След престрелката миналата година Моузес Макгуайър беше прибрал всички оръжия, които бяха използвали, включително двата му револвера „Колт 357“. Не му бяха липсвали особено — той носеше своя „Глок 40“ автоматик на колана на униформата си всеки ден. Сега обаче нещо го подтикна да спре пред щанда на „Колт“. Имаше още двама клиенти, но мъжът зад тезгяха веднага се обърна към Глицки.
— Как сте, сър? — Джери, както можеше да се прочете на табелката с името му, беше в средата на трийсетте.
Под ризата си носеше кожена жилетка, имаше малки рижи мустачки и беше подстриган като морски пехотинец. — Желаете ли да си купите някакъв пистолет днес?
Глицки бавно се огледа наоколо. Оръжията бяха навсякъде, докъдето се простираше погледът му. Той се обърна към Джери и кимна.
— Така изглежда, нали?
— Запознат ли сте с „Колт“?
— Горе-долу. Едно време притежавах два. Някой ми ги открадна. — Технически погледнато, не беше лъжа. — Искам да видя дали някоя от тези играчки ще ми пасне. — Той посочи под тезгяха. — Този „Питон“ изглежда като братчето на онзи, който загубих. Триста петдесет и седем.
— Да, сър. — Мъжът го извади и го постави на тезгяха.
— Може ли? — попита Глицки и го взе.
Претегли го в едната, после в другата си ръка, завъртя барабана, махна го, сетне вдигна пистолета на височината на очите си и се прицели.
— В кой бранш работите?
Глицки върна барабана на мястото му.
— В охранителния. — Като се усмихваше само с устните, но не и с очите си, той сниши глас и попита заговорнически. — Какъв вид заглушител приляга на този, Джери?
Джери не чуваше въпроса за първи път. Обърна се, порови в едно чекмедже на бюрото зад него и след няколко секунди постави пред Глицки цветна гланцова брошура.
— Проблемът, сър, е, че що се отнася до заглушителя, „Колт“ препоръчва модел М1911 с патрони калибър 45 АСР. Той, разбира се, е полуавтоматичен и към него върви заглушител SOS–45…
Глицки го прекъсна:
— Пистолетите, които ми откраднаха, бяха модел 357 и имах заглушители и към двата. Тях също ми задигнаха.
— Да, добре, сър. Но…
— Май се опитвате да ми кажете, че ако не си взема полуавтоматичен, не можете да ми помогнете.
— Не. Съвсем не. Макар че нямаме право да продаваме никакви заглушители, нито дори да ги излагаме, както сигурно разбирате. Но ако проявявате интерес…
— Може би не ме слуша внимателно, Джери. Проявявам интерес точно към този пистолет, точно сега и точно тук и случайно имам хилядарката, за да го купя. Не искам да използвам полуавтоматичен. Те дават засечка, разбираш ли? Да не би да искаш да ме убедиш, че не мога да си избера заглушител от тази лъскава брошурка точно за този патлак, в който искам да вложа малко долари? Защото ако е така, може би ще намеря друг продавач наоколо, който ще ми услужи с по-голяма охота. Той остави револвера на стъкления тезгях.
— От друга страна, ако ме снабдиш с един заглушител екстра качество за
Това без съмнение беше магическата дума. Джери метна поглед на другите си клиенти, които почти не им обръщаха внимание.
— Изчакайте две минути — каза той.
Минаха по-скоро двайсет, през които Глицки се помота наоколо и през пет минути се връщаше на щанда на „Колт“. Четвъртия път Джери разговаряше с нисък и набит плешив мъж и посочи Глицки.
— Това е, ъ-ъ…
— Ейб — Глицки протегна ръката, в която стискаше стодоларовата банкнота.
— Морт. — Ръкостискането на мъжа бе вяло и потно, но прибра банкнотата като фокусник, бързо я погледна и очевидно остана доволен. — Да вървим — рече той.
