курс, при което се оказа, че размерите на грешките са горе-долу равни на ширината на пролуката Касини. Значи имаше около петдесет на сто шанс, че сондата, вместо да излезе на правилната контролна орбита, ще отиде или към планетата, или навън и ще се разбие в пръстена. Съобщих му този резултат, защото нямах по-добър.
— Командирът запозна ли се с резултатите от изчисленията на свидетеля?
— Той трябва да ги е видял, защото цифрите изскачаха на индикатора, който се намираше точно пред нашите пултове. Движехме се на малка тяга и на мен ми се Стори, че Калдер не може да реши какво да прави. Беше влязъл в задънена улица. Ако отстъпеше сега, това би означавало, че преди е сбъркал в изчисленията, че интуицията го е подвела. Докато не насочи към планетата, все още можеше да си дава вид, че смята риска за прекалено голям и неоправдан. Но той вече ни показа, че здраво държи кораба въпреки изменената характеристика на тягата, и макар да не го каза, от следващите му намерения беше ясно, че е решил все пак да продължи извеждането на сондата в орбита. Вървяхме на сближение и аз смятах, че той иска да подобри малко шансовете ни: нали те се увеличаваха с намаляването на разстоянието. Ако искаше това, трябваше вече да започне да забавя, а той, напротив, увеличи тягата. Чак когато го направи, в онзи момент осъзнах, че иска да извърши нещо съвсем друго — преди това изобщо не ми беше хрумвало. Впрочем всички го разбраха — моментално.
— Свидетелят твърди, че всички членове на командата осъзнаха сериозността на положението?
— Да, г-н председател. Зад мен някой, който седеше до бакборда, каза в момента на ускоряването: „Животът беше хубав“.
— Кой го каза?
— Това не знам. Може инженерът, а може и електроникът. Не обърнах внимание. Всичко стана за части от секундата. Калдер включи сигнала за максимум и даде силна тяга при курс на пресичане с пръстена. Ясно беше, че иска да прекара „Голиат“ през самия център на пролуката Касини и по пътя да „загуби“ третата сонда по метода на „изплашената птица“.
— Що за метод е това?
— Така понякога го наричат, г-н съдия: корабът „губи“ сондата така, както птицата „губи“ при хвръкване яйцето… Но командирът му забрани.
— Командирът му забрани? Издаде такава заповед?
— Тъй вярно, г-н съдия.
— Обвинението протестира. Свидетелят преиначава фактите. Командирът не е давал такава заповед.
— Но командирът се опита да даде такава заповед, само че не успя да я произнесе с цяла фраза. Калдер наистина даде предупреждение за максимално ускорение, но само за част от секундата преди маневрата. Когато пламна червеният сигнал, командирът му викна, а в този миг той даде пълна мощност. При такава преса, над четиринайсет „же“, не може да се произнесе дори звук. Изглеждаше, като че Калдер иска да му запуши устата. Не твърдя, че той действително е целял това, но така изглеждаше. Нас веднага ни притисна така, че съвършено ослепях, затова командирът едва успя да викне…
— Г-н председател, обвинението внася протест срещу формулировките, които свидетелят използува. Въпреки своята уговорка свидетелят иска да внуши, че пилотът Калдер съзнателно и със зла умисъл се е стремял да попречи на командира в издаването на заповед.
— Нищо подобно не съм казал.
— Отнемам думата на свидетеля. Трибуналът приема протеста на обвинението. Задраскайте от протокола думите на свидетеля, започвайки от изречението: „Изглеждаше като че Калдер иска да му запуши устата“. Нека свидетелят бъде любезен да се въздържа от коментарии и точно да повтори това, което действително е казал командирът.
— И така, както вече казах, командирът наистина не успя да формулира заповедта с цяло изречение, но смисълът му беше ясен. Забрани на Калдер да влиза в пролуката Касини.
— Обвинението протестира. За фактическата страна на делото няма значение онова, което обвиняемият Пиркс е искал да каже, а само това, което действително е казал.
