Случващото се изобщо не беше по вкуса на Роузън, той невярващо поклати глава на дързостта на опонента си и веднага се обади възмутено и гневно.
—
Харди просто стоеше с безизразно лице, вперил поглед в съдийката:
— Ваша Чест, допълнителният разпит на този свидетел може съществено да промени линията на защитата ми — каза той.
— Със сигурност — невярващо каза Роузън. — Значи най-напред искате да знаете кого ще призова днес, за да улесните собствените си свидетели, аз ви казвам, а вие въпреки това се запъвате. — Макар че се бе обърнал направо към Харди, а не към съдийката, тя като че ли не забеляза това тази сутрин. — Днес в съда няма други мои свидетели, освен Тереза Хановър и сержант Кунео. Всеки друг би трябвало да бъде отново призован, а това ще отнеме седмици. Някой от тях ли е? — попита Роузън.
— Искате ли да си играем на въпроси и на отговори? — попита Харди и се обърна към съдията: — Това е нелепо, Ваша Чест. Вече говорих със свидетеля снощи и той ме увери, че с радост би дошъл отново да даде показания. Всъщност той в момента е в сградата. Не се наложи да му изпращам призовка, за да дойде. Той иска истината да възтържествува.
— Не се и съмнявам — гръмко се изсмя Роузън.
Браун се обърна към него:
— Достатъчно, господин Роузън. Кой е свидетелят, господин Харди?
— Доктор Ямаширу.
— И твърдите, че той е тук днес?
— Навън в коридора е, Ваша Чест. Говорих с него точно преди да дойда тук. Изобщо няма да се забавим.
— И кръстосаният ви разпит ще бъде върху онова, за което вече е дал показания?
— Да, Ваша Чест. В светлината на новите факти. Разбира се, показанията му са от голямо значение за обвинението и вярвам, че тези нови факти са много важни, ако искаме съдебните заседатели да вземат справедливо решение.
— Бихте ли споделили тези нови факти със съда тук?
— Ако съдът няма нищо против, показанията на д-р Ямаширу ще говорят сами по себе си.
Роузън не се сдържа да не се обърне направо към Харди:
— Значи сега премълчавате разкритие? — После към съдийката: — Ваша Чест, това е едновременно нагло и възмутително.
— Но е законно — контрира го Браун. — Както знаете, ако призовава собствен свидетел, трябва да ви запознае с показанията му. Ако призовава някой от вашите, това е повторен кръстосан разпит и в такъв случай не е длъжен да го прави. — Тя се обърна към Харди и каза: — Надявам се това наистина да е повторен кръстосан разпит, а не нов материал, господин адвокат.
Браун не беше сигурна, че всичко това й допада, обаче искането на Харди категорично изключваше въпроси, които той може да е забравил да зададе поради недоглеждане или по погрешка по време на първото явяване на Ямаширу на свидетелското място. Тя знаеше, че понякога нови факти се откриват по време на процес и когато са законни, трябва да бъдат допуснати. Браун изпусна тежка въздишка, отново събра мантията и този път се изправи: — За колко време говорим, господин Харди?
— Бих казал най-много половин час.
— Господин Роузън, имате ли нещо против той да започне. Да приключим с това.
Роузън като че ли най-накрая разбра накъде духа вятърът.
— Ако наистина става дума за половин час, Ваша Чест, не възразявам.
Не отне дори половин час.
Браун стегнато обясни положението на съдебните заседатели и след това Харди отново призова на свидетелското място съдебния зъболекар, който беше установил самоличността на Миси Д’Амиен по зъболекарския й картон.
Съдебният чиновник напомни на д-р Ямаширу, че все още е под клетва, той потвърди, че разбира и седна изправен на мястото на свидетеля. Беше среден на ръст жилав човек малко над петдесетте, добре облечен в тъмносив костюм и с модерна пъстра вратовръзка. Поведението му издаваше очакване и дори нетърпение. Когато забеляза пациентката си Катрин Хановър на масата на защитата, той й кимна приятелски, макар и дискретно.
Харди забеляза това и се надяваше някои от съдебните заседатели също да са го видели. Държеше в ръка някакви листове — протоколите от предния път, когато д-р Ямаширу бе прекарал на свидетелското място почти два часа. Беше ги прегледал тази сутрин на масата в трапезарията си, след като бе станал един час преди зазоряване. Сега в съдебната зала той бе застанал на три метра пред свидетеля и леко му се поклони.
— Д-р Ямаширу, тъй като мина известно време, откакто дадохте показания, бих искал накратко да припомня същината на казаното от вас, когато бяхте тук за последен път. Миси Д’Амиен няколко пъти е била на преглед във вашия кабинет в периода между…
Съвсем накратко, но достатъчно подробно, за да освежи паметта на съдебните заседатели, които вероятно като самия него бяха проспали част от предишните показания на Ямаширу, Харди доведе свидетеля до настоящия момент.
— И вие заключихте, докторе, че въз основа на вашия опит и познания данните от зъболекарския картон на Миси Д’Амиен, изготвен във вашия кабинет, отговарят съвсем точно на особеностите на жената, станала жертва на пожара по това дело, така ли е?
— Да, така е.
— Точно?
— Съвсем точно. Няма никакво съмнение.
— Благодаря ви, докторе. — Харди тайно си пое дълбоко дъх, докато отиваше към масата на защитата, където Катрин го гледаше с лазерна напрегнатост, смесица от страх и надежда. Не беше имал време да се срещне с нея, преди днес да влязат в залата, а дори и да бе имал време да поговори с нея в килията, не беше сигурен дали би й разкрил плановете си. Докато не се получеше, просто не искаше да й вдъхва напразни надежди.
Той се върна отново на мястото си пред свидетеля и каза:
— Докторе, вие лично ли лекувахте Миси Д’Амиен?
— Не.
Дори през защитната преграда Харди долови изпълненото с очакване шумолене на публиката, но не се осмели да направи пауза:
— Не сте били личният й зъболекар?
— Не лично. Тя дойде в кабинета ми, но работата беше извършена от д-р Кевин Лий.
— А д-р Кевин Лий все още ли работи при вас?
— Не, той разкри свой собствен кабинет в Сан Матео преди година.
— Спомнете си добре, докторе. Помните ли някога лично да сте се срещали с Миси Д’Амиен?
Двайсет секунди бяха нужни на Ямаширу, цяла вечност в съдебната зала.
— Не, не съм се срещал с нея.
— Но въпреки това разпознахте нейния картон.
— Да, разполагах с картона. Проучих го. Той беше на нейно име.
— Благодаря ви, докторе. — Когато се върна на масата на защитата, Харди се пресегна и стисна ръката на Катрин, след това се изправи и се завъртя. Приближи се до масата от дясната страна на ложата на съдебните заседатели, където се намираха номерираните и надписани веществени доказателства на обвинението и на защитата. Взе оттам оригиналната голяма снимка на Миси Д’Амиен, която беше използвал по време на разпита на Максин Уилис като доказателство на защитата А. Обърна се и застана с лице към съдийката:
— Бих искал да уведомя съда, че държа снимката, която по-рано бе представена като веществено
