— Това е всичко, госпожи — обяви Сюизън. — Нели, погрижи се да разбереш какво задържа мисис Пийви и храната.
Трите излязоха от стаята, но Нели се върна почти веднага с поднос в ръцете.
— Ето храната на лорд Гризач — изсъска тя. — Мисис Пийви се е смилила над него — дала му е допълнителна порция сирене.
Господарката й пое подноса, без да обръща внимание на сарказма й. Чиниите издрънчаха, когато Нели затръшна с всичка сила вратата зад себе си. Сюизън пресече помещението и постави таблата върху масата.
— Бира? — предложи тя, вдигнала халбата в ръцете си.
— Да и ми я донеси тук — отвърна ядосано младият мъж.
Когато Сюизън се приближи до него, той забеляза потрепващата в ъгълчетата на устата й усмивчица.
Пое халбата и отпи жадно от пенливата напитка. Шотландия може и да беше известна най-вече със своето уиски, но бира като тази на планинците не бе вкусвал никъде другаде. Тук обаче отглеждаха и най- опърничавите и лъжливи жени в света. Изпразни халбата и я постави на пода.
— Ще искаш ли още една? — попита домакинята.
— Няколко — отговори той и се изправи. — Но първо искам да се изкъпя.
Тя се обърна към коритото, но не и преди Майлс да забележи смръщеното й чело. Това го изпълни с безкрайно доволство. Бе готов да изтърпи проява на каквито и да било емоции от нейна страна… само не и това вбесяващо го безразличие.
Младата жена се наведе да опита водата, като придържаше с ръка косите си. Остана неподвижна за момент, след което се изправи в очакване.
— Е? — възкликна подканващо той.
— Водата е достатъчно топла, а сапунът ухае точно както се полага за мъж. Кърпите са тук и…
— Не това искам, Сюизън. — Кръстоса ръце пред гърдите си и додаде: — Не се прави на Света Богородица, Сюизън. В Лондон си ме събличала неведнъж и то доста охотно. Можеш отново да пуснеш в действие сръчните си пръстчета.
— Не! — възкликна стремително младата жена и изправи гръбнак. — Тук не е същото.
Майлс се засмя.
— О, грешиш, девойче. Нищо не се е променило, освен фактът, че използваше името Мора Форбс, когато ме прелъсти в Лондон.
— Аз ли съм те прелъстила? — зяпна изумено тя, разтворила широко очи от възмущение.
— Да, прелъсти ме — потвърди той, като в същото време приветстваше подходящия си избор на думи.
— Това са най-долни лъжи, Майлс Кънингам — заяви Сюизън и закрачи нервно из стаята. — Бях девствена, освен ако вече не си изопачил и тази истина. Ти ме прелъсти. И не ме наричай Мора — процеди през стиснати зъби тя. — Иска ми се да забравя колкото се може по-скоро за това име и свързания с него период от живота ми.
Младият мъж повдигна едната си вежда, като същевременно целият вреше и кипеше от гняв. Как смееше да го отблъсква така нехайно? Със съзнанието, че ако тя не отстъпеше скоро, щеше да изгуби контрол над себе си, той заяви:
— Ще изпълниш каквото казвам или… — Спря да говори и само с три крачки застана до нея. — Ще направя така, че горчиво да съжаляваш!
Сюизън го гледаше, без да помръдне. Истинско олицетворение на предизвикателството, на камеронската гордост, на красивата жена. И освен това — Сюизън Харпър, неговата приятелка от детинство и любима от Роуард. И най-вероятно бе осведомена с подробности за плана на Робърт много преди неговото осъществяване. Тази мисъл го прониза.
— Съмняваш ли се в думите ми? — попита той.
Внезапно тя като че ли се смути.
— Какво, за Бога, можеш да направиш с мен… което вече не си ми сторил?
Търпението му си имаше граници.
— Ей сега ще ти покажа.
