изплюя обратно ли? — пъхна тя пръст в устата си.
Винсънт, който следеше как се развиват събитията, внезапно хвърли страницата с комиксите, скокна и се отдръпна от масата:
— Спокойно, Бек. Хайде стига.
Харди се намеси в същия момент:
— Не повръщай нищо. Просто ще намажа хлебчето с някоя от рибките в аквариума…
— Не се шегувай с това — обади се Франи. — Не е смешно.
— Изобщо не възнамерявам да повръщам наистина. — Ребека завъртя очи нагоре, според Харди — за да изрази нещо като платоничен идеал за младежка обидчивост.
— Добре тогава.
Франи явно изобщо не смяташе, че това е „добре“, само че борбата й бе отнета, тя се обърна и изчезна обратно в кухнята. Харди се зачуди дали да я последва и реши, че в крайна сметка и за двамата ще бъде по-добре, ако не го направи. Ако отидеше при нея, просто щяха да продължат да говорят за Бек и как започват да я изпускат от контрол, как тя вече не ги уважава и как той е престанал да заема активна позиция. Нещата щяха да ескалират и неусетно разговорът щеше да се завърти около тях двамата с Франи.
Не му беше все едно. Просто не прекарваше с нея толкова време, колкото прекарваше съпругата му, не се отъждествяваше с нея повече или по-малко, а и не смяташе, че трябва да го прави. Дъщеря му растеше, ставаше независима, което според него бе основната й задача. При това се справяше добре с нея. Даже повече от добре, като се има предвид, че оценките й бяха средно добри, че беше председателка на няколко клуба и че една вечер в седмицата работеше, като преподаваше математика на изоставащите.
Харди наистина вярваше, че тя не е чула предупреждението на Франи за сьомгата. Никога не би изяла парчето, ако знаеше, че е за баща й. Но Франи щеше да каже, че точно в това е проблемът — че тя не мисли за никого другиго освен за себе си. Неговият отговор на тази реплика гласеше: „Разбира се, че не мисли, тя е тийнейджър“. Само че отговорът му не се радваше на популярност.
Седна, отхапа от хлебчето си и посочи към останалите страници на вестника си до лакътя на сина му.
— Вин, може ли да ми подадеш няколко листа? — След това рече
— Само че, знаеш ли, татко — снижи глас дъщеря му, — всъщност тя ми повиши тон.
Винсънт, който се бе върнал на мястото си, поклати глава и безсилно вдигна нагоре очи. Момичета! Харди кимна с разбиране. В това отношение двамата със сина му бяха съюзници. След това отново посочи и нареди:
— Вестника, моля. Щом не мога да ям сьомга, не може ли поне да си прочета вестника?
Вин се пресегна и грабна заглавната страница — скорострелно — и му я подаде над масата, като междувременно хвърли поглед на заглавията. — Ей, това е чичо Ейб. — С което придвижването на вестника спря.
— Вин — внезапно рязко прозвуча гласът на Харди. Той щракна с пръсти: — Веднага, моля те.
Тонът му изключваше всякакви спорове. За секунда Винсънт скокна и застана до рамото му и двамата мъже в къщата зачетоха заглавието под заемащата място за четири колони снимка на Глицки, който изискано поздравяваше кметицата. „Заместник-началникът на полицията Ейбрахам Глицки получи нареждания в движение вчера следобед от Кейти Уест във Фери Билдинг по време на първата «Разходка из квартала» на кметицата. Новата администрация на града възнамерява да увеличи полицейското присъствие и да повиши гражданското съзнание в проблемните квартали на града, а според кметицата появата на Глицки подчертава духа на сътрудничество между оглавяваната от нея служба и полицейското управление, върху който и двете страни се надяват да градят отношенията си“.
— Чичо Ейб се прочува — отбеляза Винсънт.
— Тъкмо каквото винаги е искал.
— Мислех, че той мрази подобни неща.
— Така е. Ще намрази тази снимка. Може би трябва да му се обадя и да му кажа колко спретнат и официален изглежда, докато отдава чест и така нататък. Даже подлизурски.
— Той най-вероятно ще дойде и ще те застреля, тате.
— Да, имаш право. Може би е по-добре да изчакам един ден, за да свикне.
Преди да отиде в службата си, Глицки се отби в отдел „Убийства“, където Марсел Лание седеше зад бюро, заемащо по-голямата част от кабинета му, и почука на отворената врата.
— Може ли да вляза?
— Не може — изсумтя Лание, след това махна на началника си да влезе. — Ранно посещение, Ейб. Кунео?
— Как се сети?
— Имам невероятни прорицателски способности. Той не е доволен от събитията и аз не го виня.
— Обвинявай кметицата.
— И аз така чух.
— Работата е там, че ако ще работим по този случай заедно, трябва да общуваме помежду си. В момента аз не знам какво знае той и обратно. Според мен той още дори не е разговарял със Страут, затова вероятно не подозира, че няма как Миси да се е застреляла. Или че Хановър не се е самоубил. А двете неща заедно означават, че хипотезата за убийство и самоубийство отпада и най-вероятно сме изправени пред двойно убийство.
— И какво искаш да направя?
— Говори с него и му обясни, че не се натрапвам.
Изражението на Лание претърпя лека промяна.
Глицки усети как в лицето му нахлува топлина. Заговори пресилено спокойно.
— Нали не мислиш, че се натрапвам, Марсел?
— Не, щом казваш, че кметицата ти е възложила случая, защо да се натрапваш? — Лание се приведе напред, подпрял лакти върху бюрото. — Само че, Ейб, не е тайна, че ти и нейна светлост сте приятели…
— Това не е…
Лание вдигна ръка:
— Моля те, не знам дали е вярно, обаче така смятат всички. Няма как да го отречеш особено след днешния вестник, нали? Дай да наричаме нещата с истинските им имена. Най-малкото никой не би отрекъл, че сте съюзници, нали? Убит е един от нейните дарители, случаят се пада на Кунео и не щеш ли, ти също получаваш специално назначение по случая. Кажи ми, ако работеше тук, ако беше на неговото място, това нямаше ли да те вбеси?
Лание отново се облегна на стола си и преплете пръсти върху корема си.
— Виж, Ейб, не е тайна, че той не те харесва много, а и според мен ти също не си му голям фен…
— Той почти ме обвини в съучастие в убийство, Марсел. А това до голяма степен успокои нещата около самия него.
— Добре, разбирам, така е. Но трябва да признаеш, че това нещо с теб и с кметицата сигурно му се е сторило като лична вендета.
— Ти вече си говорил с него за това — поклати глава Глицки.
— Не, но тази сутрин ми е оставил съобщение. Доста дълго. Според него ти виждаш в този случай възможност да го изгониш от отдела. Иска просто да ме осведоми за това.
— Заради един-единствен случай? Доколкото ми е известно, инспекторите имат профсъюз. Не бих могъл да го уволня, дори и да исках, не и без причина.
— Може би ще намериш някаква причина.
Глицки поклати глава:
— Вярваш ли в това, Марсел?
— Не. Честно казано, не вярвам. — Той се размърда на стола си. — Но не искаш ли да се запиташ защо
