Адвокати на защитата

чувал нищо за другата жертва, Филип Уонг. От своя страна, съпругата на господин Уонг, Мае Ли, не познава Монтроуз.

Партньорът на Евънс, Дарел Брако, добави:

— На път сме да елиминираме и грабеж. Не сме сигурни за жената, Монтроуз, но Мае Ли не е открила нищо липсващо. И двете убийства приличат, извинете за израза, на екзекуции.

— Да не би да пропускам нещо? — Това беше Дан Кунео, който седеше на бюрото си и барабанеше на някакъв въображаем тъпан между краката си.

— Какво има, Дан? — попита Лание.

Инспекторът спря да барабани.

— Ами, от една страна имаме тази история с Боскачи, а от друга — двете екзекуции. — Той се обърна към Глицки. — Като изключим факта, че знаем твърде малко за тези случаи, не виждам абсолютно никаква връзка между тях.

— Аз също — каза Глицки. — Освен съвпадението между двата куршума. Иначе — никакви свидетели, никакви отпечатъци, никакви мотиви. Нищо. Прав ли съм?

— Да, сър — призна Евънс от името на останалите.

— Да ви прещракват някакви идеи? — попита Глицки.

— Какви идеи може да ни прещракват? — рече Кунео.

— Нищо плюс нищо е равно на нищо.

— Чакай малко — Белу се показа зад гърба на партньора си, Ръсел. — Имаме друг неразрешен случай, който се вмества в този профил.

— По дяволите, Пат — каза Кунео. — Аз самият имам една дузина, а ти говориш за един.

— Да — намеси се Лание. — Но някой от тях на обикновен гражданин ли е?

— Елизабет Кеъри — отвърна Белу.

— Точно така — каза Глицки и поясни за другите, които не бяха в течение. — Преди две седмици Елизабет Кеъри, домакиня на средна възраст, бяла, е била застреляна на вратата на къщата си с един куршум в сърцето. Стрелецът не оставил никакви следи освен гилза от девети калибър.

— А куршумът? — попита Кунео.

Белу поклати глава.

— Не. Претърсихме всичко, включително зидарията и гипсовата мазилка от задната страна на къщата. Експертите търсиха целия ден. Не можаха да го намерят.

— Значи не знаем дали е бил Екзекуторът? — попита Ръсел.

— Правилно — отвърна Глицки. — Не ни е оставил нищо. А сега въпросът ми към всички ви е: защо това звучи познато?

— Извинете, сър — Кунео се изпъна на стола си. — Значи според вас тези случаи са свързани, само защото не разполагаме с нищо по нито един от тях. При цялото ми уважение, но фантазията ви изглежда е доста развинтена. — Той получи одобрително кимване от Ръсел и Тейлър и продължи. — Това е все едно да твърдиш, че понеже бирата не е вода и млякото също не е вода, следователно бирата е мляко.

— Това ми е ясно — каза Глицки, който беше дошъл в отдела с определена цел и не искаше да губи самообладание. — И, разбира се, в него има смисъл. Обаче от друга страна, след като не разполагаме с нищо по тези четири убийства за последните две седмици, може би единственият начин да постигнем някакъв обрат, е като изпълзим от дупките си. Можем да очакваме, че Екзекуторът ще нанесе нов удар и докато бъде така любезен да ни остави някаква следа, ще се наложи да работим с това, което имаме.

— Което — каза Евънс — струва ми се, е нищо.

— Не, Сара, не съвсем — отвърна Глицки. — Ако разглеждаме убийствата в Туин Пийкс отделно, разполагаме само с балистичната връзка. Но ако допуснем, първо, че Боскачи също може да е станал жертва на Екзекутора…

Кунео едва не подскочи на стола си.

— Чакайте, чакайте, чакайте! Без мен, сър! Казвате че Екзекуторът може да е убил Боскачи? А защо не и Кенеди, а?

