Адвокати на защитата

Харди се насили да се усмихне. Не беше ни най-малко приятелски настроен.

— Да, точно така. Малко хора го знаят. Той е и светецът покровител на убийците.

Тялото на Линда се стегна.

— Андрю не е убиец.

— Не, госпожо, не е.

Хал се обади:

— След всичко, което ни мина през главата, приятно е да чуем някой да го казва. Значи мислите, че имаме шанс?

— Не ме разбирайте погрешно. Предстоят ни трудни дни, но има основание за предпазлива надежда. Във ваше отсъствие събитията претърпяха известно развитие. Освен, разбира се, този опит за самоубийство. — Той ги фиксира със студени очи.

Линда схвана посланието им.

— Мислите си, че сме ужасни родители, задето не бяхме тук, нали?

— Няма значение какво мисля аз — отвърна Харди. — Може би малко се учудих.

— На какво? — Хал застана пред съпругата си, сякаш да я защити. — На какво? — повтори той. — Защото заминахме на юг ли?

Харди не отговори.

— Аз попитах Андрю и той каза, че няма нищо против. Знаеше, че сме направили резервациите преди месеци и беше категоричен, че трябва да отидем. Бе само за три дни. Увери ни, че ще е добре. Беше започнал да свиква с МВЦ. Нямахме представа, че ще извърши подобно нещо. Откъде можехме да знаем?

— Госпожо Норт — рече Харди, — господин Норт. Не ви обвинявам за нищо. Начинът ви на живот не ми влиза в работата. Но заради Андрю щеше да е добре да знаем къде можем да ви открием, когато това се случи. Обаче…

— Той знаеше къде сме — разгорещи се Хал и се обърна към Ейми. — Бях сигурен, че ви е казал.

— Не, сър. Не ни каза.

— Той можеше да се свърже с нас по всяко време — добави Линда. — И двете ни деца можеха. Хал и аз винаги сме на тяхно разположение, когато се нуждаят от нас.

— Виждате ли — Хал, който се държеше все така агресивно, се обърна към Ву. — Можехте да се обадите на Алиша вкъщи. Имате номера. Тя лесно щеше да се свърже с нас.

— Как разбрахте? — попита Харди. — За това?

— Обадих се в МВЦ, за да говоря с Андрю, веднага след като се прибрахме тази сутрин. Оттам ми съобщиха. После се обадих на Хал и веднага дойдохме тук.

Но Хал продължи да говори на Ву.

— Все още не разбирам как така не ви е минало през ума да позвъните у дома. Алиша щеше да ни се обади и щяхме да се върнем много по-рано.

Ву издържа на погледа му, стисна устни и се обърна към Харди, който каза в нейна защита:

— Дъщеря ви не си беше вкъщи, сър.

— Какво? Разбира се, че си е била. И двамата говорихме с нея.

— Така е — потвърди Линда. — Беше си вкъщи. Определено. Тя ни се обади.

— На мобилния ви телефон? — попита Харди.

— Да, струва ми се — Линда премести погледа си от Харди на Ву, после отново на Харди. — Искате да кажете, че е могла да позвъни отвсякъде?

— Искам да кажа — започна Харди, — че когато са открили Андрю в килията му тази сутрин, са се обадили първо в дома ви, после са изпратили патрулна кола — било е четири часа след полунощ, не забравяйте — но е нямало никой. Първият човек, с когото са се свързали след това, е била Ейми, намерили са я в апартамента й.

— Не вярвам нито дума — каза Хал.

— Може да проверите — отвърна Харди. — Ще ви отнеме пет минути.

— Изкарвате дъщеря ми лъжкиня, така ли? — Хал насочи яростта си към Харди. — Знаете ли какво? Повече не ми се слушат тези идиотщини, нито от вас, нито от когото и да било. — Той се обърна към Линда и я сграбчи за лакътя. — Да си вървим. Край.

Тя обаче не помръдна.

— Искам да разбера истината за Алиша.

— Току-що я чухте — каза Харди.

— Няма значение — озъби се Хал. — Още една маневра, за да ни накара да се почувстваме виновни и в крайна сметка, сигурен съм, да му платим повече.

— Да ми платите повече ли? Имам новина за вас, приятелю, ако още не сте разбрали: аз работя безплатно. — Харди беше вече толкова вбесен от заслепението и арогантността на този мъж, че се изкушаваше да го цапардоса. Кръвта запулсира в ушите му. Почувства, че трябва да повиши глас, за да изпусне парата. — А защо не уволните Ейми? Каква блестяща идея! Няма значение, как ще се почувства Андрю, ако единственият човек, който е неотлъчно до него, откакто го арестуваха, също го изостави. Смятате ли, че това ще подобри душевното му състояние? Че ще повиши самочувствието му? Разбира се, не ви е първа грижа да се интересувате от чувствата на Андрю. Линда се изстъпи пред съпруга си.

— Как можахте да го кажете? Аз обичам момчето си.

Наистина го обичам.

Харди положи усилие, за да се успокои.

— Знаете ли, госпожо Норт, сигурен съм в това. Но случилото се миналата нощ не ви ли кара да мислите, че може би той не го знае? Че може би се чувства самотен и изоставен, сам-самичък на света?

— Грешката не е наша — каза Хал. — Децата ни имат всичко, каквото си пожелаят, имат всички възможности. — Той погледна съпругата си, хвана я за ръката и се обърна към Харди. — Искате да ни стоварите цялата отговорност. Но тук ние нямаме вина. Всичко е заради Андрю — лъжите, които наговори и така нататък. Винаги е бил трудно дете. Ние с Линда не сме виновни. Бяхме дяволски добри родители.

Харди осъзна, че това няма да ги отведе до нищо продуктивно.

— Вижте какво — каза той. — Аз самият имам две деца. Тийнейджъри. Знам за какво говорите. Когато на мен и съпругата ми се предостави шанс да бъдем сами, ние също се възползваме от него. Но смея да отбележа — и това важи както за мен и жена ми, така вероятно и за всички брачни двойки на планетата — че може би не сте чак толкова запознати с чувствата на сина си, колкото си мислите. Та в края на краищата той посегна на собствения си живот.

След кратък миг на напрежение Линда наруши мълчанието:

— Ще се върна при него — каза тя. — Ще стоя при него, докато се съвземе. Хайде, Хал. Идваш ли?

Като хвърли кисел поглед на Ву и Харди, без никакъв коментар Хал улови ръката на жена си и двамата влязоха обратно в стаята на Андрю.

27

— … И после хората се чудят къде бъркат във възпитанието на децата си — каза Франи. Вече й бе омръзнало да търка чаршафите и смяташе да наруши лекарската забрана, като слезе долу за вечеря. Харди обаче я беше надхитрил, като й занесе в спалнята подноса с храната — италианския специалитет фетучино Алфредо. Сега седеше до леглото й, напъвайки собствената си порция спагети на масичката до телевизора.

— Не съм сигурен, че Хал и Линда се чудят — отвърна той. — Ако ги питаш, не са сбъркали никъде. Те са страхотни родители. Трудили са се здраво и сега имат право да си гледат спокойствието.

— Е, не можеш да оспориш основната концепция.

— Добре, но извоюването на това право коства известна енергия. Все пак трябва да наглеждаш децата си и да предугаждаш нуждите им; и понякога, опазил Бог, се налага да казваш не. Постоянно трябва да се уверяваш, че се чувстват обичани, дори когато ги мразиш.

— Особено когато ги мразиш.