— Той си пада по твоите кифлички. Не се изненадвай от милите му думи. Прекрасен човек е. Най- добрия, за когото съм работила.
Последното нещо, което желаеше Сюизън, бе да спори с Маки във връзка със съмнителните добродетели на Майлс Кънингам.
— Да отида ли да пазаря днес вместо теб? — попита тя.
— Не, миличка, по-добре този път за това да се погрижа аз. Трябва да се купуват много неща. Няма как, щом ще идват на вечеря граф Ейнсбъри, високомерната му дъщеря и разни други като тях.
Младото момиче се обезсърчи. Беше свикнала да ходи всеки ден на пазар, за да осигури на Маки повече време да се грижи за Оли Куксън, той се възстановяваше бавно. Това позволяваше на Сюизън да се среща тайно с Нели, която от своя страна бързо губеше илюзиите си относно Лондон. Обзета от отчаяние, тя възкликна:
— Тогава да направим списък.
Маки я изгледа смаяна.
— Нима можеш да четеш и пишеш?
На Сюизън не й се искаше да признае, че има подобни умения — повечето английски прислужници бяха неуки. Беше започнало да й омръзва обаче да се прави на слугиня и да се чувства като крадла. Един следобед в градината край пазара щеше да й се отрази добре, да повдигне духа й. А Нели сигурно вече щеше да има доказателството, нужно на Сюизън да обвини Майлс, че имитира платовете им.
— Да, мога, и то не по-зле от лейди Сюизън — не се сдържа да не добави тя.
Лицето на икономката се озари от щастлива усмивка и тя плесна с ръце.
— Сядай тогава, а аз ще донеса нещата за писане от кабинета на господаря — каза Маки и излезе от стаята.
Младата жена си наля нова чаша чай и се настани пред кухненската маса. Откакто Майлс се бе върнал, тя се опитваше да играе възможно най-достоверно ролята си, дори когато той отсъстваше от къщата и беше някъде по работа или се забавляваше.
Дали господарят нямаше да заподозре нещо, като разбере, че тя може да чете и пише? Маки със сигурност щеше да му каже. Но как ли ще реагира той? Сюизън се безпокоеше. Тя беше изключително предпазлива, но с всеки изминал ден откриваше, че той се различава все повече от представата, която си бе създала за него. Защо я разпитваше непрекъснато за „заварената си сестра“ Сюизън Харпър, и то неизменно с такава нежност в гласа?
Имаше и нещо дори още по-объркващо — начинът, по който я гледаше. Това бе открито и прямо оглеждане, което я караше да се чувства изключително неудобно.
С надеждата, че чаят ще оправи разклатените й нерви и ще й помогне да прогони Майлс от мислите си, тя надигна чашата и отпи жадно. Набезите й в мазето ставаха все по-чести. С Нели бяха успели да отмъкнат повече от десет десена.
При звука на приближаващите се стъпки Сюизън отпъди неспокойните мисли от главата си и се съсредоточи върху задачата да се държи като слугиня. Списъкът за пазара се оказа наистина дълъг, а и Маки изпадаше в подробности за всяко едно нещо. Магданозът трябваше да бъде хрупкав, пъдпъдъците — добре оскубани, а черешите — без нито едно петънце.
— И в никакъв случай не кафяви гъби — провикна се Маки откъм килера. — Или вземаш от хубавите малки бели гъбки, или не купувай изобщо.
Сюизън бе преполовила вече втората страница от списъка, когато я обзе странно безпокойство. Косъмчетата на тила й настръхнаха. Гласът на икономката се превърна в далечен звук. В стаята имаше някой друг.
Нямаше нужда да се оглежда, за да разбере, че Майлс е влязъл, но тази мисъл я привличаше като дете към панаир. Той стоеше на вратата за кухнята, хванал се за гредата над главата си. Позата подчертаваше още повече стройните му бедра, тесния ханш и широките рамене. Погледът й бе привлечен неумолимо към лицето му. Пълните му устни бяха леко отделени една от друга и загатваха нещо подобно на усмивка. Кафявите му очи, прекалено чувствителни и изразителни за мъж с неговите размери и репутация, както обикновено я изучаваха и сякаш й правеха дисекция.