Запътиха се към главния изход, като Морт вървеше на няколко крачки пред Глицки, без да се обръща. Поставиха печат върху билета на Глицки, за да може пак да се върне. Навън двамата завиха надясно и тръгнаха под яркото слънце към паркинга. Притиснат плътно към телената ограда, един бял ван се бе разплул в мършавата сянка на самотен евкалипт. Морт почука веднъж, после втори път на задната врата, обърна се и без да каже дума или да направи знак на Глицки, се запъти обратно през паркинга.
Когато вратата най-после се отвори сред завеса от цигарен дим, Глицки пристъпи напред. Ако си бе мислил, че Морт е дебел, то човекът, който седеше на въртящата се седалка в задната част на вана, бе направо огромен. Тежеше поне сто и петдесет килограма, въпреки че набраната хавайска риза навярно добавяше най-малко още десет кила към теглото му. Продължаваше да пуши и пухтеше като ковашки мях при всяко вдишване и издишване. Присви очи към слънцето през дима и каза:
— Деветстотин долара. Кеш.
Глицки размаха ръка, за да пропъди дима. Във вана нямаше никакво проветрение.
— Така разбрах и аз. Трябва ми за Колт, модел 357. — Той извади портфейла си и започна да отброява банкнотите, като ги оставяше на мръсната разръфана постелка.
Грамадният мъж отново изпъхтя, загаси цигарата си, после се извърна и се пресегна за едно от дебелите черни кожени куфарчета, наредени на един рафт зад предните седалки. Постави го в скута си и го отвори, изследва съдържанието му за момент и извади дълъг и тежък метален предмет.
— Този заглушител не е фалшив — каза той, като му го подаде. — Може да елиминира шум от порядъка на седемдесет и пет децибела. Мога да ви го монтирам на пистолета срещу сто долара или си го вземете и си го инсталирайте сам. Съветвам ви обаче да оставите тази работа на мен. Както виждате, имам всички необходими такъми. А вие като нищо можете да се гръмнете по невнимание.
Лявата част в дъното на вана представляваше нисък метален работен тезгях с менгеме и цял арсенал спретнато подредени инструменти. Той грабна една метална кутия от тезгяха, избърса веждите си и запъхтян от усилието се наведе, за да прибере банкнотите на Глицки. След като ги преброи отново, ги пъхна в металната кутия. Сложил я обратно на тезгяха, мъжът измъкна от джоба на панталоните си малък тефтер със спирали.
— Ще ми дадете ли телефонен номер? За предпочитане на клетъчен. Променям седалището си, а обичам да държа клиентите си под око.
Дланите на Глицки се изпотиха от напрежение. Дотук цялата операция протичаше според сценария, описан от информатора му, но ако този тлъст мъж имаше партньор, който седеше в някоя от стотината коли наоколо, за да го прикрива, нещата щяха да загрубеят. Той остави заглушителя на рогозката и мушна ръка отзад на колана си, сякаш се кани да извади портфейла или мобилния си телефон. Вместо това измъкна своя Глок от кобура му.
Отначало по лицето на тлъстака се изписа слаба изненада, сякаш предполагаше, че Глицки му показва оръжието, за което бе купил заглушителя. После, осъзнавайки как и накъде е насочен пистолетът, той отпусна ръце на скута си, сетне ги вдигна бавно.
— Можете да си вземете обратно парите — каза той. — Както и всичко, което си харесате. Въобще не ми пука. Вземете и камиона, все ми е тая.
— Дръж си ръцете така, че да ги виждам, и се измъквай оттук.
Той се дръпна назад, когато мъжът тромаво се надигна от въртящия се стол и с жалък вид запълзя на четири крака по пода на вана. Тъмната му коса висеше на мазни кичури около лицето.
— Излизай — каза Глицки. — С лице към оградата, ръцете над главата. Сега бавно си вдигни ризата — искам да видя колана ти — и се обърни. Панталоните. Покажи си глезените.
