следобед, хубав, топъл и слънчев ден, и бяхме отворили широко прозорците в кухнята. Андрю бе около десетгодишен, на възрастта, когато децата още седят в скута на майките си, нали знаете. — Тя отново въздъхна. — Алиша — дъщеря ни, всъщност дъщерята на Хал — също беше там, така че искахме да споделим добрата новина с всички. — Тя млъкна.
— И какво стана? — подкани я Ву.
Устните на Линда бяха здраво стиснати, сякаш се опитваше да овладее вълнението си.
— Той просто… Просто си изпусна нервите.
— Удари ли ви?
Когато стана ясно, че Линда не може или не иска да отговори, Хал продължи вместо нея:
— Той удари нея, мен, Алиша. Отиде до мивката и започна да хвърля съдовете по нас. Трябваше да ми направят два шева на лицето, рани ме, докато се опитвах да го спра. — Хал докосна един все още видим белег на челюстта си и изпусна шумно въздух. — Не беше много приятно.
— Но това беше преди седем години — каза Линда. — Освен това вината беше моя. Сигурно съм била ужасна майка.
— Не е вярно.
— Но преди да те срещна бях. Ти не знаеш. — Линда се обърна към Ву. — Трябва да научите всичко това. Баща му ни напусна, когато Андрю беше тригодишен, и аз се принудих да започна работа. Първо като келнерка, а после като салонен управител.
— Чувала ли сте за Больо? — намеси се Хал и с нескрита гордост посочи съпругата си. — Салонен управител на Больо.
Това бе един от първокласните ресторанти в града, който привличаше като магнит политическия елит. Ву не се учуди, че точно Линда Бартлет — красива, остроумна и изтънчена — е била назначена на тази престижна длъжност.
Но за Линда това бе минало и тя махна пренебрежително с ръка на ласкателството на съпруга си.
— Така или иначе, бях млада и себична и обичах да се забавлявам. Признавам го, макар да не се гордея с това. Аз имах… Отваряха ми се доста възможности и исках да се възползвам от тях. Повечето от предложенията идваха от мъже, с които имах връзка. Няма нищо, Хал, тя трябва да го знае. Все пак не е държавна тайна. — Линда въздъхна и продължи: — Във всеки случай мъжете, с които излизах, не винаги се отнасяха добре с Андрю. А аз нямах силата да се противопоставя. Ето защо той започна да ненавижда самата мисъл, че мога да имам приятел. — Тя протегна ръка към съпруга си. — Боя се, че това се отнасяше и за Хал. Поне в началото.
— Още го е яд на мен — вметна Хал. — Може би не точно на мен…
Но Линда се зае да го защитава.
— Просто му остана това недоверие. Трудно му е да вярва на хората като цяло. И тук вината е моя. На млади години бях толкова огорчена, толкова бясна заради факта, че са ме напуснали, смятах, че не е честно животът ми да приеме такъв обрат и исках да наваксам пропуснатото време, като използвах всеки шанс. Андрю не можеше да разчита на мен. Постоянно очакваше, че ще бъде предаден или изоставен.
— Още ли е така? — попита Ву.
— До известна степен — призна Линда.
— Макар че Кевин доста помогна — добави Хал.
— Кой Кевин?
— Кевин Бролин — отвърна Линда. — Психологът, когото посещаваше Андрю.
— Колко време?
— През цялото време — каза Хал. — Той е специалист по овладяване на гнева.
Фантастично, помисли си Ву. Съдебните заседатели, биха си умрели от удоволствие да чуят тая история с гнева. Но тя трябваше да продължи да ги притиска. Знанието беше власт, а тя се нуждаеше от колкото може повече.
— Госпожо Норт, когато започнахте да ми разказвате за деня, в който с Хал сте обявили годежа си, споменахте, че постъпката на Андрю е първият от поне два подобни инцидента.
Линда погледна Хал, който кимна и каза:
— Партито на Алиша? — И продължи. — Може би беше преди три години, на празненството за дванайсетия или тринайсетия й рожден ден. Беше поканила пет-шест деца и я накарахме да включи и Андрю в списъка на гостите.
— Имат само една година разлика — вметна Линда.
— И така — продължи Хал, — всички момичета започнали да играят някаква видеоигра и изглежда се наговорили да бият Андрю. — Той вдигна рамене. — Когато се прибрах, заварих екрана на телевизора разбит и навсякъде се търкаляха отломки. Устната на Алиша беше разцепена, а окото й…
Линда отново взе да оправдава сина си.
— Той е истински маниак на тема видеоигри. Това е нормално в днешно време. Но освен това той чете и пише прекрасно. В „Сътроу“ получава много добре оценки, а вече знаете, че му дадоха и главната роля в пиесата.
Сякаш цялото тяло на Хал изведнъж се смали. Гласът му стана глух, мрачен. Очевидно различното им мнение за характера на Андрю бе загнояла рана и сега, пред очите на неговия адвокат, бинтът, с който я бяха превързали, беше започнал да се размотава. Той погледна Ву право в очите.
— Той никога не се смее. Момчето не се чувства добре в кожата си. Мрази всички колективни спортове. За две години промени десет пъти прическата и цвета на косата си. Носи развлечени тишъртки с торбести панталони и военни ботуши. — Лицето на Хал бе застинало, истински паметник на тъгата.
Упорито, едва ли не умолително, Линда започна отново:
— Той може да свири на всички музикални инструменти със струни.
— Но никога не свири пред публика, нито иска да взима уроци.
Ву усети, че е време да сложи край на това.
— Мисля, че в общи черти картината ми се изясни — каза тя. Седеше съвършено неподвижно, с ръце, облегнати на масата пред нея. Съпрузите бяха избягвали да я поглеждат, макар че от време на време Хал улавяше погледа й и извърташе очите си нагоре. Най-после Ву заговори, като много внимателно подбираше думите си:
— Нещата, които обсъдихме току-що, най-вероятно ще станат обект и на вниманието на съдебните заседатели, когато се запознаят с фактите по случая — разбира се, ако Андрю се изправи пред съда за възрастни. Можем да избегнем въпроса за отрицателните черти на характера му, освен ако самите ние не го повдигнем първи.
— Какво? — попита Линда. — Какво значи това?
— Такива са правилата — каза Ву. — Характерът не може да бъде използван от обвинението, освен ако ние не засегнем първи темата. След това ловният сезон е открит. Мислите ли, че е необходимо да стигаме дотам, госпожо Норт?
Измина цяла минута, преди Линда да поклати глава:
— Не смятам, че идеята е добра.
За първи път Линда признаваше основния проблем: че независимо от фактите, положението на сина й изглежда лошо. Ву реши да кове желязото, докато е горещо.
— Аз също не смятам. И това ме довежда до главния въпрос. — Хвърли бърз поглед на Хал, който й кимна окуражително. — Наистина ли мислите, госпожо Норт, че предвид всички събрани доказателства — историята с пистолета, лъжите пред полицията, показанията на очевидеца — наистина ли мислите, че трябва да посъветваме Андрю да поеме риска да се яви на процес за възрастни или да се опитаме да го разубедим, като го накараме да си признае?
Хал се пресегна и покри с длан ръката на жена си.
— Всичко се свежда до това как изглежда отстрани, скъпа. Какво биха направили съдебните заседатели, когато се запознаят с доказателствата.
Линда остана дълго смълчана. Най-после погледна първо Хал, сетне Ву.
— Нали не вярвате наистина, че той го е извършил?
Ву отговори уклончиво.
— Мисля, че осем години са далеч, далеч по-приемлива присъда от всичко, което би могло да се случи,
