ускорение, което да възпрепятствува гласното даване на заповеди, нито пък е съществувала непосредствена опасност от унищожение.
— Към петнайсет и нещо бордово време пилотът даде умерена изравнителна тяга…
— Защо свидетелят пренебрегва това, което казах? Моля уважаемия Трибунал да направи забележка на свидетеля и да го накара да отговаря на въпросите ми.
— Уважаемият Трибунал разбира, че аз трябваше да отговарям на въпроси, но обвинителят не ми е задал никакъв въпрос. Той само изложи своя коментар върху ситуацията, възникнала на кораба. Трябва ли от своя страна да коментирам този коментар?
— Обвинението следва да формулира въпрос, адресиран към свидетеля, а свидетелят е длъжен да прояви максимум добра воля при даване на показанията.
— Не смята ли свидетелят, че при възникналата ситуация командирът е бил длъжен да вземе конкретно решение и да го съобщи на пилота във вид на заповед?
— Инструкцията, г-н прокурор, не предвижда…
— Свидетелят трябва да се обръща само към Трибунала.
— Слушам. Уважаеми Трибунал, инструкцията не предвижда детайлно всички обстоятелства, които могат да възникнат на борда. Това е невъзможно. Ако беше възможно, всеки член на командата щеше да я научи наизуст и нямаше да има нужда от командване.
— Обвинението протестира срещу подобни иронични забележки на свидетеля.
— Нека свидетелят да отговори кратко и ясно на въпроса на прокурора.
— Слушам. Та, значи, не смятам, че в онази ситуация командирът е бил длъжен да даде специални заповеди. Той присъствуваше; виждаше и разбираше какво става; мълчанието му означаваше, че според параграф двадесет и втори от бордовата инструкция — той разрешава на пилота да действува по собствено усмотрение.
— Уважаеми Трибунал, свидетелят извращава смисъла на параграф двадесет и втори от бордовата инструкция за космически полет, доколкото в дадения случай е приложим параграф двадесет и шести, където става дума за опасни ситуации.
— Уважаеми Трибунал, ситуацията, която се създаде на „Голиат“, не беше опасна нито за кораба, нито за здравето и живота на хората.
— Уважаеми Трибунал, свидетелят открито проявява отсъствие на добра воля! Вместо да се стреми към установяване на обективната истина, той се опитва per fas et nefas2 да оправдае поведението на обвиняемия Пиркс, който е бил командир на кораба! Ситуацията, в която се е оказал корабът, спада несъмнено към числото на онези, които попадат в параграф двадесет и шести!
— Уважаеми Трибунал, прокурорът не може да изпълнява едновременно и функцията на специалист- експерт, който установява фактическото положение!
— Отнемам думата на свидетеля; Трибуналът отлага за специално разглеждане въпроса за приложимостта на параграфите двадесет и втори или двадесет и шести от бордовата инструкция. Нека свидетелят да съобщи какво е станало на кораба по-нататък.
— Калдер наистина не се обърна с въпроси към командира, но забелязах, че на няколко пъти погледна към него. В това време тягата на сондата се изравни и стабилизирането на кораба не беше трудно. Като постигна добра стабилизация, Калдер започна да се отдалечава от пръстена, но не поиска от мен изчисления за обратен курс, затова помислих, че ще се опита да довърши задачата ни. Когато излязохме от зоната на Рош — горе-долу към шестнайсет часа, — той сигнализира максимум и веднага се опита да изхвърли сондата.
— Тоест?
— Е, включи сигнал за максимално натоварване и веднага след това даде пълен назад, после пълен напред; сондата тежи три тона; при пълно ускорение тежестта й става почти двайсет пъти по-голяма. Би трябвало да излети като куршум от катапултата. Отдалечавайки се примерно на десет хиляди мили, Калдер даде два такива удара с тягата, но без резултат. Единственото, което постигна, беше засилването на страничното отблъскване. Вероятно от внезапните ускорения сондата, която още по-здраво се беше заклинила в катапултата, промени положението си и сега цялата газова струя биеше в наклонения капак на люка, отразяваше се от него и отиваше в пространството. Ударите на тягата бяха неприятни за нас, пък и опасни за кораба: беше ясно, че ако сондата изобщо реши да излезе, сигурно ще отнесе част от външната броня. Намирисваше на лошо: трябваше или да пращаме хора в скафандри и с инструменти до люка, или да се връщаме, влачейки тази идиот… пардон, тази заклинена сонда.