Пресегна се, провря пръсти в косите й и бавно я придърпа към себе си.
— Остави ме на мира!
Очите й горяха предизвикателно. Ако онова, което се говореше за темперамента на червенокосите жени, бе вярно, Майлс подозираше, че бе не по-малко ядосана от него самия. Най-после. Това предположение събуди примитивните му емоции. Желаеше да покори тази жена, да я накара да признае какво е направила и защо. Копнееше до болка да я обгърне в ръцете си, отново изпълнена с желание и топлина, както преди. При тази мисъл усети напрежение в слабините си.
Неспособен да се бори повече с желанието си и нетърпелив да получи удовлетворение за наранената си гордост, Майлс я притисна до гърдите си. Малките й длани се опряха в ребрата му. Сюизън извъртя лице встрани. Той я хвана за брадичката и я принуди да го погледне отново. Прочете несъгласие в прекрасните й черти, а очите й крещяха „не“ толкова силно, че ушите му писнаха. Щеше да промени това „не“ в „да“. „Да“, украсено със сладко ухаещи гирлянди цветя и поетични въздишки от любов.
Притисна устните си в нейните, твърдо решен да я накара да капитулира. Младата жена опита да се изплъзне, но той я държеше здраво, заврял едната си ръка в косите й, а с другата обхванал тънкия й кръст. Когато провря езика си в устата й, тя започна да се съпротивлява не на шега. Той обаче бе лишен твърде дълго от нея, бе прекалено самотен и объркан, за да приеме поражението.
За негово щастие битката продължи кратко. Сюизън въздъхна блажено и заби нокти в гръдта му. Съпротивата й се стопи, тя се превърна в меко тесто в ръцете му и започна да отвръща на целувките му.
Младият мъж я притисна още по-силно към себе си. Струваше му се, че е на седмото небе. Времето и пространството изгубиха контурите си и, подобно на мечтател, лишен дълго от сън, той се озова в света на фантазиите. Двамата бяха някъде другаде, бяха навсякъде и никъде, бяха единствените хора на земята.
Тя се олюля. Майлс усети, че прави същото. Отдръпна се, за да огледа лицето й. Тя бе единствената му скъпа, макар и изпълнена с толкова неприятности, връзка с миналото. Беше много съществена част и от настоящето му. И щеше да присъства и в бъдещето му, реши внезапно той.
— Ако не бях толкова уморен и мръсен, щях да те взема направо тук, където си — произнесе дрезгаво той, обхванал любимото лице в дланите си.
Очите й се отвориха и се изпълниха със сълзи. Сърцето му спря да бие за момент.
— Хората тук гледат на теб като на мой брат. — Извърна погледа си встрани. — Връзката ни ще им се стори неестествена.
— Глупости. — Но още докато произнасяше тези думи, изпита несигурност в твърдението си. Двамата обаче вече бяха стигнали прекалено далеч, за да могат да се върнат. — Мислех за теб като за моя сестра, но оттогава измина доста време. Сега между нас гори прекалено много страст. Никога повече няма да ми бъдеш като сестра.
— Мразех да ти бъда сестра, ненавиждах да ти бъда любовница. — Младата жена се изплъзна от обятията му и тръгна към вратата. — Приятно къпане, Майлс — рече пресипнало тя, — и приятен обяд. — После вирна гордо глава и добави: — Макаду ще се върти наблизо.
— А ти, Сюизън? — попита тихо той, внезапно усетил загнездилата се дълбоко в нея тъга. — Къде ще бъдеш ти?
Тя преглътна мъчително. И отвърна с доста по-бабаитски тон, отколкото бе очаквал.
— В стаята си, за да търся любимото си боне.
Обзе го безпокойство.
— В твоята стая ли?
— Да — озъби се младата жена, вдигнала високо брадичка и изправила рамене, — в моята стая. Тази кула — показа с жест овалното помещение тя, — бихме могли да наречем стая за гости. Поне по време на краткия ти престой.
