няколко пъти внимателно записа от разговора си с Хуан. Но, напомни си той, дали тези съмнения щяха да се потвърдят или разсеят, зависеше от онова, което Саларко щеше да му каже през следващите десетина- петнайсет минути. Ако наистина беше чул два изстрела или дори нещо, което би могло да се изтълкува като изстрели, надеждите на Харди щяха да рухнат. До този момент не бе осъзнал колко много се беше вживял в случая.
— Здравей! — поздрави небрежно той.
Момчешкото лице на Саларко разцъфна в усмивка.
— Деезмус — проточи той и пристъпи напред да стисне ръката му, която без проблем можеше да размаже. — Опитвам се този уикенд да се свържа с вас, след като се обадихте, si?
— Si, обаче съпругата ми претърпя злополука със ски. Добре е, но бях зает с нея. Сега бих искал да поговорим, ако нямате нищо против.
Саларко помълча, навярно превеждайки си думите му наум, после каза:
— Разбира се. Само първо разтоварвам камиона, нали?
Слънцето грееше ярко, но лекият ветрец бе хладен и Харди реши да му помогне, за да се сгрее. Като че ли бе най-естественото нещо на света да сваля греблата, лопатите и машината за подкастряне на дървета от дървените им гнезда от двете страни на камионетката, докато Хуан търкаляше косачката и по-тежките съоръжения надолу по саморъчно изработената дървена рампа към гаража. Когато привършиха, Хуан заключи гаража и камионетката и те влязоха заедно в къщата.
На вратата Хуан се провикна „Hola“21, отговори му женски глас и той прекоси всекидневната покрай телевизора, по който вървеше американски сапунен сериал, насочвайки се към кокетната кухничка. Ушитите на ръка пердета — яркожълта басма на червени и оранжеви цветя — хвърляха сянка върху плота и масата, но закриваха само наполовина прозорците и позволяваха на силното слънце да наднича вътре.
Ана се обърна при влизането им. Отправи на съпруга си сияйна усмивка, която обаче незабавно се изтри от устните й, щом съзря Харди. На газовата печка къкреше голяма тенджера — зехтин и чесън — докато тя режеше зеленчуци на плота: лук, зелени и червени чушки и домати, а Карла, бебето, си играеше доволно в кошарката с някакви пластмасови букви.
Саларко вдигна детето и го гушна. После целуна съпругата си, прошепна нещо в ухото й и отиде при хладилника, за да извади две бири. Харди пое своята, отпи и отправи комплимент на домакинята, опитвайки се да стопи леда.
— Тук ухае страхотно.
Тя кимна учтиво и се върна към зеленчуците си. Все още държейки Карла под мишница като футболна топка, Саларко се доближи до масата и седна на един стол, канейки Харди с жест да заеме другия. Той извади касетофона от джоба си и го включи, след като получи безмълвно съгласие.
— С какво мога да ви помогна? — попита Саларко.
Харди бе чакал толкова дълго да зададе въпроса си, че заговори още преди да е седнал.
— Има нещо, което не доизяснихме последния път, а може да се окаже наистина важно.
Саларко премести бебето на коляното си и започна да го друса.
— Добре.
— Шумът от изстрелите.
— Какво за него?
— Докато разговаряхме, а и когато прослушах записа от разговора ни, ми направи впечатление, че говорите за шум от разправия долу, след като вече сте слизали веднъж да им направите забележка. Помните ли?
— Si.
— Така. Ако нямате нищо против, бих искал да повторим заедно с вас тези няколко минути. От първия шум, който отново е разбудил Карла. Смятате ли, че ще успеете да се върнете мислено назад и да си припомните точно какви звуци сте чували? И какво ви е минало през ума?
— Добре.
— Можете да помислите малко — каза Харди. — Не бързаме за никъде. Искам отново да си представите всичко. Карла е имала висока температура и е плакала цяла вечер, после най-накрая е заспала. Тогава сте отишли с Ана във всекидневната и сте си пуснали тихо телевизора. Помните ли всичко това?
Саларко се беше съсредоточил — идеалният свидетел, който се стреми да пресъздаде цялата истина.
— Да — каза той. — Представям си го.
— Чудесно. Последния път ми казахте, че сте чули вик, вик на момиче. — А после първия шум, който сте чули — нарекохте го бам, е разтресъл къщата, все едно се е строполило нещо тежко.
— Si.
Саларко слушаше внимателно. Той бе престанал да друса Карла и пъхна един от пръстите си в устата й вместо биберон. Лицето му доби далечен израз.
— Дотук вярно ли е? — попита Харди. — Първите шумове са били вик и после бам, нещо като тъп удар или разтърсване.
Саларко кимна.
— А сега да видим втория шум. Казахте, че е звучал, все едно нещо се чупи и се троши стъкло. — Харди забеляза, че Ана бе престанала да реже зеленчуците, макар да не се обърна.
— Да, точно това чувам — отвърна Саларко. — Чупене на стъкло. Така беше.
Харди хвърли още един бърз поглед на Ана. Тя не бе помръднала.
— И накрая — каза той, — последният шум отново е бил трясък. Не казахте, че
— Si. Окей.
— Искате да кажете да? Така ли?
— Точно така. Да.
— А сега бихте ли описали всеки от тези звуци? Припомнете си ги съвсем точно и ми кажете дали някой от тях е приличал на изстрел от пистолет.
В очите на Саларко пробяга изненада, а може би нещо друго — признание за допусната грешка или просто страх. Той облиза устните си. Младежкото му лице внезапно се състари.
— Няма нищо — каза Харди. — Никога не сте свидетелствали, че сте чули изстрели. Казали сте, каквото сте казали и хората са го изтълкували. Сега аз ви питам. Имаше ли изстрели? — За момент му се стори, че го е уплашил, щраквайки невидим капан. Но не можеше да си позволи да загуби доверието на Саларко. Ако това се случеше, Андрю щеше да бъде съден като възрастен и навярно осъден. Самият Харди навярно никога нямаше да узнае истината за случилото се през онази нощ в долния апартамент.
През цялото време на разговора си с Хуан бе долавял подсъзнателно говора от телевизора в съседната стая — на английски. Сега, изпитвайки нужда да пренасочи енергията и да накара тези свидетели да проговорят, той се възползва от шанса.
— Госпожо Саларко?
Раменете на Ана се стегнаха, после въздъхна и се обърна.
— Si?
— Ще потвърдите ли разказа на мъжа си? Начина, по който описа шумовете? Някой от тях прозвуча ли ви като изстрел?
Без дори да се замисли, тя отговори:
— Не. Досега не бях помислила, но никой от звуците не приличаше на изстрел от пистолет. Само другите шумове. — Тя се обърна към съпруга си. — Carino? Si? Es verdad22?
Той кимна, сякаш черпеше сили от нея. Като си пое дъх, се обърна отново към Харди:
— Сега като се връщам назад, не мога да кажа, че някой от тези шумове звучеше като изстрел.
От облекчение на Харди почти му се зави свят. Не само че бе изкопчил това толкова важно признание, но го беше записал и на лента, беше записал и двамата съпрузи. Сега, вместо да бъдат главните свидетели на обвинението, с показанията си Саларко ако не оневиняваха, то поне помагаха на Андрю.
