се обърна към Алиша. — Но ти си му сестра. Може да си чула Андрю да казва нещо, което тогава да ти се е сторило несъществено, но сега, когато размислиш, да ти изглежда важно.
Знаеше, че вероятността Алиша да му предложи някаква алтернативна теория за престъплението е нищожна, като се имаше предвид, че двамата се движеха в различни компании, но поне можеше да започне да гледа по друг начин на положението на брат си. Харди знаеше от опит, че училищата — подобно на мъжките клубове или затворените женски общества — си имат своите тайни. Ако Андрю не беше убил Муни и Лора, тогава истинският извършител може би имаше някаква връзка със „Сътроу“. Най-малкото, можеше да узнае някакви клюки от Алиша или от някой от другите ученици, които Да му дадат основа, върху която да стъпи в съда — за разлика от сведенията, с които разполагаше сега.
А той не разполагаше с никакви.
Ник и Хъни са имената на героите от младата двойка в пиесата „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, принудени да слушат цяла вечер нападките и язвителните реплики, които си разменят Джордж и Марта, чиято връзка е пред разпад. Муни бе поверил главните роли на Андрю и Лора, а второстепенните роли се изпълняваха от Стив Рандъл — като Ник, и Джери Крофт като Хъни. Ако Алиша отговаряше на представите за онова, което в гимназията наричат „популярно“ момиче, то Джери беше нейната противоположност. Косата й бе боядисана с тъмна къна, а очите й — драматично очертани с черен туш. Слаба като безпризорно дете, обута в някакви шалвари, толкова смъкнати на хълбоците, че откриваха ивица срамни косми на корема й под черната тишъртка. В допълнение към сребърните обеци, които украсяваха двете й уши, тя бе пробила и накичила с халки и носа, веждите и езика си. Когато влезе в кабинета, поздрави Уагнър и Харди със зле прикрита досада. Вдигна шалварите си с няколко сантиметра.
— Та за какво съм ви?
Уагнър повтори същото обяснение за втори път. Момичето измери с поглед Харди от главата до петите, явно виждайки в негово лице още един дърт натрапник от калъпа на Уагнър. Костюм и вратовръзка. Зализан тип, който си отвори устата, за да каже:
— Опитвам се да разбера истината за събитията през онази нощ.
Тя извъртя очи към тавана, същинска актриса.
— Какво значение има? Ако сте адвокат на Андрю, при това добър, ще пробвате да го отървете и без да знаете истината. Затова ме оставете намира, ясно ли е? А за онази нощ — нямам представа какво е станало. Не съм била там.
— Добре — каза Харди. — Благодаря, че си направи труда да се отбиеш. — И я отпрати, като махна с ръка.
Той също умееше да играе тази игра.
Тя погледна объркано първо Харди, после Уагнър.
— Това ли беше всичко?
С каменна физиономия Харди сви рамене.
— Очевидно нямаш желание да говориш за това. Аз искам да помогна на Андрю и съм сигурен, че в „Сътроу“ ще се намерят и други ученици, които искат същото. Затова нека не си губим взаимно времето. Съжалявам, че ти прекъснах часа.
Тя пристъпи от крак на крак, после се напери.
— Кой казва, че не искам да помогна на Андрю?
Без да я удостоява с отговор, Харди вдигна очи от бележника, в който си драскаше нещо, сякаш изненадан, че още е тук.
— Останах с такова впечатление. Но няма проблем. Още веднъж благодаря. — Върна се към записките си и каза на Уагнър. — Нека да дойде Стив Рандъл.
— Чакайте малко! Стив също не знае нищо.
Харди рече търпеливо:
— Е, ако е така, сигурен съм, че той самият ще ни го каже.
— Какво може да ви каже? И той не е бил там.
— Ще видим, Джери. А ти? Какво знаеш, например, за Лора?
— Имате предвид за нея и Муни?
— Да речем, като за начало.
— Ами най-важното е, че между тях нямаше нищо. В сексуално отношение.
— Но Андрю е мислел, че е имало?
— Може би. Искам да кажа, през първите две седмици от репетициите Лора наистина си беше паднала по него. Аз също, ако искате да знаете истината. Той беше такъв… разбирате ли?
Харди си позволи насърчителна усмивка.
— Какъв е бил господин Муни? Искаш ли да ми разкажеш?
Джери въздъхна.
— Виждали ли сте родителите на Лора?
— Не. Те не искат да ме видят.
— Ето на. И нея не я виждаха много. Ох, ще седна. — И тя се тръшна на пода. — Та за Майк… за господин Муни, при него нямаше бариери. В училище се държеше като учител и така нататък, но когато играехме, правеше така, че да се чувстваме равни. Абсолютно равни. Направо ти влизаше под кожата. Цареше пълно разбиране.
— Разбиране за какво по-точно? Можеш ли да ми обясниш?
Тя помълча, размишлявайки.
— Разбираше кой си, какво чувстваш.
— А Лора? Как реагира тя на това?
— Вие как мислите? Както пустинята попива водата. Тя разцъфна, човече. Всички разцъфнахме.
— Тогава ли Андрю започна да ревнува?
Джери не отговори веднага.
— Добре — заяви най-после тя. — Нека изясним това веднъж завинаги. Първо, да, Андрю наистина превъртя.
Но не забравяйте, че това беше през ноември, четири месеца преди убийствата. Четири месеца. Знаете ли колко дълго е това? Колкото половината учебна година.
— Ясно. Но ти каза, че Андрю превъртял? Какво имаше предвид?
— Как да ви кажа, трябваше да познавате Лора.
— Вие двете бяхте ли приятелки?
— Най-добрите. — Както бе седнала на пода с кръстосани крака, Джери се наведе напред и се протегна. Движението беше несъзнателно, но й даде достатъчно време, за да овладее емоциите си. — Знаете ли, че тя бе в тежка депресия?
— Не. Не бях чул за това.
— То е ключът към всичко. Откакто се помни, все ходеше по разни терапевти. Преди две години направи опит за самоубийство. Това известно ли ви е?
Харди и Уагнър размениха погледи. Уагнър кимна утвърдително.
— Знаеш ли защо? — попита Харди.
— Поради милион причини. Но най-вече домашната обстановка. Тя направо вонеше.
— В какъв смисъл вонеше?
— Ами, главното, безхаберни родители. Те са големи тежкари, да знаете. Чували ли сте за Райт? Пътно строителство Райт? Както и да е, имат огромна къща и едно крило бе само нейно. Връща се вкъщи от училище, прибира се в стаята си и се зарежда. Слуша онази безумна транс музика, хевиметъл и тем подобни.
— Кои състави?
Джери поклати глава.
— Едва ли ги знаете. Не свирят за хора като вас. Нека кажем просто, най-тъмната страна на музиката. Та тъпче се тя с валиум и други боклуци, с всичко, до което може да се докопа, но никой не забелязва. Искам да кажа, нали родителите й я виждат всеки ден? И Лора е добре, носи само шестици и петици. Мама и татко са доволни, стига да не им досажда, за да могат да препускат от парти на парти. Същото като при
