В настъпилото напрегнато мълчание се обади Бет:
— Значи все още не знаем?
— Не и докато не видим завещанието — каза Уил.
— А дотогава — каза Тереза, — според мен за внуците ми е от огромно значение да обмислим възможните сценарии и да стигнем до единодушно решение как ще реагираме на всеки един от тях.
— Ами — обади се отново Арън, адвокатът, — нещата са съвсем ясни, Тереза, наистина. Ако Пол все още не е променил завещанието си в полза на Миси, тогава според последното, което чухме, недвижимото му имущество се поделя на три равни части на трите му деца. Някой да има представа за сумата, за която говорим?
— Четиринайсет милиона долара — обади се Катрин Хановър.
— Преди или след ремонта? — изсумтя Бет.
— Данните са от сряда, така че след ремонта.
Карлос се поизправи на кушетката и погледна към Катрин:
— Явно вие двамата сте провели много съдържателен разговор.
Катрин го изгледа студено:
— Бях мотивирана — отвърна тя и погледна към другия си зет. — Ти изреждаше вариантите, Арън. Първият е по едно трета за всяко от децата му, ако нищо не се е променило. Ами ако вече е написал ново завещание в полза на Миси?
— Няма да знаем със сигурност, докато не го видим, но според мен най-вероятният сценарий е да я е преместил преди децата. Пред своите деца, не пред внуците. В такъв случай второстепенните наследници ще бъдат Уил, Мери и Бет и всичко ще бъде същото, каквото е било, преди той да се запознае с Миси. Това при положение, че Пол и Миси са загинали едновременно.
— Ами ако той е починал пръв? — попита Мери.
— Това няма да е проблем дори и ако патологът заключи, че единият от тях е убил другият, което, както чувам, са отхвърлили като възможност.
Мери обаче не беше убедена:
— Откъде знаеш, че няма да бъде проблем, Арън? Ами ако, просто хипотетично, тя е оживяла след него, дори и само за минута, тогава няма ли нейните наследници да наследят всичко?
— Не, защото Пол никога не би оставил завещанието си неясно по този въпрос. Всеки добър адвокат — а с четиринайсет милиона човек си осигурява най-добрия — би предвидил този случай. Обикновено се предвиждат деветдесет дни.
— За какво? — попита жена му.
Арън обясни с въздишка:
— Това е времето, през което наследникът — в случая Миси — трябва да е живял след Пол, за да може неговите наследници да получат наследството.
— А кои изобщо са те? — попита Уил. — Нейните наследници?
Всички се спогледаха, след това Арън каза:
— Според мен едва ли някой знае, но ви обещавам, че това няма да бъде проблем.
— Ако стане ясно, че тя е починала след него — намеси се Тереза, — много скоро ще научим кои са те, повярвайте ми. Братовчеди, чичовци, братя и сестри, които тя дори не е подозирала, че има.
— Може би — каза Арън, — само че най-сериозната ни грижа, онова, което трябва да сме готови да оспорим, ако се наложи, е прехвърлянето на наследството в полза на Миси…
Тереза сърдито се обърна към него:
— Трябва ли непрекъснато да използваш прякора й, Арън?
Той сви рамене:
— Нищо лично, Тереза. Така е по-ясно за всички. Но ако е променил завещанието в нейна полза, тогава е твърде вероятно да е променил и останалата му част — може би за някакви благотворителни цели или за децата, имам предвид
— Аз нямам нищо против — каза Тереза. — Точно това бих искала.
— Ние също искаме това за тях, мамо — каза Уил донякъде рязко.
— Е, той не спомена пред мен нито една от тези други възможности, Арън — сковано се поизправи на стола си Катрин. — На мен ми каза, че всичко отива при Миси. Така искал. Това наистина не било семеен въпрос.
— Това е абсолютно нелепо и е напълно в стила му — обади се Тереза.
— Спокойно, мамо, моля те! — каза Уил.
— Добре, ти ми кажи — изстреля тя в отговор, — как така не е семеен въпрос? Ние всички много добре знаем, че беше… е, преди тази седмица.
— Добре — съгласи се Уил, — но все пак става дума за татко.
— Сигурна съм, че тя е по-виновна от него — каза Бет. — Направи го на глупак. Не вярвам, че е възнамерявал напълно да ни лиши от наследство.
— Вярвай в каквото си искаш, Бет — каза Катрин, — но фактът е, че веднъж сключи ли се този брак, цялата финансова картинка щеше да се промени. Всички знаем какво щеше да означава това на практика, дори и да не бяха умрели.
— Само че те не просто са умрели, някой ги е убил — обади се Мери.
— Разбира се, че ми е мъчно за баща ти — каза Тереза, — но по отношение на Миси мога да кажа само, че се отървахме.
— Мамо! — избухна Мери. — Боже!
— Какво? — сопна се Тереза. — Ако сте честни, знам, че всички си мислите същото. Слава на бога, че тази жена вече не е част от картинката. — Матроната огледа стаята, за да види дали някой ще дръзне да изрази несъгласие с нея. — Всички сме казвали по един или друг повод, че ни се иска тя да замине или просто да умре.
— Дори да е така, било е на шега, Тереза — обади се Катрин. — Не си ли съгласна?
— Да, разбира се. Просто исках да изтъкна, че всички съзнавахме каква опасност представлява тази жена за всички нас.
— Е, вече не — отбеляза Арън.
Тази истина накара цялото семейство да замълчи.
Уил беше на четирийсет и пет години, имаше атлетично тяло и обикновено красиво лице, което още не се бе отпуснало или сдобило с провиснала брадичка. Все още облечен с памучните си панталони и с бахамската си риза с къси ръкави, той седеше на леглото, когато съпругата му влезе в стаята, понесла купчина сгънато пране.
— Здравей — каза той.
— Здравей — отвърна тя с равна и механична прецизност.
— Как си?
— Добре съм, Уил. А ти как си?
— Добре съм.
За миг тя остана загледана в него. След това въздъхна и се запъти към скрина, остави купа с прането на стола до нея и отвори горното чекмедже. Беше с гръб към него.
— Значи нищо не хванахте, така ли? — попита.
— Нищо. Поне нищо съществено. Не е ли странно? Влезли сме на двеста мили навътре, все едно сме на половината път до Галапагоските острови, а няма никаква риба. Никога преди не съм се чувствал така изигран по време на тези пътувания.
— Колко души бяхте?
— На кораба ли? Само трима, плюс капитана и екипажа.
— Свестни ли бяха?
— Да, струва ми се. Както обикновено. Старите момчета. Тим и Том.
— Лесно се помни.
— Какво означава това?
— Нищо. Не обръщай внимание. — Тя затвори горното чекмедже и отвори следващото под него. — Иска
