Адвокати на защитата

Андрю, разбирате ли?

— И по отношение на дрогата, така ли?

— Не. Андрю не се дрогира, но хавата вкъщи е същата. Отсъстващи родители. Ето какво ги свързваше.

Мислите на Харди отново се върнаха към разказа — сестрата в „Перфектен убиец“ не беше Алиша, а приятелката му. Той беше описал нея.

След това се запита дали родителите на Лора не бяха разбрали за бременността й и, поддали се на слуховете за похожденията на Муни, не бяха приписали бебето на него. И дали това не ги бе подтикнало към определени действия. Записа си нещо в бележника и пак се обърна към Джери:

— Какво общо има това с господин Муни? — попита той.

Тя сгърчи лице в недоумение. После думите излязоха колебливо от устата й:

— Мисля, че Лора се нуждаеше от някого, който да забележи, че е жива. Може би Андрю се е нуждаел от същото. Това беше основното, схващате ли?

Харди не схващаше съвсем, но кимна, защото се боеше да не я отблъсне.

— Е добре. Значи имаме две хлапета, две изгубени души — Андрю и Лора — вкопчили се едно за друго. Нали? После едното от тях внезапно се събужда изведнъж тя е… не знам дали щастлива е точната дума, може би… оценена. Майк, господин Муни, я е накарал да се почувства по този начин, само тя, без Андрю. Ако ме питате, тъкмо затова превъртя Андрю. Лора беше добила тази нова самоувереност и му се изплъзна. Не заедно с Майк, а сама. Но Майк я бе стимулирал и Андрю не знаеше как да се справи с това.

— А как се сдобриха? — попита Харди.

— Точно това е смешното. Същото, струва ми се, се случи и с Андрю. Майк наистина го смяташе за много добър актьор. Даде му главната роля. И Андрю най-накрая омекна. Бил постъпил глупаво и се извини. Когато пак се събраха с Лора, беше… не знам как да се изразя… като че ли беше на друга плоскост.

— Значи според теб Андрю вече не е ревнувал от господин Муни, не и когато са станали убийствата?

— В никакъв случай. Не ревнуваше. Познавах ги много добре, връзката им беше здрава.

— Но не му е казала, че е бременна? Ти знаеше ли за това?

Джери впери очи в пода.

— Да. Обаче тя смяташе да абортира. Не искаше пак да прецака нещата с Андрю, като го въвлича в тази история. Беше по-добре той да не научава. Затова оставаше до късно с Майк онези вечери, да обсъждат подробностите около аборта. Майк щеше да й помогне да го уредят. Тя просто не можеше да го сподели с родителите си.

— Съгласен съм. Но възможно ли е Андрю все пак да е разбрал за бебето и да е настоял да го задържи? И да се скарали заради това?

— Съмнявам се. Понеже иска бебето му да живее, да го убива? Не, не мисля. И като говорим за това, Андрю не е убивал и Лора. Нито Майк. Няма начин. Той просто не е такъв.

Харди се наведе напред.

— Тогава имаш ли някаква представа кой може да е бил?

— Знам, че ще ви прозвучи налудничаво — каза тя и тъмните й очи заблестяха, — но не смятам, че е бил някой, който ги е познавал. — Една сълза, черна от туша, се търкулна по бузата й. — И двамата бяха страхотни.

24

Първата работа на Глицки в понеделник сутринта бе да се срещне с Лание, за да разбере какво бяха свършили през уикенда хората, които разследваха случая Боскачи. Заради убийствата в Туин Пийкс в петък вечер самият Лание не бе успял да се включи в акцията, но Пат Белу, Линкълн Ръсел и инспекторите от отдел „Престъпления от общ характер“ бяха посетили всички изложения на оръжия в зоната на залива този уикенд с изключение на изложбата във Фримонт. Вероятно защото тези ченгета не разполагаха с надеждни информатори в по-отдалечените райони на Сан Франциско, никой от тях не се бе добрал до нищо, което дори бегло да наподобява тефтерчето с телефонни номера от караваната на господин Юинг, с което се беше сдобил Глицки.

