да минат за братя. Харди носеше копие от показанията на Лани, извади го от куфарчето си и премина направо на въпроса.
— Положението е следното. Лани, при разпита си казал на полицаите, че Андрю е носил в училище пистолета на баща си и се е колебаел дали да не го използва срещу Лора и господин Муни. Няма да те карам да се отмяташ от думите си, но искам да ти задам няколко въпроса, които може би ще изяснят някои неща за защитата. Предполагам, че нямаш нищо против да подкрепиш усилията ни да отървем Андрю.
— Разбира се. Той беше най-добрият ми приятел. Искам да кажа, още е.
Джун каза:
— Искаше да посети Андрю в затвора, но полицията сметна, че не е добре двамата да разговарят, след като Лани вероятно ще бъде свидетел на обвинението.
— Не бих променил показанията си, мамо. Нямам намерение да лъжа.
— Разбира се, че не, Лани. Никой не допуска подобно нещо — успокои го майка му.
— Просто ни се стори, че доводите им са разумни, това е всичко — допълни Марк.
Харди се усмихна търпеливо на родителите. Вече започваше да разбира защо настояваха да присъстват на разговора му с Лани.
— Според мен — започна той, — срещата им не би могла да навреди на никого, но, разбира се, вие си решавате. — Той се обърна към момчето. — Е, Лани, това, което ни предстои във вторник, е дело, на което да се прецени дали Андрю трябва да бъде съден като възрастен или не. Бих искал да те призова като свидетел, за да опишеш Андрю пред съдията.
— Ще го направя.
— Добре. Сега да поговорим за пистолета. Как реагира, когато го видя за първи път?
Лани размисли за момент.
— Не знам какво точно имате предвид. Доста се стреснах. Искам да кажа, не е особено умно да разнасяш пистолет в училище.
Джун се намеси:
— Не разбираме защо не е съобщил… Не е съобщил веднага на някого.
— Не исках да създавам неприятности на Андрю. — Очите му умоляваха Харди да не обръща внимание на майка му. — Обсъждахме това хиляди пъти. Вече казах, че не вярвам Андрю да е възнамерявал да го използва.
— Защо не?
— Той просто не е такъв. Когато говорих с полицаите, те се интересуваха само откъде Андрю е взел пистолета и за какво му е бил. Той наистина каза, че може би ще го използва, не отричам. Но това беше през декември, дълго преди Коледа, докато двамата с Лора бяха скарани. След това повече изобщо не стана дума за пистолета.
— Но е продължавал да го носи?
Лани хвърли бърз поглед към родителите си, преди да отвърне на Харди:
— Ако познавахте Андрю, щяхте да знаете, че понякога е малко… драматичен. Обича да си играе с разни, знам ли… — Той затърси вярната дума. — … идеи? Харесваше му всички да го мислят за скучен зубрач, докато всъщност носи у себе си пистолет. Не беше нужно да го използва. Просто го изпълваше с някакво чувство за превъзходство. Ако искате да знаете истината, мисля, че Муни има нещо общо с всичко това.
Марк се прокашля.
— Чакай малко, Лани. Струва ми се, че се разбрахме по този въпрос — господин Муни не е виновен, че някой го е застрелял.
Джун го подкрепи:
— Откъде да знае, че ще стане така.
Лани въздъхна горчиво и се обърна към Харди:
— Но Муни одобри идеята на Андрю да носи пистолета на репетициите. Мисля, че в противен случай Андрю нямаше да го прави. Беше започнал да се страхува, че ще го разкрият.
Харди се облегна.
— Значи не е имало скандали последните един-два дни?
— Не, доколкото знам, не.
— И връзката на Андрю и Лора е била стабилна.
— Повече от всякога, мисля. — Той погледна бегло родителите си. — Сега всички знаят, че тя е била бременна.
— Андрю твърди, че не е знаел, докато е била жива.
— Вярно е — отвърна Лани. — Иначе щеше да ми каже.
Марк се наведе напред, осенен от идея.
— Хей, ами ако Лора е съобщила същата вечер на Андрю, че е бременна, а той си е помислил, че бебето е на Муни?
Лани се обърна към него и повиши тон:
— Не е могъл да си помисли подобно нещо, татко. Лора не спеше с всеки срещнат. Тя беше с Андрю и той го знаеше.
— Може би все пак детето е било от Муни — каза Джун. — Може би са имали връзка, когато Андрю ги е заподозрял…
Харди сложи край на спора.
— Дори да е било така, бебето е било от Андрю. Доказва го ДНК експертизата. Той е бил бащата.
— Муни не би могъл да спи с Лора, мамо, за Бога. Просто не би могъл!
— Откъде знаеш? — попита Джун. — Не разбирам как може да си толкова сигурен.
— Ако ми позволите — намеси се Харди, — госпожо Ропк, имате ли някакви основания да допускате, че Лора и Муни са имали интимни отношения?
Възцари се мълчание. Очите на Джун Ропк се разшириха от изненада и тя се изсмя смутено.
— Ами не, разбира се, че не. Имам предвид… — Погледът й се спря на съпруга й, после на Лани и накрая на Харди. — Освен ако не вярваме на слуховете… Че и преди е спал с ученички.
Харди покри устата си с длан. Това бе основната тема в разказа на Андрю, но за първи път чуваше нейно потвърждение в реалния живот. По-рано същия ден беше разговарял с директора на „Сътроу“ и господин Уагнър отхвърли с присмех тази идея. Господин Муни бил сравнително млад и много привлекателен учител и момичетата несъмнено въздишали тайно по него, но никога не бил чул да е имал някаква афера. От гледна точка на Харди, ако се бяха носили клюки за Муни, дори и непотвърдени, те биха допринесли за теорията на обвинението относно мотива на Андрю.
— Никога не съм чул подобно нещо — отсече Марк. — Ако в това имаше дори частица истина, щяха незабавно да го изритат от „Сътроу“. Убеден съм.
— Затова и аз не повярвах на слуховете — рече Джун.
Харди обаче не беше сигурен, че казва истината.
Обърна се към младежа:
— Ами ти, Лани? Чувал ли си такива слухове? Шушукаше ли се сред учениците, че Муни спи с момичетата?
— Не — отвърна Лани. Според Харди обаче Лани съзнаваше каква вреда би нанесъл на Андрю, ако признае такова нещо. Той искаше на всяка цена да защити най-добрия си приятел и затова нямаше как да каже друго.
Харди знаеше, че ако иска да представи пред съдебните заседатели или пред съдията приемлива алтернативна теория за убийствата, трябва да се разрови по-дълбоко в живота на двете жертви. Ако можеше някак да установи, че някой друг е имал силен мотив да убие единия или и двамата от тях, може би щеше да всее известни съмнения във вината на Андрю. На този етап беше готов да се улови за всичко. Но родителите на Лора вече му бяха затръшнали вратата.
Оставаше Майк Муни. Той се надяваше, че Лани Ропк ще обрисува учителя в различна светлина от тази, в която Андрю го беше представил в проклетия си разказ, но Лани само бе подсилил очевидния мотив на Андрю — което беше толкова по-жалко, защото явно това бе последното, което целеше.
Харди бе планирал да се присъедини към Франи и децата през уикенда — щяха да отидат на ски за
