Объркан от подобна безчувственост и изтощен до степен да не може да мисли нормално, Майлс се отпусна върху един от столовете. Тя очевидно изобщо не ценеше съкровищата, които й бе изпращал в продължение на години. На по-слабата част от неговото същество й се искаше да вярва, че бе скътала даровете му или ги бе изложила в някоя от стаите за гости. Изсумтя в знак на презрение към подобни благородни мисли. Домакинята му като че ли не забелязваше нищо, а започна да пооправя това онова из спалнята му… сякаш без да го забелязва.
— Ботушите ми — помоли той, наранен от отказа й, — ако обичаш.
В очите й светнаха гневни искрици и Майлс разбра, че е спечелил малка победа.
— Предизвикай ме — изръмжа той, като се молеше в себе си наистина да го направи.
Покорното й поведение го влудяваше.
За негово съжаление младата жена вдигна високо глава, прекоси стаята и коленичи в краката му. Светлината от прозореца се отрази в косите й и ги превърна в пламъци. До болка желаеше да зарови пръсти в гъстата вълниста маса, да я придърпа в скута си и да…
— Боже! — изпусна се той, ядосан от тази мисъл и още по-ядосан на начина, по който реагираше тялото му на нейната близост.
Сюизън вдигна очи и го погледна питащо, без да прекъсва работата си. Когато пръстите й се плъзнаха под маншета на ботушите му, младият мъж бе прорязан от силно желание. Мили Боже, нямаше ли най-после да престане да изгаря по тази измамница? Намръщи се отново и установи с удоволствие, че тя извърна поглед встрани.
— Защо дойде в Роуард? — попита тя, след като приключи със събуването. — Не може да не знаеш, че е безполезно, тъй като няма да те оставя отново да се измъкнеш.
Директният й въпрос го свари напълно неподготвен, а обвинителното й заявление го смая. Ето го него, застанал до тази жена, обсебен единствено от мисли как чудесно би я чувствал под себе си, а тя безгрижно се преструваше, че не знае за какво става дума. Почувства се толкова наранен, че дори желанието му за нея секна.
Сюизън се отдръпна, но не се изправи.
— Попитах защо си дошъл в Шотландия.
Дойдоха му наум хиляда отговора и всеки от тях имаше толкова приятен вкус за устните му. Въпреки това състави възможно най-противния, когато на вратата се почука силно.
— Майлс? — настоя тя, очевидно без да се впечатли, че от другата страна на стената някой се готвеше да влезе.
Все още обиден от въпроса й, младият мъж отвърна:
— Знаеш много добре. Така че е излишно да се преструваш.
— О, наистина се преструвах… за известно време.
Сюизън въздъхна и направи всичко възможно да изглежда обидена.
— Лейди Сюизън? — обади се приглушен глас.
Тя се изправи грациозно и се приближи до вратата. Влезе Уилям, натоварен с багаж.
— Здравей, Уилям — приветства го тя, стиснала ръце в монашески жест. — Добре дошъл в Роуард касъл.
Момчето я съзерцаваше невярващо, с увиснала челюст. Той също бе разбрал коя е тя. На Майлс му дожаля за него.
— Влизай, Уилям.
Зад Уилям, очевидно без да съзнават сложността на ситуацията, Джими и Макаду се бореха с голямо дървено корито. Сюизън се разпореди със сигурността на генерал по време на маневри и коритото бе напълнено с вдигаща пара вода по-скоро от очакванията на госта. На леглото бяха поставени чисти дрехи, а Уилям бе заведен в неговата стая. Отново, за мрачно удоволствие на Майлс, двамата останаха сами.
През отворената врата се дочуха женски гласове. Той изруга под нос, когато при тях влязоха три запасани с престилки жени, две от които му се сториха доста познати.
— Заповядайте, госпожи — подкани ги с жест Сюизън. — Мисис Макайвър, Роуина, спомняте си за мистър Кънингам, нали?