Разстроен от тази липса на данни, Глицки все пак вярваше, че е попаднал на единствената възможна следа, макар и далечна, която водеше към убийството на Боскачи. Затова, преди да свика оперативката в осем часа, той се обади на филиала на „Алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия“ — или съкратено АТО — за Сан Франциско, изслуша автоматичния запис и на свой ред остави съобщение. Даде на момчетата от „Престъпления от общ характер“ ксерокопие от тефтерчето на Юинг и им нареди да вземат от телефонната компания имената и адресите на всички. Надяваше се да ги получи, докато от АТО се свържат с него, за да има какво да изтъргува — имената и адресите на известни купувачи на заглушители — в замяна на сътрудничеството на АТО, изразяващо се в това да ги снабдят с нови, разширени списъци на подобни купувачи. По изключение този път разполагаше с необходимия персонал и бюджет и сега търсеше връзката — ако изобщо съществуваше такава — между купувачи на заглушители и хора, които са имали вземане-даване с Алън Боскачи.

След оперативката той се срещна с представителката на кмета Силия Бонам в Градския съвет, за да обсъдят някои свързани с юрисдикцията въпроси между полицейското управление на Сан Франциско и чиновниците и администраторите от Службата за вътрешна сигурност на САЩ. След това Паганучи го откара във Филмор, което бе на половината път до дома му, за да се срещне с новия изпълнителен директор на Културния комплекс за африканско-американско изкуство във връзка с използването на най-добрата частна охрана за комплекса на разноски на градската управа. Когато се върна в Съдебната палата, той отговори на репортерски въпроси по трите най-важни събития от неговата област — развитието по случая ЛеШон Броуди, убийството на Алън Боскачи което един репортер бе нарекъл политическо убийство и двойното убийство от петък вечер, дело на Екзекутора. Тъй като нямаше какво ново да съобщи и по трите, пресконференцията премина вяло.

Най-после се добра до кабинета си. Момчетата от „Престъпления от общ характер“ бяха свършили добра работа, докато той се разкарваше по срещи, и бяха съставили списък с имената и адресите на хората от тефтерчето на Юинг. Спретнато напечатан, той лежеше под купчина други документи на бюрото му. За обяд Глицки омете два оризови сладкиша с една диетична кола. Когато секретарката му съобщи по интеркома, че са пристигнали двама агенти от АТО, той с основание се почувства подготвен.

Но приятното чувство не продължи дълго.

Двамата агенти — Ейткин и Дру — поразиха Глицки с вида си; сякаш не идваха от кабинетите си, а направо от улицата и по-точно от някаква полицейска акция. Още носеха черните си бронежилетки с големите инициали „АТО“ на гърба, а кобурите на пистолетите видимо издуваха подмишниците им. Дру представи и двамата и без излишни приказки се настаниха на столовете пред бюрото на Глицки.

Глицки бе възнамерявал да започне разговора, като им изрази благодарността си, че са се озовали толкова бързо и така нататък, но Дру го прекъсна безцеремонно.

— Питахме се, сър — започна той с делови тон, — дали сте запознат с отряда със специално назначение, чрез който работим с местните власти на всички окръзи и координираме съвместните си действия?

— Разбира се — каза Глицки. — В петък се обадих на сержант Трона и той ме увери, че ще ме свърже с някой от агентите ви в началото на другата седмица, което е днес. Оглавявам следствена група по убийството на Алън Боскачи и не разполагам с много време. — Той се пресегна за списъка си. — Мисля обаче, че ще останете доволни от резултатите ми.

Ейткин, който досега не бе произнесъл нито дума, се наведе напред и взе листа хартия. Дру му хвърли бегъл поглед, без да показва особен интерес.

— Какво е това? — попита той.

— Имената и адресите на хората, закупили нелегално заглушители от човек на име Джеймс Мартин Юинг в Кау Палас. Или поне там се подвизаваше миналия петък.

— И как стигнахте до него? — поинтересува се Дру. — До този Юинг?