Нишките на съдбата

глас.

— Мога ли да помогна с нещо?

Тя се завъртя назад. Пред нея стоеше Майлс Кънингам и я наблюдаваше с любопитство, а усмивката му накара сърцето й да замре.

— Ъ-ъ-ъ… аз… Ох! Дяволска работа! — възкликна накрая тя, раздразнена от отказа на езика й да й служи и отвратена от дивото вълнение на стомаха си.

Младият мъж наклони глава на една страна и се усмихна дръзко.

— Мога ли да помогна с нещо?

Гневът й се повиши с една степен по-нагоре, така че тя започна да се пече на бавен огън. Дланите я сърбяха да изтрие тази ухилена физиономия от лицето му. А когато Майлс кръстоса ръце и повдигна развеселено вежди, трябваше да стисне здраво юмруци, за да не го зашлеви. Благословена света Ниниан, какво щеше да стори само! Та тя беше слугиня и трябваше да бъде благодарна за предложената помощ. Момичето отпусна длани и се усмихна.

— Ами, благодаря ви, милорд — отвърна тя на заваления английски, който упражняваше от седмици. — Исках да видя този далекоглед — посочи към покритата с кадифе полица тя. — Медения, върху който е гравиран елен.

Младият мъж се обърна към продавача.

— Чухте дамата, нали? — После се надвеси към нея и рече: — А на мен ми е много интересно да разбера защо дамата си купува далекоглед.

Ароматът на сапуна му за бръснене я омагьосваше. Устата на Сюизън пресъхна.

— Той е за Маккензи — почти изграчи тя. Изкашля се и добави: — Лейди Сюизън ме помоли да го купя и да й го занеса.

Майлс смръщи чело и премигна.

— Маккензи ли?

Младата жена кимна и се загледа в дългите му ресници. Овладя се, обърна се и протегна ръка към далекогледа.

— Ще го взема — заяви тя и отвори чантичката си.

Продавачът се обърна към Майлс.

— Струва една лира и два пенса, сър.

Сюизън извади от кесията си нужната сума и я остави върху тезгяха.

— Кой е този Маккензи? — заинтересува се Майлс.

Въпросът му я изуми. Нима не бе чел писмата й?

— Господарят на Лонгмур касъл. Не може да не си спомняте за него.

— И какво — отвърна предизвикателно той, — те кара да мислиш, че трябва да съм чувал за този Маккензи? Двамата с лейди Сюизън живяхме в Абърдийн до смъртта на майка й. В Пъруикшир съм бил всичко на всичко два пъти в живота си. „О, да — помисли си тя. — Веднъж, за да ме заведеш там и втория път — за да откраднеш богатството ми.“ Спомни си мъката на десетгодишното момиченце, изгубило майка си. Вместо да обещае да се грижи за нея, Майлс бе настоял чичо Раби да откупи обратно Роуард касъл. А след това бе продал и къщата й в Абърдийн. Ако не беше Раби, тя също щеше да остане кръгъл сирак.

Потънала в подобни мрачни размисли, Сюизън долови гласа на Кънингам:

— Попитах защо трябва да познавам този шотландец, който си пада по далекогледи?

— Лейди Сюизън ви писа за Лаклан Маккензи. Той й е съсед — откъм север.

— Откъде знаеш какво пише лейди Сюизън в писмата си? Да не би да ги четеш?

Усети, че е ядосан, но не разбра причината. Той я беше изоставил, не тя него. Объркана и нетърпелива да се отърве от въпросите, младата жена отвърна безгрижно:

— Разбира се, че не чета писмата й. Тя сама ми го каза. А сега, ако ме извините…

И тя се спусна навън.

— Почакай — хвана я за ръката той. — Ще повървя с теб.

Сюизън изохка вътрешно, но нямаше какво да прави — позволи му да я придружи.

— Нямах право да говоря така с теб. Темата за лейди Сюизън обаче ме разстройва понякога. Бяхме близки, докато майка й беше жива.