Те се поклониха, като повдигнаха полите си и закимаха с покритите си с бонета глави. Роуина се изчерви, но мисис Макайвър стоеше с ръце, прибрани край тялото, насочила цялото си внимание към своята господарка. Младият мъж се сети къде е виждал по-възрастната дама — тя го бе посрещнала миналата година, по време на отсъствието на Сюизън.
— А това е Нели Бърк — добави неговата домакиня и го смрази с ледения си поглед. — Сигурно си я спомняш от детските ни дни в Абърдийн. Преди да ме доведеш тук.
— Нели! — приветства я той с мисълта, че не се бе променила много. — Разбира се — добави след това. — Как бих могъл да забравя момичето, от което научих първите си цветисти галски думи?
Въпреки особеността на ситуацията и гнева си към Сюизън, той се усмихна при спомена за Нели и острия й език.
Тя не поклони, а вирна чипия си нос.
— Казаха ни да ви посрещнем и да се погрижим за удобството ви Роуард касъл — рече не особено любезно тя. — Както и да ви приготвим ваната. Аз ще трябва да обръсна брадата от мръсното ви…
— А мисис Пийви ще донесе поднос с нещо за хапване — побърза да се намеси Сюизън. — Ако няма друго — продължи любезно тя, като в същото време хвърли предупредителен поглед към Нели, — ще отида да видя какво я е забавило.
Ако предполагаше, че ще може да избяга от него или да се предпази с помощта на тези жени, щеше да се наложи да измисли друго.
— О, има още толкова много неща — отвърна многозначително младият мъж, — които очаквам да получа от теб.
Лицето й бе непроницаемо, но Нели изпухтя и заяви:
— Ние ще го почистим добре, миледи.
Ядосан от дързостта й и същевременно добре запознат с предаността й към Сюизън, той реши да разбере какво знае.
— Нели Бърк — почеса се по брадата той. — Добре си те спомням. — Усмихна се уверено и се обърна отново към господарката й. — А, да. Бас държа, че Нели е приятелка с Мора Форбс.
— Да, вярно е — отговори неуверено Сюизън.
Той изпита перверзно удоволствие от смущението й.
— И, о, Боже, Мора каза, че Нели се била омъжила.
— Овдовях. — Нели преметна едната си дълга руса плитка през рамо и добави: — Чудесно момиче е тази Мора, и прекалено хубава за такава дупка като Лондон.
— Но ти все още носиш бащиното си име? — попита, изпълнен със съмнения, Майлс.
— Това е шотландски обичай — отговори нацупено тя. — Обичай, за който вие, презрените англичани, не искате и да знаете.
Той обаче се интересуваше. Спомняше си гордостта, с която Едуард разказваше всеки път как Сибийл Камерон бе взела името му. Натъжен от размислите за родителите на Сюизън, и благодарен, че те не бяха станали свидетели на онова, което се бе случило, той рече:
— Изпрати жените навън. Сам ще се погрижа за банята си.
— В никакъв случай! — обяви Нели. — Нужни са повече от чифт ръце, за да измият всичката таз мръсотия. Миришеш по-лошо от овчарските кучета на Макайвър.
— Нели… — обади се предупредително господарката й.
Слугинята обаче продължи да гледа намръщено към госта, а бялото й лице бе почервеняло от гняв.
— Нямаш право да се отнасяш така към нея, обида за човешкия род такава!
— Нели! — рече със заповеднически тон Сюизън. — Haud yer wheesht!
Прислужницата измърмори нещо под носа си. Роуина зяпна от изумление, а мисис Макайвър поклати неодобрително посивялата си глава. Майлс едва се сдържа да не се разсмее на глас — през изминалите десет години Нели Бърк не се бе променила ни на йота. Странно, но той се вкопчи за тази мисъл като удавник за сламка, тъй като всичко останало в живота му се бе променило драстично от последното му посещение в Роуард касъл миналата есен.
