Нищо друго, освен истината

— Добре, добре.

— Но все пак някой я е убил, господин Кери. Моля ви, необходима ми е поне някаква представа каква е била тя навън, а не със съпруга и семейството си. Казвате, че не е имала врагове, че е нямало по-мил човек от нея, но зная, че „Калоко“ например не са били във възторг от напускането й. А може би и някой друг. Някой я е убил. Трябва да разбера кой е той. В състояние ли сте да ми помогнете?

Кери реагира изненадващо. Изобщо не се озърна дали няма да му се притекат на помощ. Вместо това погледът му за миг се обърна навътре, после се облегна на канапето, а Харди си помисли: „Мили Боже, и този ли!“

Не отговори веднага — очевидно Харди го бе сварил неподготвен, задавайки му неочаквани въпроси. Кери навярно бе очаквал въпроси за мотивите и вероятностите, каквито самият Харди имаше намерение да зададе.

Но беше ясно, че каквото и да каже Кери, искаше да бъде разбран правилно. Най-сетне отново се приведе напред, вкопчил длани пред себе си, но този път по-непринудено, далеч по-спокойно. За пръв път погледна Харди в очите.

— Била е грозното патенце.

Това като че ли противоречеше на всичко, чуто от Харди досега — за красотата на Брий, за обаянието, ума й, убедителността й. Изражението му навярно издаде объркването му, защото Кери побърза да обясни:

— Имам предвид, че ако искате да знаете каква беше, трябва да почнете от това.

— От кое по-точно?

Кери си пое дъх, поразмисли за миг.

— Обстоятелството, че докато е растяла, е била задръстенячка — умница в една възраст, когато не искаш да си интелигентен, ако си момиче. А тя е била истинска умница — с очила и шантава прическа, без всякакъв шик и с онова чувство на обърканост — един вид „Какво всъщност става наоколо ми…“ — сподавено завърши той.

— Нима я познавате от дете? — попита Харди.

Озари го една наистина искрена усмивка.

— Не, не, нямах това предвид. Срещнах я — запознах се с нея — само преди няколко месеца, но двамата се опознахме много добре. — Настъпи мълчание и Харди предпочете да не го нарушава. Кери говореше, а той тъкмо това искаше. Щеше да продължи. И след като въздъхна, Кери наистина продължи: — Както и да е, оттам започва всичко. Не е била много харесвана. Не е имала приятели, нито светски контакти. Само учене и химия.

— Но е била много хубава. Сигурно се е срещала с момчета. В университета.

— Не — отвърна Кери. — Момчетата не я смятали за хубава, колкото и странно да ви се струва. Каза ми, че не е имала нито едно гадже. Ходела на училищните забави с брат си, толкова било лошо положението й. — Искаше Харди да го разбере: — Помните ли онези филми, когато действително невзрачни момичета накрая си свалят очилата и се превръщат в най-големите красавици в града? Е, същото е станало и с Брий, само дето нейният филм свършил, когато вече била надхвърлила двайсетте и дотолкова била свикнала да е невзрачна и пренебрегвана от мъжете, че просто не можела да се види от друг ъгъл. А освен това умът й все така я превръщал в чудовищна заплаха за много от тях.

„А освен това — помисли си Харди, — е била женена, което значи, че не се е пласирала. Или напротив?“

Но Кери, явно все още в плен на спомените си за нея, продължи:

— Проблемът е там, че — и това навярно изглежда чудновато или непоследователно, защото тя бе толкова умна, — че представата й за самата себе си според мен действително е забавила порастването й, превръщането й във възрастен човек… Опитвам се да намеря точната дума. Беше просто много наивна, изолирана, бих казал. Изобщо не бе наясно с каквото и да било в живота, с изключение на науката си, което се е превърнало в нейна работа. Имам предвид, докато не… — Тук Кери наистина се затрудни.

— Докато не сте се появили вие? — подсказа Харди.

Кери вдигна рамене — признаваше.

— Започнало е, преди да се срещнем. Беше подготвена за това.

— За кое?

