— Не знам защо си толкова изненадан от вида ми — заяви с влудяващо безизразен тон тя. — Нито пък защо ти бе нужно толкова време, за да дойдеш тук. За изминалите десет години бе редно да ме посетиш не само веднъж. Тогава щеше да знаеш как изглеждам. Или поне да хвърлиш един поглед върху портрета, който ти изпрати чичо Раби. Затова не бе проблем да бъдеш заблуден с помощта на малко черна боя.
— Заблуден, а? — изръмжа той, за да прикрие изумлението си с ярост. — Може би един път си успяла да ме заблудиш, но, помни думите ми, лейди Сюизън Харпър, това няма да се повтори!
И Майлс ускори крачка. За своя изненада откри, че тя го следваше без усилие. Ядосан отново, той се приведе към нея и промълви:
— Няма къде да избягаш, Сюизън.
— Вярно е — отвърна замислено младата жена. — Но може ли да помоля за едно последно благоволение… преди инквизицията?
— Внимавай да не ме докараш до крайност — заяви с предупредителен тон той, като се изкушаваше да премахне маската й на безразличие.
— Само до ваната ти… — Спря да говори за момент и набърчи безупречно изваяния си нос. — Човек може да припадне от тази миризма.
— Човек може да пострада и заради наглостта си — изръмжа Майлс и отвори вратата на замъка.
— Ще видим — промълви едва чуто тя, като го поведе към вестибюла. — След като се нахраниш и изкъпеш, настроението ти ще се подобри. Винаги става така при теб.
— Достатъчно! — изрева той и спря да се движи.
Сграбчи я за ръцете и я повдигна от пода. Когато носовете им се изравниха, той процеди:
— Последно предупреждение, жено — внимавай какво говориш!
В очите й прочете страх и изпита удоволствие, че най-после бе успял да произведе някакъв ефект върху нея. Сюизън се огледа нервно.
— Пусни ме долу — промълви тя.
— Ще престанеш ли с тези глупави брътвежи? — попита младият мъж и отново усети ухание на пирен.
— Наблюдават ни.
Погледът й се устреми към прислугата в залата.
По-объркан от когато и да било в живота си, Майлс потуши бурните си емоции.
— Не ми пука, ако ще сам крал Джордж да ни гледа. Ще престанеш ли с това смешно словесно излияние?
— Да — прошепна тя. — Кълна се. Моля те, пусни ме долу.
Огледа пламналото й лице и почувства едновременно страхопочитание и объркване. Как бе възможно тя да изглежда толкова различна и в същото време — толкова позната? Причината за това бе в косата й и в ефекта на огнения й цвят върху лицето на младата жена. Спомняше си колко бяла изглеждаше кожата й на фона на гарвановочерната коса на Мора Форбс. Сега кожата му й се струваше по-лъчезарна, с по-меки тонове, а харпъровски сините очи блестяха като сапфири.
— Моля те, Майлс! — повтори Сюизън. — Пусни ме долу!
Младият мъж се отърси от вцепенението си, нещо което през последния половин час му се бе налагало да прави доста често, но не я пусна.
— Можеш да бъдеш сигурна, скъпа моя, че в най-скоро време ще се озовеш отдолу.
Тя се изкашля и погледна встрани. Майлс изтълкува жеста й като признак на страх. Мигновено омиротворен, той се обърна към главното стълбище и я помъкна след себе си. Слугите, които чистеха в голямата зала, прекъснаха работата си, стиснали неподвижно метли и пера за бърсане на прах в ръцете си. Единствено очите им се стрелкаха нервно ту към единия, ту към другия. Някакво съвсем младо момиче изтърва плетената кошница, която държеше и по килима се разсипаха сушени треви и цветя. Младият мъж я изгледа смръщен. Слугинята се смути още повече и побягна от стаята, забравила напълно за разпилените билки.
