19
При предишната администрация на областния прокурор предпочитаният метод за уволнение беше розов слип, който оставяха на стола на нарочения, докато отиваше на обяд или отскачаше до съда. И това, само за да се избегне директната дискусия или конфронтация. Работиш вече шестнайсет години на тази служба, имаш три деца, две от тях току-що постъпили в колеж, отдалечаваш се от мястото си за петнайсетина минути и хоп — изненада! Превърнал си се в чиновник, изгонен без предупреждение. Благодаря за чудесните спомени. Понякога потърпевшият приемаше това толкова зле, че известно време областният прокурор държеше въоръжен детектив на пост пред офиса, в случай че на някого му хрумнеше да изрази протеста си, упражнявайки насилие.
В това отношение Боскачи имаше по-прям стил на управление, което значително улесняваше Глицки и Лание. Беше провеждал разговори очи в очи с всички заместник областни прокурори, които подлежаха на уволнение при Джакман. От тези разговори се пазеха протоколи, както и други лични данни, подредени по азбучен ред в кантонерката му за документи. Това стесняваше списъка на отявлено недоволните бивши заместник областни прокурори от седемнайсет на трима и Глицки беше предал тези три имена на инспекторите Белу и Ръсел.
Останалите четиринайсет щяха да бъдат разпитани и проверени от служителите в отдел „Престъпления от общ характер“, макар да не хранеха големи надежди, че тези разследвания ще доведат донякъде. Последният служител Боскачи бе освободил преди почти година. В едно от сепаретата на Лу Гърка Глицки тъкмо обясняваше на Марсел Лание защо според него е малко вероятно след толкова време някой да се вбеси толкова на Алън, че да го убие.
— … но въпреки това смятам, че трябва да проверим. Да елиминираме най-очевидните, после да продължим надолу по списъка.
Лание нагъваше днешния специалитет — пържени тестени топчета с много подправки в млечен сос с чесън и лютив ориз.
— Дори не съм убеден, че тези момчета са най-очевидните заподозрени — каза Лание. — Макар че вчера ми се сториха добра отправна точка. Щом никой не е чул изстрела, вероятно е бил използван заглушител. А в такъв случай най-вероятно става дума за професионалист.
Глицки пиеше чай с лед.
— От лабораторията казаха, че по куршума има следи от одраскване, които биха могли да са от заглушител. Не със сигурност, но с голяма вероятност. Ако е бил професионалист — съгласен съм, тогава губим.
Дълги години Лание беше работил като инспектор в отдел „Убийства“ под ръководството на Глицки и сега двамата разискваха неща, които им бяха до болка познати.
— Явно не е било грабеж — рече Лание. — Затова трябва да е някой, когото Боскачи е познавал. Следователно е налице мотив.
— Правилно. Можем ли да елиминираме семейството?
— Да.
— Съгласен съм. И не е водил никакъв процес, който си заслужава да споменем. Само едно убийство, чиито обстоятелства са доста ясни. Повечето дела е прехвърлял на подчинените си. Такава му е била работата.
— Да, но е възможно с някое свое действие да е разбунил духовете. Изправяше пред съда и типове, които отдавна са в системата, в очакване на процесите си. Беше непопулярен заради тази програма.
Лание извади бележник и си записа нещо.
— Вярно е — каза той.
Глицки кимна.
— Може би трябва да разберем кой е бил наред. Някой, свързан с подземния свят — с руската, китайската, виетнамската или нашенската мафия. Не съм в течение на последните събития. Някоя от тях известна ли е с това, че използва заглушители по-често?
— Всяка от тях. Част от бизнеса.
— Добре. Като говорим за бизнес, как стоят нещата с профсъюзите?
Лание набоде на вилицата си едно тестено топче и кимна:
— Не мисля, че техен човек би се разбеснял до такава степен заради преговорите, та да поиска да очисти Алън. Той просто пазеше гърба на Кларънс. Затова е по-вероятно да им е отстъпил дори повече, отколкото трябва.
— Съгласен. Не си струва да ровим там, след като не разполагаме със следа.
— Тогава кой остава? С мотив, имам предвид.
— Нашият професионалист? На него му плащат. Това също е мотив. — Глицки поклати глава. — Но засега го изключваме като ненадежден. Някой друг.
— Целият останал цивилизован свят?
Изкушен да се усмихне и да си развали репутацията, Глицки отпи от чая си. Той вдигна поглед към Лу, който застана до масата им.
— Ейб, ти няма ли да ядеш специалитета?
Глицки бе опитал една хапка и беше установил, че не е гладен.
— Страхотен е, Лу, но има кисело мляко, а аз съм алергичен към него.
— Ей, защо не каза веднага? Ще накарам Чуй да ти забърка нещо друго. Отзад има цяла тава с тестени топчета, още топли, може да ти ги залее със соев сос или оцет. Ще си оближеш пръстите.
— Благодаря ти, Лу, но двамата с Марсел вече си тръгваме. Отиваме на среща. Всъщност, тъкмо се канехме да поискаме сметката.
— Добре. Веднага ще я уредя. — Той посочи недокоснатото блюдо. — Но това не ми харесва. Ако пак се случи, моля те да ми съобщиш незабавно. Аз пък ще кажа на Чуй. Тя винаги използва кисело мляко, защото придава на ястието онзи типично гръцки вкус, който всички обичат, но за теб е готова по всяко време да приготви нещо специално, Ейб. Съвсем сериозно.
Когато се оттегли, Глицки каза:
— Най-ужасното е, че наистина би го направила, знам си. Та докъде бяхме стигнали? До целия цивилизован свят? Какво ще кажеш да провериш всички, които е тикнал зад решетките? Като прокурор, имам предвид.
— За последните двайсет и пет години? Къде се е чуло и видяло подобно нещо?
— Всъщност не знам. Но пак е по-малко от целия цивилизован свят. Освен това ни помагат и хората от отдел „Престъпления от общ характер“. Те вече започнаха да нищят всички, които са излезли наскоро.
— Значи смяташ, че може да е някой бивш затворник?
— Точно така.
Лание поклати глава.
— Но те обикновено не постъпват така, Ейб.
— Разбирам. — Глицки помисли за секунда. — Добре, ще зарежем тази работа за няколко дни и ще обходим изложбите на оръжия.
— За какво?
— За да разберем кои производители продават заглушители. — Глицки изпревари отговора на Лание. — Човек никога не знае. Може да извадим късмет. Поне ще се занимаваме с нещо. Сам ще проверя някое от тези местенца.
— Смяташ, че изложителите ще се разприказват?
— Или трябва да се заемем с тях, или да преровим досиетата от последните двайсет и пет години и да извадим всички дела, които Боскачи е спечелил. А изложителите ще говорят с мен, бъди сигурен. Няма да нося униформата си.
— Да бе — подхвърли Лание. — Това ще ги заблуди.
По план този петък следобед Глицки трябваше да открие някакъв музикален фестивал, организиран от Пакистанската асоциация на Сан Франциско в парка Голдън Гейт. Когато се върна в кабинета си, той прекара пет минути в душевна борба, преди да вдигне слушалката и да се обади на Франк Батист.
Каза на шефа, че са постигнали малък напредък по случая Боскачи и че той лично иска да провери