Изненадано от тона му, момичето вдигна поглед. Следобедното слънце бе превърнало косите му в разтопено злато и подчертаваше наситения кафяв цвят на очите му. Младият мъж се усмихна и рече:

— Чувствам се така, сякаш ме наблюдаваш през този далекоглед. Вече те предупредих за това.

Дъхът на Сюизън секна и тя смутено отмести поглед. Опита се да измисли някакъв подходящ отговор. Сети се за една фраза, която бе чувала от Нели.

— А какво ми пречи да гледам един представителен мъж?

— Нищо — отвърна провлачено той. — Освен последствията.

Младата жена усети, че пламна, но причината не беше в слънцето. Той я обърна с лице към себе си. Тя стисна далекогледа толкова силно, че усети формата на гравирания елен в дланта си. „Майлс Кънингам е покорител на жените, женкар“ — рече си тя. Очевидно гледаше на себе си като на достойна награда за всяко същество от женски пол. Прииска й се да постави надутия мошеник на мястото му, затова заяви дръзко:

— Не се страхувам от вашите последствия.

Не трябваше да го казва, защото очите му започнаха бавно и похотливо да обхождат закръглените й форми. После вдигна ръка към гърдите й. Тя не можеше да помръдне.

Топлите пръсти докоснаха голата й плът над корсажа, а пламналият му поглед се спря на едно още по- интимно местенце. След това младият мъж измъкна маргаритката и я захвърли на тротоара.

— Би трябвало да носиш виолетки — цветът им подхожда на очите ти.

Тонът му бе мек, изкусителен и опасен. Ако в този момент я бе вдигнал и я бе понесъл, Сюизън нямаше да намери сили и воля, за да се съпротивлява.

Той се усмихна по типичния си начин, от който дъхът й всеки път секваше, и повика един от уличните продавачи. Сякаш изпаднала в транс, младата жена го наблюдаваше как купува цветята. Кожата й изтръпна там, където трябваше да я докосне, дълго преди да доближи ръката си до нея. Гърдите й се надигнаха, когато дланта му се плъзна по-дълбоко, отколкото бе нужно, за да пъхне виолетките. Гърлото й пресъхна, щом измъкна десницата си по-рано, отколкото бе очаквала.

— Великолепно — прошепна Майлс, а дъхът му разхлади пламналата й буза. — Но ако продължиш да ме гледаш по този начин, ще наруша принципите си и ще те целуна.

— Ще ме целунете ли? — заекна тя, останала без капчица сила под влияние на чара му.

— Е — усмихна се криво той. — Ще започна с целувка, тъй като очевидно това искаш. Останалото ще оставя на моите… последствия.

Думите му оказаха върху й същия ефект, както гмуркането в леденостуденото езеро Лох Ейл.

— Затвори уста, девойче — изсмя се младият мъж. — Хората ни гледат.

Кръвта нахлу в главата й, а срамът запали гордостта й. Държеше се като уличница… тук, посред бял ден… и то с Майлс Кънингам! Докато правеше усилия да се овладее, Сюизън се огледа. Наистина ги наблюдаваха. Контето в двуколката отсреща вдигна шапката си в знак на поздрав. Прииска й се да потъне вдън земя. В този момент забеляза своята прислужница и по погледа й разбра, че тя също бе станала свидетел на цялата сцена.

Младото момиче преглътна наранената си гордост, впери очи в дантелената вратовръзка на спътника си и каза:

— Не ме разбрахте правилно, милорд. Това бе резултат от вълнението, което ми причинява Лондон. Извинете ме.

И тя се обърна и се отдалечи. Последва я дълбок гърлен смях. Тя мина покрай Нели и потъна в тълпата от купувачи. Едва тогава се обърна назад. Прислужницата й я следваше по петите, но от Майлс нямаше и следа.

— Ако споменеш пред когото и да било за случилото се, Нели Бърк, ще разкажа на Маккензи всички неща, за които си мечтаеш във връзка с него.

И възнамеряваше да го направи наистина. Нямаше да допусне да бъде задявана от собствената си