— Калдер не се ли опита да изключи двигателя на сондата?
— Не можеше да направи това, защото кабелът за управление, съединяващ сондата с кораба, беше скъсан — следователно оставаше само радиоуправлението, но понеже сондата стърчеше в отвора на катапултата, металната покривка я екранираше. Летяхме може би минута, отдалечавайки се от планетата, и бях уверен, че Калдер все пак е решил да се връща; изпълни няколко маневри, извърши така наречения „набег към звезда“ — който се състои в това, че носът на кораба се прицелва в някаква звезда и се дава променлива тяга. Ако управлението е в ред, звездата трябва да виси на екрана съвсем неподвижно. При нас не беше така, динамическата характеристика на полета беше променена и Калдер искаше да изясни количествените й параметри. След няколко опита той все пак успя да подбере тяга за уравновесяване на страничното отклонение и тогава обърна назад.
— Свидетелят разбра ли истинските намерения на Калдер?
— Да, тоест предполагах, че ще се опита да изведе на орбита останалата на борда трета сонда. Върнахме се под равнината на еклиптиката, откъм Слънцето, при което Калдер работеше направо блестящо; ако сам не бях видял, никога не бих предположил, че е възможно с такава лекота да се управлява кораб, в който сякаш е монтиран непредвиден от конструкцията страничен двигател. Калдер поиска от мен да изчисля поправките в курса и цялата траектория заедно с направляващите импулси за нашата трета сонда. Тогава вече нямах никакви съмнения.
— Свидетелят изпълни ли тези нареждания?
— Не. Тоест, казах му, че не мога да изчисля курса съгласно програмата, след като ще действуваме иначе — вече не можехме да се придържаме строго към програмата. Поисках допълнителни данни, защото не знаех от каква височина възнамерява да пусне в орбита последната сонда, но той нищо не ми отговори. Възможно е да се беше обърнал към мен само за да уведоми командира за своето намерение.
— Така ли предполага свидетелят? Но той е могъл да се обърне непосредствено към командира.
— Вероятно не е искал да го прави. А може да е бил заинтересован никой да не помисли, че и самият той не знае как да постъпи и се нуждае от помощ. Но не по-малко вероятно е и това, че искаше да покаже какъв отличен пилот е, щом се захваща с изпълнение на задачи, в които дори навигаторът — тоест аз — не може да му помогне. Но командирът не реагира, а Калдер вече водеше на сближение с пръстените. Това започна да не ми харесва.
— Нека свидетелят се изрази по-конкретно.
— Слушам. Помислих, че се увлича в рискована операция.
— Позволявам си да обърна внимание на уважаемия Трибунал, че свидетелят неволно потвърди сега това, което не искаше да признае преди малко: дълг на командира е било да се намеси активно във възникналата ситуация: следователно командирът съзнателно и умишлено е пренебрегнал дълга си, излагайки с това кораба и командата на непредвидими последици.
— Уважаеми Трибунал, не беше така, както твърди обвинението.
— Не полемизирайте с обвинението, а давайте показания, като се ограничавате с хода на събитията. Защо в момента, когато Калдер започна връщането на пръстена, вие счетохте — чак тогава — маневрата за рискована?
— Може би лошо се изразих. Беше ето така: в подобни обстоятелства пилотът е длъжен да се обърне към командира. На негово място аз бих направил това. Първоначалната програма вече не можехме да осъществим цялостно. Мислех, че Калдер — щом като командирът му предоставя инициативата, — ще опита да пусне третата сонда от значително разстояние, тоест без прекалено да се приближава до пръстена. Наистина това намаляваше шансовете за успех, но беше възможно, а заедно с това безопасно. И действително на малка скорост ми нареди отново да изчисля курса на спътника, насочван с импулси от разстояние около хиляда и двеста километра. Понеже исках да му помогна, започнах да изчислявам този
