И излезе, сякаш пометена от вихрушка от гордост и огнени коси. Майлс въздъхна тежко и потърка уморените си очи. По дяволите! Защо изобщо бе решил, че ще му се подчини? Нищо не беше същото. Почти нищо.
Желанието му за нея не се беше променило изобщо. Нито Тауър ъф Ландън, нито смъртната заплаха бяха променили чувствата му към нея. Дори узнаването на истинската й самоличност не бе успяло да изгаси огъня, бушуващ в него.
Сюизън Харпър, любимата дъщеря на Сибийл и Едуард. Сюизън Харпър, преждевременно порасналото шестгодишно дете, чиято най-голяма амбиция бе да се научи да прави прекрасните кифлички на майка си. Сюизън Харпър която, след смъртта на Сибийл, бе поверена на настойничеството на Робърт. Мисълта за суетния й чичо породи у младия мъж въпроси, над които бе прекалено уморен, за да размишлява. Сюизън бе отишла в Лондон, за да си върне десените. Но защо изобщо бе позволила да се озоват там? И защо гледаше на Майлс като на крадец?
Имаше нещо много гнило в Пъруикшир. И то бе имало възможност да си ферментира спокойно в продължение на цяло десетилетие.
Сюизън Харпър не бе жената, изобразена на овалната миниатюра. Сюизън Харпър не бе грозновато момиче, което така и щеше да си увехне без ухажори. И тя не знаеше за „портрета“ си, бе сигурен в това. Робърт бе изиграл и двамата. Незнанието обаче не я оправдаваше, ни най-малко.
— О, не, сладката ми — изръмжа младият мъж и започна да се съблича. — Ти си моя! — Засмя се с дяволски вид. — Кажи сбогом на самотното си легло, Сюизън Харпър, защото повече няма да спиш сама.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
Сюизън затръшна вратичките на бюфета. Бяха изминали няколко часа от спречкването й с Майлс, но все още не беше на себе си. Как можеше да се концентрира върху важните дела, които й предстояха, когато не можеше да откъсне мислите си от него? Как щеше да взема важни решения за хората си, щом не успяваше да се справи с простата задача да извади солта за вечерята?
— Неговата кожа!
— Ще я окачим на вратата на стаята ти! — изсъска Нели и постави пред нея пълната догоре кошница със синапени цветове. — Нищо по-добро не заслужава плъх като него.
Сюизън въздъхна. Как смееше да се надява, че ще се справи с Майлс по време на престоя му в замъка, щом не можеше да контролира дори собствения си език? И смущаващите си мисли? Какво щяха да кажат хората й, ако разберат, че Майлс Кънингам е бащата на детето й? Дали суеверните планинци нямаше да погледнат на това като на грях? Дали щяха да приемат детето й?
— Представяш ли си, да дойде чак дотук, само за да открадне отново онова, което си принадлежи на Шотландия — заяви вбесено слугинята, докато подреждаше цветята в една ваза. — Не му липсва дързост, не може да се отрече.
— И не само „дойде дотук“ — отвърна печално младата жена.
Нели настръхна като котка, готова да защити котенцето си.
— Да не те е наранил?
Сюизън въздъхна и си помисли колко смешно звучеше думата, сравнена с дълбоката болка, която я изпълваше. Майлс Кънингам не само я бе наранил. Беше я измамил по най-стария начин, познат на хората. Бе отвлякъл вниманието й с опитните си ръце и изкусителни слова и тя се бе оставила да му стане жертва. Част от вината бе и нейна, съзнаваше това, но самообвиненията само увеличаваха още повече мъката й. И като резултат бе забременяла — онова, от което се страхуваше най-много откакто се бе превърнала в жена.
— Нарани ли те?
Младата жена смело се отърси от болезнените си размишления.
— Не, но обеща да ме „унизи заради моето предателство“.
Слугинята зина.
— Песоглавец такъв! След като и такива като него започнаха да се навъртат насам, никой от рисковете, които си поемала, вече не ми се струва толкова особен.
— Не се страхувам от Майлс, Нели.
— Разбира се, че не се страхуваш. Никога от нищо не си се плашила. — Слугинята посочи към главната порта на замъка. — А и какво може да стори този никаквец? Да се пребори с Дъндас и с другите ни въоръжени хора ли? — Усмивката й стана дяволита. — Т’ва ще бъде история, достойна да се превъплъти в песен — „Денят, в който презреният англичанин Майлс Кънингам научава за предназначението и усещането на острието на планинския меч“.
— Няма да се стигне до това — отвърна младата жена. — Няма да го позволя, а и той най-вероятно няма да остане дълго.
— Успяла съм да държа и по-достойни мъже от Майлс Кънингам далеч от леглото ти — заяви гордо прислужницата. — Но… — проточи тя и светлосините й очи светнаха, — не можеш да се оплачеш, че не съм те предупредила. Казах ти, че ще дойде да те търси.
— Но не позна целите му — отвърна Сюизън, отново ядосана.
Въпреки надменния тон на Нели, нямаше как да не признае, че се чувстваше поласкана от посещението му. Но дали бе дошъл наистина заради нея или за да спаси гордостта си? Така или иначе, трябваше да се отърве от него още днес.
— Какво каза той?
Тъй като не желаеше нищо така силно, както да забрави спречкването си с Майлс, а и знаеше, че прислужницата умира от желание да клюкарства, господарката й я измери с леденостуден поглед.
— Нямам намерение да ти предам разговора ни, Нели Бърк. Все едно да се кача на най-високата кула и да разкажа на всеослушание всичко оттам.
Лицето на слугинята помръкна. Тя издаде напред долната си устна.
— Казах само на Флора, кълна се. Не би било редно всички да научат твоите работи.
Младата жена потърка болезнените си слепоочия.
— Дъндас също знае.
— Той би трябвало да знае, ако питаш мен.
— О, Нели, каква ужасна бъркотия! Това е единственото сигурно. А има да се вършат още толкова неща.
Нели постави с успокоителен жест топлата си длан върху ръката на Сюизън.
— Не се притеснявай, миледи. Утре можем да започнем с тъкането. Ейлис ще остане в стаята си тази вечер и…
— Света Ниниан, помогни ми — прошепна младата жена.
Напълно бе забравила за нея. Напомнянето за ексцентричната й леля само увеличаваше проблемите й. Някога животът й бе удобно подреден, всичко в него бе познато. Тогава знаеше на кого да вярва и в кого да се съмнява. Но сега вече не знаеше — Майлс Кънингам и чичо й Раби се бяха погрижили за това.
— Положението не е чак толкоз лошо — възпротиви се Нели. — Утре калайджията се отправя за Глазгоу. Според лейди Бюканан, двамата с господаря й щели да се отправят за Инвърнес след няколко дни.
Другите посетители не тревожеха Сюизън — притесненията й бяха съсредоточени върху Ейлис.
— Доведи леля ми на масата и я сложи да седне до мен.
Слугинята поклати глава.
— Ами ако лорд Гризач направи някоя сцена? Няма нужда да се допитваме до ясновидец, за да разберем, че ще поиска да заеме мястото до теб. Сега, след като дойде да те търси чак дотук. — Спря да говори за момент, очевидно озарена от нова мисъл. — А може да пожелае дори да седне на централното място. Ако се стигне дотам, Ейлис ще получи криза на масата.
Нели имаше право. Бяха успели да подготвят Ейлис за посещението на калайджията и на семейство Бюканан, но лелята нямаше представа за пристигането на Майлс.
— Добре тогава. Тя да седне до теб, а до мен да бъде Дъндас. Остави място за Майлс до мисис
