Нишките на съдбата

Макайвър.

Прислужницата се изхили.

— Флора си го заслужи. А останалите ще бъдат в средата. Ако туй не е от ясно по-ясно послание за негова светлост, тогаз не знам какво ще е.

Сюизън изпита голямо облекчение, примесено с известна доза задоволство.

— Тази вечер ще се приготвя сама, а ти си погрижи за Ейлис. Искам да бъде облечена както трябва.

— Да, миледи. Отивам веднага — рече Нели и се запъти към стълбището.

Ядосана повече от когато и да било досега в живота си, младата жена напрягаше безуспешно цялата си воля, за да върши както трябва простите си всекидневни задължения. С все още трепереща ръка загреба една порция от скъпоценната сол и я сипа в кристалната чиния.

Из големия салон се щураха слуги. Мъжете внасяха буренца бира и разполагаха допълнителни пейки около масата, докато жените вадеха калаени чинии и канчета, масло и шунка. Тази вечер тук щяха да се хранят повече от десет човека и повечето от тях щяха да бъдат настанени между домакинята и нейния гост. Какъвто и да бе планът му, тя възнамеряваше да го провали независимо от гнева, който щеше да предизвика. Нямаше да му позволи да прави каквото си ще — в крайна сметка тя бе господарката на замъка.

Сюизън потисна желанието си да крещи и да го нарича с всички обидни имена, които заслужаваше, да му нареди да напусне дома й и Пъруикшир. В същото време част от нея се радваше на присъствието му тук. Нямаше значение, че дрехите му бяха покрити с прах, че не беше нито бръснат, нито подстриган, нямаше значение, че в очите му светеха дяволски огънчета, женското й сърце продължаваше да копнее по него. Толкова й се искаше обстоятелствата да бяха по-други. Жадуваше да го види да й се усмихва с любов. Единственото й желание бе да се хвърли в обятията му и да признае колко трудно й бе да си тръгне от Лондон. Как ли щеше да реагира, ако му кажеше колко скъпи бяха за нея Maide dalbh? И за хората от Пъруикшир! За цяла Шотландия! Дали щеше да я помоли за прошка и да обещае да не ги краде повече?

И изобщо, защо ги беше откраднал?

Тази мисъл я озадачи. Крал Джордж несъмнено предлагаше значително възнаграждение за десените, но сумата бе нищожна, сравнена с богатствата на Майлс. Той не й приличаше на онези хора, които се домогват към признание и търсят високопоставени покровители, а това щеше да заслужи неминуемо онзи, който открие Maide dalbh и ги предаде на крал Джордж. Каква тогава би могла да бъде целта му?

Все още не знаеше, но възнамеряваше да разбере.

Сюизън тъжно призна пред себе си, че обича Майлс Кънингам. Уморено събра разкъсаните парчета на наранената си гордост и насочи вниманието си към предстоящата работа. Решително си обеща да направи всичко, зависещо от нея, за да се освободи от желанието си за него.

И пропадна и то най-жалко, тъй като още щом той се появи в шумната зала по-късно същата вечер, сърцето й се изпълни с копнеж.

„Красив“ бе твърде слабо определение, когато ставаше дума за Майлс Кънингам. Всички жени, и слугини, и гости, се загледаха с благоговение в него. Облечен в риза от мека синя коприна с богати набори, в кожени бричове и току-що изкъпан, той изглеждаше непоносимо красив и очевидно се чувстваше като у дома си. Широк колан със златна тока, обсипана със светлосини камъчета, подчертаваше тесния ханш и мощните му рамене. Беше пуснал дългите си коси и те се спускаха на гъсти златисти вълни по гърба му. Наскоро порасналата му брада не само не скриваше елегантните му черти, ами дори подчертаваше правия му нос и високите скули. Русият мустак се извиваше леко нагоре в ъгълчетата на устата му и го караше да изглежда непрекъснато усмихнат — изражение, което не използваше охотно в нейно присъствие. Тази констатация й подейства депресиращо и Сюизън реши да не се задълбочава върху нея.

