпрати портрета ви миналата година и на него изглеждахте много добре.
— Може да си пада по блондинки като теб — подразни я младата жена.
Прислужницата се наду като пуяк.
— Има какво да се каже по този въпрос! Той обаче несъмнено е говорил повече, отколкото ми казвате сега.
Господарката й се засмя и рече:
— Майлс не се е прибирал от деня, в който спомена за грозотата ми. Зает е с разтоварването на „Шотландска мечта“.
— Пред магазина на Чиптън обаче не разтоварваше никакъв кораб. Доколкото видях, по-скоро разтоварваше страстта си към вас.
— Нели… — започна предупредително Сюизън, не й се искаше да й припомнят колко вулгарно се бе държала.
Прислужницата се намръщи.
— Добре де, но защо той се занимава с разтоварването на прекрасния си кораб?
— Мистър Куксън си е счупил крака.
— Куксън също ли е тук? — зяпна от изумление Нели.
Сюизън я потупа по ръката.
— Не се паникьосвай. Той също не подозира нищо.
— Мислех, че старият циция вече е погребан.
Младата жена се засмя още по-силно, като се сети за детинските пререкания на Маки и Куксън.
— Не е чак толкова стар.
— За Бога, какво още не сте ми казала?
Сюизън преразказа първата си среща с Майлс и описа останалите членове на прислугата.
— Тази Маки изглежда има здрава глава на раменете си. — Помисли за момент, и добави: — Макар да е проклета англичанка!
Сюизън обаче я слушаше само с половин ухо. Вниманието й бе привлечено от витрината на някакъв магазин за платове.
— О, Нели — въздъхна тя. — Не е ли хубава тази гледка?
На витрината бе наредена истинска изложба от красивите платове, производство на становете в Роуард касъл. Топ нежнозелен муселин, осеян с деликатни маргаритки, заемаше централното място. Край него бяха подредени с вкус десетки други десени. Погледът на Сюизън бе привлечен от ягодовочервения вълнен плат на черни прави линии. До него лежеше яркосин лен.
— Миледи?
