Пръстите на Хорас се раздвижиха. Зачака, вперил поглед в екрана, а мъчителното му дишане приличаше на звука на ковашки мях. След малко той кимна.
— Да. Мерцедес С клас, 130 нали?
— Точно така.
— Провървя ви. Прибрали са го тук. На място Н–49. Ваша ли е колата?
— Не, на една жертва.
Хорас издаде състрадателен звук на фона на дрезгавото си дишане. Приведе се по-напред и се взря в екрана с присвити очи:
— Мишел Дамиен? Той добре ли е?
— Жена е. И е мъртва.
— Хей, Хорас, ще играеш ли или какво? — разнесе се глас от другата стая.
— Ще ти дам аз едно какво. Чакай малко де! — Поклати глава заради нетърпението на противника си и отново се обърна към Глицки: — Добреп, какво искате да направите с колата?
— Само да я огледам. Да проверя дали не е оставила в нея нещо, което да ни помогне да идентифицираме убиеца й. — Дръпна се от входа и застана близо до Хорас, откъдето можеше да вижда екрана. — Пише ли откъде сте я вдигнали?
— Разбира се. От номер 200 на Единайсето авеню.
— Там е живяла.
— Ето видяхте ли! — Хорас се приведе напред и прокара ръка по пълното си лице. — Вътре няма нищо, което не означава, че някой не е откраднал нещо. Означава, че не е имало нищо, когато са я докарали тук.
— Добре — каза Глицки, — може ли да ви помоля да ми принтирате едно копие от доклада?
— Разбира се. Само секунда.
За каквото и да потрябва, помисли си Глицки. Само днес бе добавил към досието на Д’Амиен, което си правеше, шейсет и няколко страници от Американската банка. Просто за изчерпателност. Щеше да е глупаво да се отказва от тази практика сега.
Хорас извади листа от принтера до рецепцията и му го подаде. Хвърли на Глицки последен поглед и явно остана доволен, защото с много усилия прекоси отново външния офис до един бял отварящ се панел, с дължина около метър и осемдесет, и отдолу се показаха номерирани кукички, на повечето от които висяха връзки ключове. Взе връзката от Н–49, върна се и я подаде на Глицки.
— Имате ключовете? — учуди се Глицки. — Тя е оставила ключовете в колата?
— Не. Когато колата остава тук толкова дълго, без да я потърси никой, обикновено се продава на търг, а това означава, че ни трябват ключовете. Преди време при нас работеха на щат няколко ключари, обаче това беше много отдавна. Въпреки това би трябвало с тези да успеете да отворите. Вътре е, на две трети от разстоянието. Мястото е номерирано, така че няма как да пропуснете. Ще ви светна. Върнете ми ключовете, когато приключите. Свършвам работа в пет и половина, така че гледайте да е преди това. Или елате пак утре.
Глицки погледна часовника си. Разполагаше с четирийсет и пет минути.
— Трябва да свърша днес. Благодаря — каза той.
— Ами ако той не я призове като свидетел? — Глицки имаше предвид Тереза Хановър. Намираше се в кабинета на Харди и хвърляше дартс — Харди, изтощен, но все още под въздействието на адреналина и на възбудата, понеже смяташе, че е разбил всички свидетели, седеше странично на ниското канапе, разположено перпендикулярно на бюрото му.
— Трябва да я призове. Тя ще говори за мотива. Съдебните заседатели трябва да чуят колко много е искала парите Катрин, при това от собствената й симпатична свекърва. Това направо ще им разбие сърцата.
— И тогава какво?
— Тогава по време на кръстосания разпит ще представя алтернативната ни теория. Собствения мотив на Тереза, не по-лош от този на Катрин, липсата на алиби, присъствието й на пожара, пръстена и касовото плащане за колата, плюс каквото сигурно открива Уес в този момент.
— И съдийката ще ти позволи да направиш всичко това?
— Може би няма да допусне касовото плащане за колата. Но останалото, най-вероятно да, поне в началото. Ще бъда много ловък. Освен това ми се струва, че Нейна Чест започна да омеква. Показанията на свидетелите бяха най-силната страна от обвинението на Роузън и макар че го казвам аз, днес той понесе сериозен удар. Не ми се ще да урочасвам късмета си, обаче на негово място щях доста да се притесня.
— А Тереза е последният му свидетел?
— Би могла да бъде. Поне нещо такова. И точно затова ще ми трябваш. Ти ще бъдеш следващият след Катрин.
— За защитата. Това много ми харесва. — Глицки хвърли последната стреличка от серията и се запъти към мишената. На половината път спря и се обърна към приятеля си с мрачно изражение. — Започваме от утре, така ли? Целия ден?
Харди кимна.
— Поне през по-голямата част. Само че погледни нещата от хубавата им страна, както правиш винаги. Аз ще ти задавам въпроси, а отговорите ти ще изкормят Кунео.
Само че Глицки вече клатеше глава:
— И на мен не ми харесва, точно както и на теб. Нещо повече, между нас казано, цялата тази история за заговора, която раздухва, направо ме ужасява. Твърде близо е и е възможно да е привлякъл вниманието и на други хора. Ако свидетелствам против него, може да изглежда лично и той ще направи всичко възможно да ни го върне лично, ако може. Не ми казвай, че не си мислил за това.
— Разбира се. Вече го размазах на кръстосания разпит. Едва ли може да ме намрази по-силно, отколкото ме мрази сега. Или отколкото мрази теб.
— Само че преди всичко той е ченге, Диз. Ченгетата не дават показания против други ченгета, сигурно си чувал. Ако смяташ, че Тереза ще бъде неохотен свидетел, чакай да ме видиш мен там.
— Наистина ли не искаш да продължиш? Да спипаш копелето?
— Предпочитам да спипам убиеца.
— А това не е Катрин.
Глицки не възнамеряваше да му противоречи по този повод.
— Добре, но се надявам да съзнаваш, че приятелите ми в униформа няма да удвоят любовта си към мен, след като изоблича ченге в сексуален тормоз.
Глицки се приближи до мишената и бавно и прецизно извади оттам стреличките си. Харди разчете езика на тялото му, надигна се и седна на дивана. Заговори тихо и малко напрегнато:
— Ще говориш само за онова, което ти е казала Катрин, Ейб. Това не означава, че
Глицки издаде кратък горчив смях:
— Това разграничение може и да убегне на ченгетата.
— Ще се наложи да разберат. Имам нужда от показанията ти.
— Знам, знам. Просто ми се иска…
— Да беше открил още нещо?
Кимване.
— Поне нещо. Наистина търсих. Смятах, че нещо ще изникне или от банката, или от колата, обаче не.
— Наистина ли нищо? Съвсем нищо?
Глицки посочи папката със сведенията за Д’Амиен, която беше донесъл със себе си:
— Можеш да разгледаш всички интригуващи подробности, но на твое място не бих възлагал особени надежди.
— Добре, няма. Но ако това ще те успокои, нямам и нужда от това.
— Може би не за клиентката си, но остава фактът на убийствата. А който и да е извършителят, той все още е на свобода.
