обаждане, от самия Тори, бе направено в 4:41 — около десет минути, след като Харди бе оставил Логан в „Юпитер“. Съобщението на помощник прокурора бе, че след като идната седмица ще ходят на предварително изслушване за Коул Бърджис, и двамата ще имат доста работа. Така че той прегледал някои от другите дела, които ще минават през офиса през следващите няколко седмици. В едно от тях забелязал името на Харди като адвокат. На Тори му се сторило, че това дело,
Лекото прещракване в съзнанието на адвоката се превърна в постоянно тракане на мозъчните колелца.
Франи влезе в стаята, когато съпругът й затваряше телефона. Тя застана зад него, постави ръце на раменете му и прокара палците си по мускулите отстрани на гръбнака. Главата на Дизмъс клюмна напред като отсечена.
— Не спирай — прошепна той.
Тя го целуна по темето, докато масажираше основата на врата му.
— Знаеш ли защо моят скаут е получил мигрена? — запита тя.
— Не и не ме интересува. — Очите му бяха затворени. Чувстваше се като в рая.
— Прекалено напрежение. — След това, с облекчение и умора. — И двамата са в леглата и спят.
Харди се изправи.
— Провери ли повторно за досадници, които се мотаят под прозореца на Бек? Може би ще трябва да даваме нощни смени, най-добре около къщата, в случай че…
Съпругата му го плесна с длан по главата.
— Престани!
— Тя го удря — коментира той. — Учебникарски пример за домашно насилие, обида на съпруга… — Той се обърна към жена си и хвана ръката, която бе отпусната на рамото му. — Съжалявам. Знам, достатъчно. След секунда ще съм долу. Само два телефонни разговора. Кратки. Обещавам.
— Наливам си вино и ще започна без теб. Предупредих те.
— Достатъчно ясно.
Дизмъс отговори на обаждането на Джон Ингълс. Всъщност се оказа, че е чакал до телефона. Харди му разказа за идеята на Глицки да разнищят ресторантите и баровете в района около Мейдън Лейн. Ингълс бе участник в това, каквото и да бе то. Щеше да бъде на линия. По кое време щяха да започнат?
При поредното позвъняване на Ридли нямаше очаквания, но човек никога не знае. Ченгетата работеха в странни часове. Дали беше ергенска петък вечер или не, той би могъл да е затрупан в бумагите си. Но нямаше такъв късмет. Отново му отговори телефонният секретар.
Машинката на Ридли бе от онези, които изпискваха преди тона. Всяко писукане беше обаждане. Откакто бе започнал да се опитва да се свърже с него, Харди бе силно впечатлен от увеличаването на броя на обажданията. Сега той седеше на бюрото си, чакаше и броеше до десет, петнайсет, двайсет.
Когато най-после чу тона, Харди остави своето съобщение и затвори. Замислено разтърка наболата си брада. За двата дни, откакто Харди за последно бе говорил с него, двайсет и осем души бяха оставили съобщение на Ридли Бенкс и очевидно той не ги бе проверил и изтрил.
Беше почти единайсет часа и студът щипеше.
Трея се изкачи по стълбите до вратата на Глицки, после почти цяла вечност остана на площадката. В тъмното. Без да може да потропа.
По-рано този ден младата жена бе ходила на баскетболния мач на Рейни. После двете с дъщеря й ядоха пица. Върнаха се вкъщи и Рейни се приготви за лягане. Трея й каза, че трябва да излезе. Щяла да се върне скоро.
Отвътре не се процеждаше никаква светлина. Бе абсолютно тихо.
Най-после почука три пъти по стъклото с нокътя си. Звукът бе безкрайно тих, боязлив, незабележим. Но бе способна само на толкова. Щеше да почака още малко и…
Нещо се размърда във вътрешността на къщата. Външната лампа светна. Вратата се отвори. Ейб беше бос, все още по джинси и черен пуловер.
— Лекарят позволява ли ти да будуваш до толкова късно?
— Не съм на ти с авторитетите. Добре е и ти да свикнеш с това. Малко е студено. — Глицки се отдръпна назад, за да я пропусне вкъщи.
— Къде са другите? Момчетата ти? — попита тя. — И какъв е този звук?
Домакинът за момент се заслуша.
— Не чувам нищо…
— Там. Онзи.
— А, да. — Лицето му омекна. — Това е Рита. Понякога хърка. Дотолкова съм свикнал, че дори не го чувам. Зад паравана е.
— Тя спи в дневната?
Глицки махна с ръка. Беше малко и уютно местенце, претъпкано с мебели.
— Само докато завършим крилото за гости.
Трея се намръщи.
— Съжалявам, Ейб. Нямах предвид…
Той нежно докосна ръката й.
— Няма нищо. Момчетата са някъде навън. Накараха ме да се закълна в честта на майка си, че няма да се измъкна. Трябваше да си седя и да си чета книгата. След това да си легна, за предпочитане по-рано.
— Което не си направил.
— Знам — съгласи се Глицки. — Това ми е проблемът. Отново авторитетите. Имам късмет, че съм шеф, тоест когато работя.
Един дълъг миг.
— И как е книгата ти? Откритите морета. Толкова добра, колкото „Тръбачът“?
— Така мисля. Невероятно е колко дълбоко те разчувства.
Глицки се бе втренчил в нея. Тя отвърна на погледа му. Настана тишина. После домакинът прочисти гърлото си.
— Харди смята, че просто трябва да попитам.
— Какво?
— Че просто съм длъжен да кажа нещо, което никога не направих с Илейн. — Той се поколеба. — Не бих могъл да понеса нещо подобно да се случи с теб.
Трея чакаше.
— Ако не искаш да слушаш… — Ченгето си пое дъх и почти изстреля думите. — Не зная какво да правя с това, но искам да присъстваш в живота ми.
Младата жена затвори очи и кимна. Въздишка, която би могла да означава облекчение. После отново го погледна и в ъгълчетата на устните й заигра усмивка.
— Надявах се да кажеш това.
Те се прегърнаха. Под вълнения пуловер и раните от изгаряне при електрошока, с който го бяха върнали сред живите, ребрата боляха от натиска.
ТРЕТА ЧАСТ
30
В 8:00 сутринта в сряда, 17 февруари, Дизмъс Харди седеше на председателското място на голямата