За миг, и напълно против волята си, Сюизън се улови, че се моли Кънингам да не я помисли за смахната. Едва сдържа желанието си да стане, да се приближи до него и да поиска прошка. Вместо това затаи дъх и с усилие на волята си издържа погледа му.
Тогава младият мъж се усмихна и в следващата секунда тя се осъзна. Изкашля се и остави перото на масата. Наклони глава и попита тихо:
— Да ви донеса ли нещо, сър?
Усмивката достигна до очите му. С нехайната грация, която младото момиче вече познаваше до болка, той тръгна към нея. Постави широката си, потъмняла от слънцето длан върху масата, надвеси се над рамото й и надникна в листа пред нея.
— Имаш чудесен почерк… лесен за четене.
Гласът му бе тих, а дъхът му, който я галеше по врата, замая главата й. Познатото ухание на бръснарския му сапун се просмука в нея и й напомни за други времена — тогава, отдавна, отдавна, когато бяха все още приятели.
— Искам и няколко пресни моркова, ако зеленината им е прясна — провикна се Маки.
Сюизън взе отново пачето перо, но сега неговото скърцане започна да лази по нервите й. Младият мъж огледа списъка, след което погледът му се премести отново върху нея.
— И две зелки за супата — додаде икономката. — Негова светлост казва, че миришела като трюмна вода, но въпреки това помага на червата да се изпразват редовно.
Обгърната в мъгла, изпълнена с прекрасни видения, Сюизън все пак успя да прибави и този зеленчук към списъка.
— Написа грешно „зеле“.
Виеше й се свят от гласа му. Почти не забеляза кога той измъкна перото от пръстите й. Маки извика нещо. Младата жена така и не разбра какво е то, но Майлс го чу.
— Мразя бъбреци — заяви безжизнено той, макар очите му да танцуваха. — А ти?
Сюизън кимна. В този момент бе готова да размени леглото си за овчарското куче на Макайвър. Дълбоко в съзнанието й обаче се оформяше един въпрос… а може би беше предупреждение? Нещо не беше наред.
Наложи си да добави бъбреците към списъка.
— Държиш перото също като Сюизън.
Думите му я оглушиха. Езикът й сякаш надебеля, неспособен да се движи и да отвърне нещо, докато Майлс оглеждаше изпитателно лицето й. Мили Боже, ето че се бе издала! Той несъмнено щеше да разпознае почерка й по писмата, които му бе писала. Сега щяха да я обесят като измамница и предателка… освен ако не измислеше нещо, с което да се измъкне. Именно с тази цел каза:
— И защо не? Имахме един е същ учител.
— Защо се мръщиш? Мислех, че харесваш Сюизън.
Мозъкът й работеше трескаво. Успя да измисли какво да отвърне.
— Все още си мислех за бъбреците.
Любопитното изражение на лицето му изчезна. Младият мъж постави лакът върху масата и подпря брадичка в дланта си. Бе близо, прекалено близо, и топлият му, ухаещ на мента дъх, галеше бузите й. В изразителните му очи нямаше и сянка от съмнение. Това я изпълни с облекчение. В тях обаче се забелязваше нещо ново, нещо вълнуващо, нещо опасно…
— Говорех за харесване — прошепна многозначително той, — и за нехаресването. — Очите му опипаха дръзко лицето на Сюизън и се спряха върху устните й. — Особено за… харесването.
Младото момиче изпита по-голям страх от когато и да било в живота си. Дори примката на палача, страховита и ужасяваща, й се стори за предпочитане пред пламналия поглед на Майлс. Въпреки това не можеше да извърне очи.
— И порядъчно количество брашно, Мора — заяви през смях Маки. — Изглежда твоите шотландски кифлички допаднаха много на небцето на господаря.
Младият мъж се усмихна широко и повдигна вежди.
