истината.
— Не е възможно.
— Ами ако е възможно?
— Тогава вървете на процес и го отървавай. Но, за Бога, първо го изкарай от съдебната зала на Уарвид.
Тя поклати глава и заговори разпалено:
— Той е склонен към самоубийство, Джейсън. В състоянието, в което е сега, си мисли, че ще прекара в затвора остатъка от живота си.
— Там му е мястото. Убил е двама души, Ейми.
— Може, обаче е невинен до доказване на…
Бранд се изсмя презрително.
— О, я престани, по дяволите!
— Прочел си разказа му и знаеш, че…
— Знам, че е опасен. Има извратено престъпно съзнание и си мисли, че може да те манипулира. Всъщност е на път да го докаже.
— Опитал се е да се самоубие, за да ме манипулира? Това ли искаш да кажеш?
Бранд сви рамене.
— Разбрах, че ризата, която е използвал, се е скъсала. Може първо да я е разпрал малко.
Ву избухна:
— Глупости, Джейсън! Отвратителни глупости!
Изведнъж зад тях изплуваха внушителните — и според Ву зловещи — очертания на пристав Нелсън, който почука на вратата.
— Всичко наред ли е при вас, хора? — Той се примъкна по-близо и сниши гласа си. — Тук, в коридора, звуците отекват доста силно, да знаете.
Бранд заговори над рамото на Ву с приветлив и успокояващ тон:
— Добре сме, Рей. Просто малка приятелска дискусия между двама областни адвокати.
Очите на Ву изпускаха искри, лицето й бе зачервено. Тя се извърна рязко и се промъкна покрай Нелсън.
— Извинете ме. — И като се затича с обувките си за тенис, изчезна зад ъгъла на коридора.
Бранд откри колата й, последната в дългата редица паркирани коли до бордюра срещу главния вход на МВЦ.
Тя седеше на шофьорското място, обхванала волана с двете си ръце и положила глава върху тях. Застанал на тротоара, Бранд се поколеба, после почука с кокалчето на показалеца си по стъклото на съседното място, като се наведе, за да може да го види. Ву се пресегна и отключи вратата. Когато я затвори след себе си, двамата останаха няколко секунди в мълчание. Най-после Бранд я погледна и изпусна дълга въздишка.
— Не биваше да казвам това одеве. Не смятам, че момчето ти е симулирало.
Вперила поглед пред себе си, тя отново стисна кормилото с ръце.
— Дойдох при теб от колегиалност, Джейсън. Вече не играя игрички. — Тя направи пауза. — Нито с делото, нито с теб. Онази нощ… — Ву се запъна и го погледна.
— Няма нужда да говорим за това.
— Напротив. Ти беше прав. В мен има нещо сбъркано.
— Не съм твърдял подобно нещо.
— Не беше необходимо. — Тя махна едната си ръка от волана, сякаш се канеше да го докосне, но се спря и я отпусна в скута си. — Може ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
— Онази нощ, в „Балбоа“… Не мислех за Алън или за Андрю, нито за споразумението, което смятах, че съм сключила. Бяхме само ние двамата. Беше истинско.
— Добре.
— Исках да ти кажа само това.
— Добре, добре. Но щом е било толкова истинско, защо ме изрита?
— Не съм те изритала. Ти сам си тръгна.
— След като започнахме тази тема, ще цитирам точно думите ти. „По-добре да те няма до сутринта, иначе ще си имаме неприятности“. Не си ли спомняш, че каза това?
Ву бавно поклати глава.
— Нямах предвид неприятности в правния смисъл. Имах предвид… Имах предвид, че след като беше само за една нощ и никой от нас нямаше намерение да се задълбочава, беше по-добре да си тръгнеш, преди да сме стигнали по-далече.
— Но ние вече бяхме…
Тя го погледна.
— Нямах предвид секса.
Бранд въздъхна тежко.
— Знам. Знам какво имаш предвид. — Настъпи дълго мълчание, преди да продължи: — Мислила си, че си играя с теб. — Той се подсмихна. — Това ми харесва.
— На мен също. Идеално е.
— Микрокосмос на самия живот — каза Бранд. — Което ме навежда на мисълта, че може би трябва да влезем вътре и да се отървем от Бартлет още сега.
Ву поклати глава.
— Не можем. Не мога да го изоставя, а ако ти се откажеш от случая, 707 ще се състои и без теб, само дето ще се наложи да даваш обяснения и накрая най-вероятно ще те уволнят.
Изведнъж Бранд зърна нещо през рамото на Ву и изруга. От другата страна на улицата Рей Нелсън се бе облегнал на покрива на колата си и палеше цигара. Като забеляза, че го гледат, вдигна ръка за поздрав, после отвори вратата на колата и влезе вътре.
— Видя ни — каза Ву.
— Да, и какво от това? Седим си в колата и разговаряме.
— Мислиш ли, че ни е проследил?
— Не знам. Защо би го направил?
— Кой знае. За да ни изнудва, може би. — Ву погледна след отдалечаващата се кола на Нелсън и добави: — Този тип ме кара да настръхвам.
— Рей? Той е същинско агънце, трябва само да го опознаеш — отвърна Бранд.
— Не желая да го опознавам.
— Честно казано, не е и нужно. Но в края на краищата не е толкова лошо, че ни видя.
— Защо?
— За да свикнат да ни виждат заедно и извън съдебната зала.
25
С вдигнат покрив на кабриото, свалил сакото и вратовръзката си и разкопчал най-горното копче на ризата си, Харди, с надянатите на ушите си слушалки, можеше да бъде сбъркан със стресиран мениджър, който слуша магнетофонен запис на упражненията си за релаксация. Всъщност той прослушваше отново ролката с показанията на другия актьор в пиесата, Стив Рандъл, с когото бе разговарял в „Сътроу“, след като приключи с Алиша Норт и Джери Крофт. Беше паркирал срещу къщата, станала сцена на убийствата.
Когато малко след три часа камионетката на Хуан Саларко се зададе, Харди пъхна касетофона в джоба си, спусна гюрука и излезе от автомобила. На отсрещната страна на улицата Саларко тъкмо отваряше вратите на малкия си гараж. Докато се обърне, Харди вече стоеше до калника откъм страната на шофьора. Вдигна ръка с преувеличено нехайство — чувство, каквото всъщност далеч не изпитваше.
Той съзнаваше, че бе започнал да храни съмнения във вината на Андрю, откакто беше изслушал