— Трибуналът приема протеста. Нека свидетелят се ограничи с това, което е било казано при пулта за управление.
— Беше казано достатъчно, за да може всеки човек, който е професионален космонавт, да разбере, че командирът забранява на пилота да влезе в Касини.
— Моля свидетелят да повтори онези думи, а Трибуналът сам ще реши какъв е истинският им смисъл.
— Не помня самите думи, г-н председател, а именно техния смисъл. Командирът започна да вика нещо от рода на: „Не минавай през пръстена!“ — или може би: „Не през!“ — а по-нататък не можеше да говори.
— Обаче свидетелят каза преди малко, че командирът не е произнесъл цяла фраза, а цитираните сега думи „Не минавай през пръстена“ — образуват съвсем завършено изречение.
— Ако в тази зала избухне пожар и аз извикам: „Гори!“ — това няма да бъде завършена фраза, защото не казва какво гори и къде гори, но ще бъде съвсем разбираемо предупреждение.
— Обвинението протестира! Моля Трибуналът да призове свидетеля към прилично поведение!
— Трибуналът прави забележка на свидетеля. В задълженията на свидетеля не влиза поучаването на Трибунала с притчи и анекдоти. Моля да се ограничите до фактическата информация за станалото на борда.
— Слушам. На борда стана това, че командирът с вика си забрани на пилота да въвежда кораба в пролуката…
— Протестирам! Показанията на свидетеля тенденциозно фалшифицират фактите!
— Трибуналът се стреми да бъде снизходителен. Нека свидетелят бъде любезен да разбере, че целта на следствието е установяване на действителните факти. В състояние ли е свидетелят да цитира откъса от фразата, произнесена от командира?
— Вече бяхме под голямо ускорение. Беше ми притъмняло, нищо не виждах, но чух възгласа на командира. Думите не бяха ясни, обаче разбрах смисъла им. Още повече е трябвало да чуе това предупреждение пилотът, щом седеше по-близо до командира.
— Защитата моли за повторно прослушване на регистрационните ленти — този фрагмент, който се отнася до възгласа на командира.
— Трибуналът отклонява молбата на защитата. Лентите бяха вече прослушани и се установи, че степента на деформиране на гласа позволява да се идентифицира личността, но не и съдържанието на възгласа. По този спорен въпрос Трибуналът ще вземе отделно решение. Нека свидетелят каже какво е станало след възгласа на командира.
— Когато прогледнах, ние отивахме срещу пръстена. Акселерометърът показваше две „же“. Скоростта беше хиперболична. Командирът извика: „Калдер! Ти не изпълни заповедта! Забраних ти да влизаш в Касини!“, а Калдер веднага отговори: „Не чух това, командоре!“
— Обаче командирът не му нареди в същия момент да спре или да обърне?
— Това беше вече невъзможно, г-н председател. Бяхме на хиперболична от порядъка на осемдесет километра в секунда. Не можеше и дума да става за угасяване на такава инерция без преминаване на гравитационната бариера.
— Какво разбира свидетелят под гравитационна бариера?
— Постоянно — положително или отрицателно — ускорение над двайсет-двайсет и две гравитационни единици. С всяка секунда на полета през пръстена беше необходима все по-голяма обратна тяга, за да задържаме. Отначало сигурно към петдесет „же“, а после може би сто. При такава спирачна тяга всички щяхме да загинем. По-точно — щяха да загинат всички хора на борда.
— Корабът технически може ли да развие ускорения от този порядък?
— Да, г-н съдия, но само ако се махнат предпазителите, само тогава; „Голиат“ има двигател, способен потенциално да развие тяга от порядъка на десет хиляди тона.
— Моля, продължавайте показанията.
— „Кораба ли искаш да унищожиш?“ — каза командирът със съвсем спокоен тон. — „Ще преминем през Касини и ще спра от другата страна“ — отговори Калдер със същото спокойствие. Преди още да завърши
