— Какво наричате „лапа“?
— Хидравлично бутало, което изблъсква сондата от външната катапулта след отварянето на люка. На кърмата имахме три такива катапулти — тази маневра трябва да бъде трикратно повторена.
— Значи вторият поред спътник не напусна кораба?
— Не, загнезди се в катапултата.
— Опишете подробно как стана това.
— Редът на операцията беше такъв: отначало се отваря външният люк, после се задвижва хидравликата, а когато индикаторите покажат, че спътникът излиза, включва се вторият му автомат. Автоматът запалва със сто секунди закъснение, винаги има време да бъде изключен, ако стане авария. Автоматът задвижва малък бустер1 на твърдо гориво и спътникът се отделя от кораба на собствена тяга от един тон в продължение на петнайсет секунди. Въпросът е да се отдалечи по-бързо от кораба-майка. Когато бустерът свърши горивото, автоматично се включва йонният двигател, който е под дистанционното управление на навигатора. В дадения случай Калдер беше включил пусковия автомат, защото спътникът вече се измъкваше, а когато изведнъж заседна, той се опита да изключи автомата, но не успя.
— Свидетелят уверен ли е, че първият пилот се е опитвал да изключи стартовия автомат на сондата?
— Да, той се мъчеше с ръчката, тя беше заяла, но не зная защо зарядът въпреки това избухна. Калдер извика: „Блок!“ — това и аз чух.
— Извика: „Блок“?
— Да, нещо там беше блокирало. До запалването на бустера оставаше още половин минута, затова се мъчеше да изтласка сондата, засилвайки налягането: манометрите показваха максимум, но сондата не мърдаше. Тогава изтегли буталото и го пусна отново, всички усетихме как удари в сондата — беше като удар с чук.
— По този начин се мъчеше да избие сондата?
— Да, г-н съдия; вероятно той очакваше да я разруши, защото не засилваше натиска постепенно, а отведнъж даде максимално налягане — и това беше съвсем разумно, като се има предвид, че имахме резервна сонда, но не и резервен кораб.
— Това остроумие ли беше? Желателно е свидетелят да се въздържа от подобно украсяване на показанията.
— И така, буталото удари, но сондата не изскочи, а времето минаваше, извиках: „Коланите“ — и се стегнах. Освен мен същото извикаха поне още двама, единият от тях беше командирът, познах го по гласа.
— Нека свидетелят обясни на Трибунала, защо е постъпил така?
— Бяхме на кръгова орбита над пръстена „А“, тоест движехме се практически без тяга. Знаех, че когато бустерът се запали, а това беше неизбежно, защото стартерът беше включен, ще получим страничен тласък и корабът ще започне да се премята. Беше заяла сондата от борда, обърнат към Сатурн. Щеше да действува като страничен отражател. Очаквах премятания и центробежни ефекти, които пилотът ще трябва да погаси с обратната тяга на кораба. В такова положение не можеше да се предвиди до какви маневри ще се прибегне. За всеки случай трябваше хубавичко да се притегнем.
— Значи по време на дежурство свидетелят е изпълнявал функциите на навигатор с разкопчан колан?
— Не, г-н съдия, не беше разкопчан, а само разхлабен. Той може да се регулира в известни граници. При пълно стягане на катарамата — ние го наричаме „на пълна тяга“ — свободата на движение се ограничава.
— Известно ли е на свидетеля, че правилникът не предвижда никакви разхлабвания и регулирания на коланите?
— Тъй вярно, знаех, че в инструкцията пише друго, но на уважаемия Трибунал е може би известно, че това се прави навсякъде.
— Какво свидетелят разбира под „това“?
— На практика във всички кораби, където съм летял, дължината на коланите се регулираше, защото облекчава работата.
— Разпространеността на нарушението не може да го оправдае. Продължавайте!
— Както и очаквах, бустерът на сондата запали. Корабът започна да се завърта по напречната си ос, а едновременно започна да ни отнася от досегашната орбита — наистина доста бавно. Пилотът уравновеси това двойно движение със собствена странична тяга, но не напълно, тоест не до нула.
— Защо?
— Не бях при пулта за управление, но допускам, че е било невъзможно. Сондата беше заседнала в катапултата с отворен люк, през него излизаше част от газовете на двигателя, а тази струя сигурно имаше завихряния и затова биеше неравномерно. В резултат страничните тласъци ту отслабваха, ту се засилваха, а корекцията със собствена тяга предизвика странично люлеене на целия корпус; когато бустерът изгоря, започнахме да се премятаме още по-силно, но в обратна посока, и пилотът го погаси чак след време, когато разбра, че бустерът е издъхнал, но пък се е включил йонният двигател.
— Какво значи „бустерът издъхна“?
— Исках да кажа, че пилотът не беше съвсем сигурен дали ще заработи йонният двигател — нали удари силно сондата с буталото, можеше да го е повредил: той сигурно целеше именно това, аз бих направил същото. Но когато бустерът угасна, се оказа, че йонната тяга все пак действува и отново имахме страничен отражател от порядъка на четвърт тон. Не е много, но стига за премятане при такава орбита. Нали имахме кръгова орбитална скорост, а тогава и най-малките промени в ускорението имат страхотен ефект върху траекторията и устойчивостта на полета.
— Как се държаха в този момент членовете на командата?
— Съвсем спокойно. Естествено, всички си даваха сметка колко опасно е запалването на бустера — това е барутен заряд от сто килограма, а в такова полузатворено пространство, каквото беше катапултата със заседналата сонда, той можеше да детонира като бомба. Щеше да отвори борда ни като консервна кутия. За щастие до взрив не се стигна. Йонният двигател вече не беше така опасен. Наистина сега пък се появи допълнително усложнение — автоматът включи пожарна тревога и започна да залива катапулта номер две с пяна. Това не доведе до нищо свястно, защото йонен двигател с пяна не се гаси, така че пяната се изхвърляше от открития люк, но сигурно част от нея е била всмукана в дюзата на сондата и е предизвикала падане на тягата. Докато пилотът не изключи системата от пеногасители, за няколко минути изпитвахме странични трусове — не бяха силни, но все пак затрудняваха стабилизацията.
— Кой включи противопожарната система?
— Автоматът — когато датчиците показаха повишение на температурата в обшивката на щирборда над седемстотин градуса; нали бустерът ни подгря.
— Какви нареждания или команди е давал до този момент командирът?
— Не е давал нито нареждания, нито команди. Струваше ми се, че иска да види как ще постъпи пилотът. По принцип имахме две възможности: или просто да си отидем от планетата с нарастваща тяга и да започнем връщане по хипербола, отказвайки се от изпълнението на задачата, или пък да опитаме да изведем на контролна орбита последната, трета сонда. Връщането означаваше провал на програмата, защото сондата, която вече кръжеше в пролуката, щеше да се разбие най-много след няколко часа в резултат на дрейфа. Дистанционната корекция на нейната траектория от сондата-„пазач“ беше необходима.
— Тази алтернатива, естествено, беше длъжен да реши командирът, нали?
— Г-н председател, трябва ли да отговарям на този въпрос?
— Нека свидетелят отговори на въпроса на обвинението.
— Е, добре: командирът, естествено, можеше да даде заповед, но не беше длъжен. По принцип пилотът при известни обстоятелства е упълномощен да изпълнява функции, равнозначни на тези на командира, както гласи параграф шестнадесети на бордовата инструкция, защото често се случва да няма време за обяснения.
— Но при възникналите обстоятелства командирът е могъл да дава заповеди, защото не е имало