— Не е нужно да ме дърпаш — заяви Сюизън с тон, сякаш разискваха различните видове чай. — Нито пък да притесняваш прислугата.
Стигнаха каменната стълба, която водеше към верандата. Майлс пусна лакътя й, но я хвана за ръката.
— В такъв случай считай, че ти и всичките ти хора сте в опасност, тъй като още не съм започнал.
Тя въздъхна, а изражението й го влуди с изписаното върху му примирение.
— Роуина — обърна се към прислужницата тя, — кажи на мисис Пийви да приготви обяд за нашия гост и да го отнесе в северната кула.
Момичето се поклони и изчезна зад огромния окачен на стената гоблен, на който бе изобразена ловна сцена. Младата жена постави крак върху първото стъпало на стълбите и рече:
— Ще те заведа до стаите ти.
Мъжката му гордост избухна. Как смееше да го прелъстява в Лондон и да го отблъсква в Шотландия?
— Ще ме заведеш до твоята стая! — поправи я той, докато се качваха по стълбите.
— Това е невъзможно — сряза го младата жена, — а и ще ти бъде много по-удобно…
— Ще бъда много по-ядосан, ако не го направиш — предупреди я той, наранен от категоричния й отказ. — В Лондон ти беше приятно да делиш леглото с мен, нали?
Тя се обърна към него. Погледна го изучаващо с широко отворени очи. В отговор Майлс повдигна едната си вежда.
— И ще продължим да делим леглото, Сюизън. Съмняваш ли се?
Тя хапеше лекичко пълните си устни. Устни, които бе целувал и които жадуваше да целува отново. Сюизън отвори уста да каже нещо, но в последния момент очевидно се отказа. Въздъхна тежко и затвори очи. Гъстите й вежди, тъмни като косата й само преди два месеца, спуснаха сенки по пламналите й бузи. Отпусна рамене. След това тръгна към една от вратите, през която се излизаше от верандата.
— Оттук.
Пътят им се осветяваше от малки факли в железни поставки. Във въздуха се носеше характерният мирис на горяща смола. Дали вече бе изразходила всички свещи, които й изпращаше най-редовно? Невъзможно. Робърт Харпър обаче бе казал, че прахосвала даровете му и издържала цялата област с парите, които й праща, вместо да използва новите станове, за да произвежда по-добри платове и да увеличи доходите си. Но Робърт Харпър често послъгваше. Майлс си представи как и в най-бедната колиба в Пъруикшир си светят със скъпите свещи, ухаещи на ягоди и канела, които купуваше от чужбина и изпращаше до Робърт, а той пък след това ги предаваше на Сюизън.
— Прекалено си щедра — измърмори той.
— Аз ли? — вдигна глава тя и го погледна изпитателно. — По какъв повод казваш това?
— Защото е истина.
— О, разбирам — отвърна провлачено тя, което се подсилваше допълнително от напевния й шотландски акцент.
Как бе успяла да говори така добре в Лондон? Очевидно бе жена с много таланти. Несъмнено бе използвала всички хитрости, които знаеше, за да се добере до леглото му, а после, когато постигна целта си, се бе измъкнала без да каже нито дума.
— Искам свещи да осветяват залата! — заяви сприхаво младият мъж, разсеян от очарователното поклащане на бедрата й.
— Непременно — отвърна тя.
— И ти да топлиш леглото ми!
Сюизън отвори смаяно уста и гостът й изпита огромно удоволствие. Нека се опита да отрече щастието, което бяха преживели заедно!
— Пристигнахме.
Младата жена отвори вратата към просторна стая. Веднага се хвърляха на очи масивно легло, покрито с богато бродирана кувертюра и дъбови столове с високи облегалки. Каменният под бе покрит с вълнени килими в тъмночервен цвят. Къде беше прекрасният персийски килим, заради който бе обикалял с дни Константинопол? Вероятно го бе подарила на някого или й бе хрумнало да го продаде.