Лание се обади в защита на Глицки.

— Никой не отрича, че това е само предположение, Дан — Ако имаше за какво друго да се заловим при жертвите на Екзекутора — каза Глицки, — нямаше да губи времето на всички, като говоря за това. Но факт е, че не разполагаме с нищо.

— Нито пък по случая Боскачи — вметна Кунео.

— Не съвсем — повтори Глицки. — Смятаме, че ща вероятност да е бил застрелян с пистолет със заглушител Всъщност — той се обърна към Лание, — затова трябва да направим повторно лабораторно изследване на куршумите от Туин Пийкс.

— Те вече направиха балистична експертиза — каза Лание. — Но куршумът от убийството на Боскачи е токова деформиран, че е невъзможно да се направи сравнение — Знам — отвърна Глицки. — Не говоря за балистична експертиза. — Той се обърна към групата. — По куршума на Боскачи има доста отчетливи следи от протриване Понякога, ако заглушителят не е поставен правилно куршумът се протрива, докато излиза от цевта. Обикновената балистична експертиза не е в състояние да установи това, особено ако куршумът е деформиран. Обаче — допълни той, — ако визуално следите съвпаднат с тези на куршумите от Туин Пийкс, може би сме напипали нещо — Значи трябва да е работа на професионалист — каза Тейлър.

— Възможно е — съгласи се Глицки. — Във всеки случай си струва да установим дали някой в Туин Пийкс е Чул изстрели. Или — той се обърна към Белу — близо до дома на госпожа Кеъри?

— Да, но какво от това? — възрази Кунео. — Всички свидетели, които съм разпитал досега, казват, че не са чули нищо. Нищо не са чули, нищо не са видели, доколкото си спомнят и ако паметта не им е изневерила точно по това време и точно на това място от полукълбото, където са станали инцидентите. И какво? Следва ли да заключим от това, че имаме положителни доказателства?

Глицки остана невъзмутим.

— Поне положителни дотолкова, че АТО ще ни снабди с имената на хората, които са купували заглушители. Ще ги разпитаме и ще се опитаме да открием връзка между някого от тях и някоя от жертвите. Най-малкото, ще се занимаваме с нещо, вместо да чакаме със скръстени ръце следващия удар.

— А междувременно — рече Тейлър, — какво ще правим, ако Екзекуторът удари отново?

— Тогава, ако благоволи да ни остави следа, ще се хванем за нея, естествено. Но докато не разполагаме с нещо по-сигурно, трябва да елиминираме другите възможности, най-добрата от които е, че оръжие със заглушител е убило четирима души вместо двама.

— Освен това — каза Лание — можем да получим отговор на този въпрос до довечера, ако излезем и обиколим къщите още сега, когато е най-вероятно свидетелите да са си у дома.

Евънс възнегодува слабо:

— Това беше подло, Марсел.

Лание й се усмихна лъчезарно:

— Благодаря. Харесва ми да си мисля, че съм намерил ключа към ефикасното управление.

— Ще получим ли допълнително възнаграждение за извънредните часове? — попита Ръсел.

Това бе един от най-трънливите въпроси. Лание се поколеба, погледна Глицки, който кимна.

— Пишете ги към разследването на случая Боскачи — каза той.

— И още нещо — обади се Кунео. Всички обърнаха погледи към него. — Когато говорихме за Боскачи, вие казахте първо, изхождайки от предположението, че е една от жертвите на Екзекутора. Имаше ли и друго?

Един мускул заигра по челюстта на Глицки.

— Казал съм първо?

— Така мисля. Да, сър.

— Съжалявам — каза Глицки след кратко мълчание. — Вече не помня.

Когато Хал и Линда Норт излязоха от охраняваната болнична стая на сина си, Ву и Харди ги очакваха в коридора. След като Ву представи Харди, Линда се усмихна и каза:

— Дизмъс? Не се ли казваше така добрият крадец23 от Голгота?