От Майлс се излъчваше увереност, сексапил и тя усети, че пламва против волята си. Беше лежала до този мъж. Беше го хранила с парченца от собствената си чиния. Беше го събличала. Беше се къпала с него. Беше се извивала от страст под него. Беше плакала заради раздялата, разбила сърцето й. Но как така се бе влюбила в крадец? Желанието премина отново в депресия. Бавно събра смелост, изправи се и се изкашля.

— Добър вечер, Майлс Кънингам — започна младата жена. В стаята настъпи мъртвешка тишина. — Заповядай, седни при нас — посочи към празното място тя.

Погледите им се срещнаха и за нейна изненада крайчетата на мустаците му потрепнаха, сякаш той правеше усилие да не се усмихне. Приближи се до нея, хвана ръката й и се поклони по всички правила на етикета. Мустакът му погъделичка дланта й. Заля я вълна на желание.

Тя издърпа ръката си от неговата и отстъпи крачка назад с надеждата, че гостът й просто щеше да седне на мястото си и да не я поставя повече в затруднено положение. Но той като той продължи да стои с дяволита усмивка на лицето, Сюизън се обърка. Къде бе отмъстителното му гневно настроение отпреди няколко часа?

След това погледна право в кафявите му очи и видя един непознат — ядосан и сдържан човек, решил да я подчини на волята си. Стомахът й се сви разочаровано. Майлс просто даваше представление, предназначено за хората й! Мъжете създаваха повече неприятности, отколкото си заслужаваше да търпи заради тях една жена, помисли си ядно тя.

Дъхът й секна, когато Майлс я обхвана през кръста и я повдигна от пода.

— Добър вечер, любов моя — заяви той достатъчно силно, за да бъде чут дори от рода Фрейзър в Абърдийншир.

Чу как Нели изруга зад гърба й. Някаква халба се търкулна с трясък върху масата. Младата жена се подпря върху раменете му и, като сдържа нелюбезния отговор, оформил се в съзнанието й, реши да изчака търпеливо края на тази глупава демонстрация на любов и преданост. Какъв дяволски план пък бе това сега?

Шепотът му бе заглушен от хихикането на жените и мърморенето на мъжете.

— Ще направя сцена, каквато дори не си сънувала, ако не укротиш лакеите си. От тази вечер нататък никой повече не трябва да мисли за мен като за твой брат.

Пусна я на земята, но веднага я прегърна през кръста с мускулестата си ръка, за да не й позволи да избяга. Проследила погледа му, Сюизън разбра причината за заплахата. Дъндас и трима от хората му се приближаваха към тях.

Дъндас разбута другите настрани. Лицето му бе станало червено също като косите, а изражението му — бурно като Северно море. По-висок с десетина сантиметра от Майлс и предан до смърт на клана Камерон, той нямаше да се поколебае да защити господарката си.

Младият мъж я притисна още по-силно към себе си, така че тя вече едвам си поемаше въздух.

— Усмихни се! — процеди през стиснатите си зъби той.

Сюизън не можеше да не отдаде заслуженото на ума му. Бе успял да я притисне в ъгъла и нямаше как да се измъкне. По-рано същия ден бе обещал да си отмъсти и дори ако тогава не му бе повярвала, сега вече не се съмняваше.

Усмихна се насила и вдигна ръка към началника на своята охрана.

— Дъндас, това е Майлс Кънингам.

Огромният мъж спря. Изгледа предизвикателно Майлс, а когато отправи поглед към господарката си, тя прочете немия му въпрос.

Майлс протегна ръка към Дъндас и рече с меден глас:

— А, да. И двамата сме остарели, Дъндас, но си те спомням от погребението на лейди Сибийл. Приятно ми е да те видя отново… при по-щастливи обстоятелства. Беше извън замъка заедно с миледи при последното ми посещение. Нали така? — При тези думи се усмихна на Сюизън и додаде: — Нали така, любов моя?

Дъндас раздруса ръката на Кънингам. На Сюизън й се искаше вместо това да извие врата на измамника.

Кипеше вътрешно от гняв, докато гостът разговаряше с другите. На Фъргъс разказа някаква стара история за Нели, с другите мъже се пошегува във връзка с неравния шотландски терен и плачевните ефекти