— За промяната, за прелома. Е, всъщност въпросът не е там.

— Добре. А къде е? — Харди мимоходом долови суетене в помещението, изблик на весел смях от шумни двойки, събиращи масите една до друга. Следобедното питие след покупките в един свят, различен от техния с Франи. Отново насочи вниманието си към кандидата за губернатор, с когото като че ли бе постигнал непосредственост в общуването. То му се струваше едва ли не фантасмагорично, но щеше да го поддържа, ако е възможно. — В какво тогава се е състоял големият прелом?

— Всъщност отнасяше се за целия й живот. — Той се втренчи в Харди с дълбокомислено изражение. — Може да ви прозвучи самонадеяно… — Отново замълча, а Харди изчака. — Не че е пораснала внезапно, а по-скоро е осъзнала, че вече е голяма. Че е красив лебед. Че може да лети.

— Добре. — Харди изобщо не разбираше каквото и да е, но щеше да си го изяснява по-късно. — Но този прелом е станал публично, нали, на някакво радиопредаване? И е свързан с вас?

Кери сви рамене.

— Не зная доколко е свързан с мен. Но дискусията ни като че ли набеляза някаква промяна. Тя осъзна, че целите ни са еднакви, а са ни издигнали две различни сили. Всъщност издигнали са нея. Озлоби се срещу работодателите си и не мога да кажа, че я обвинявам.

— Срещу Джим Пиърс ли? — Беше само предположение, но ако се съди по реакцията на Кери, правилно.

Кандидатът за губернатор кимна.

— Той е човекът, който пръв е оценил възможностите й — имам предвид в политически план. Той я подготвил за говорител, но както ви казах, тя беше наивна. Повярвала на становището му, защото повярвала в него. Бил петролен магнат, но и той се интересувал от света, също като нея. Ха! Но същевременно представлявал и идеалът й за баща. Обикнал я още когато била грозно патенце и това имало голямо емоционално значение.

— Обичал ли? Току-що казахте, че я е обичал.

— Нямам представа. Всъщност я скапвал от работа, възнаграждавал я щедро, задето правела каквото искал той, галел я по главичката, когато постигала сполуки, и й заръчвал да не се безпокои, ако чуе или си помисли нещо друго. Тя искала да го радва и изобщо не се оглеждала наоколо си. — Кери се подвоуми. — Струва ми се, че аз бях просто катализаторът. В края на краищата, и без мен щеше да стане така. Тя бе съзряла за това. Беше станала възрастен човек.

— И е започнала да се среща с вас.

При тези думи Кери внезапно осъзна къде се намира, какво всъщност прави, а то бе да разговаря с адвокат за убийство. Общественият му образ — винаги открит и обаятелен — особено разстройваше Харди, изглеждаше му като завеса, спусната помежду им.

— Не по начина, по който предполагате, господин Харди. В края на краищата, тя бе омъжена.

— Но вие не сте женен.

Кери го удостои с кандидатската си усмивка, сети се да погледне часовника си, реши, че подкреплението няма да му се притече на помощ, а той ще отиде при тях.

— Е, да. Никога не съм се женил. Досега не съм срещнал подходящо момиче. — Плесна се по коленете и стана. — Беше ми много приятно да говоря с вас, но трябва да се върна при ръководителя на кампанията си и по следите на днешното отравяне на водата. — Намръщи се. — Ужасно, направо ужасно. — А после усмивката се върна на лицето му, пак разпери ръка. — И да не забравите да гласувате. Внимавайте.

И се запъти към свитата си от охранители, а Харди пак седна на канапето, наблюдавайки как групичката се събира около Кери, докато се спуска към централното фоайе.

Щом изчезнаха от очите му, Харди се пресегна и със салфетката за коктейли, предвидливо осигурена от хотелския персонал, вдигна водната чаша, от която бе пил Кери. Изля останалата вода в каната и пъхна чашата в джоба на найлоновото си яке. „Ти внимавай“, помисли си.

Но крайно доволен от себе си заради чашата с пръстовите отпечатъци, той внезапно осъзна, че е