— Не знам. В Боливия?
— Защо го казваш?
— Не сме ли малко напрегнати тази сутрин? О, сетих се. Процесът…
Харди го прекъсна:
— Знаеш ли нещо такова? Колата наистина ли е в Боливия?
— Откъде да знам? Ще бъда много учуден. Просто Боливия ми се стори подходящ отговор. За какво става дума?
— Снощи сънувах.
— И какво от това?
— Не знам какво означава? Защо го сънувах, ако не значи нищо?
— Предавам се — отвърна Глицки. — Защото сънищата са случайни?
— Не толкова, колкото предполагаш. Дадох си сметка, че това е нещо, което така и не проверих. Питах се дали ти си го проверил.
— Не съм.
— Знаеш ли нещо по въпроса? Тя е била собственик на колата, нали?
— Да. — Неуспехът на Глицки да намери друг заподозрян и безплодното му разследване до този момент го бяха превърнали в бюро справки за Харди във връзка с всички подробности по случая Хановър. — Тя е карала черен мерцедес като този на Катрин Хановър.
— Добре, обаче къде е?
— Този път наистина ли да позная? Паркиран е в някой гараж. Какво целиш?
Харди отново отпи от кафето си.
— Прибира се у дома отнякъде. Къде е била? Тя не е работила?
— Това да не е игра на въпроси и отговори? Пазарувала е или е била навън с приятелка.
— Както и да е — продължи Харди, — това няма значение. Важното е, че тя се прибира у дома и паркира…
— Може да е взела такси. Или дори трамвая…
— Съмнявам се, но и в двата случая колата й трябва да е някъде близо до Аламо Скуеър. И двамата Уилис говориха за нейната кола.
— Добре, значи колата й е паркирана някъде до Аламо Скуеър.
— След това е била убита в къщата. Колата на Пол е в гаража. Няма втора кола. Къде е изчезнала?
— Ако е била на улицата, или е била вдигната от „паяк“, или е открадната. Загадката е решена. Приятно ми беше, че те чух. — Гласът на Глицки се промени, омекна: — Едно малко сладко същество ме дърпа за крака и иска да закусва, нали така, миличка?
— Значи смяташ, че не е важно? — попита Харди.
— Да, така е. Просто смятам, че имаш сценична треска преди процеса.
— И ти щеше да имаш треска, ако клиентът ти беше невинен и ти го знаеше.
Продължителна пауза.
— Виж, Диз, затова се правят процеси. Можеш да го докажеш там.
— Не се налага да доказвам нищо! Точно там е работата. Те трябва да докажат, че тя го е извършила. Задължението да намери доказателства винаги се пада на обвинението.
Гласът на Глицки прозвуча учудващо благо:
— Да, така е, за момент забравих.
Нервиран заради предстоящия ден и съзнавайки, че е прекалил, Харди започна да се извинява:
— Извинявай, Ейб, просто…
— Хей, млъквай — все още благо каза приятелят му. — Ще ти намеря колата. Сега кажи „Благодаря, Ейб“ и затваряй.
— Благодаря, Ейб.
— Пак заповядай.
Трея беше престанала да ходи на работа през седмицата преди термина. На теория можеше да спи до късно всеки ден, само че това не беше в природата й. Обаждането на Харди сутринта също не бе помогнало много в това отношение.
Глицки ядеше кетчуп и бъркани яйца, а не бъркани яйца и кетчуп, заедно с Рейчъл — „една голяма лъжица за татко, една голяма лъжица за Рейчъл“, — когато съпругата му се появи на прага на кухнята.
— Кой беше толкова рано?
— Диз. Изпаднал е в нервна криза.
— Катрин Хановър?
— Твърди, че е невинна — кимна той.
— Ти също.
— Да, обаче само скришно у дома. Всъщност ми се струва, че за Диз е малко по-трудно.
— Защо?
— Ще му е по-лесно, ако мисли, че клиентката му е виновна, не си ли съгласна? Така поне си знаеш, че човекът си го заслужава, и не се чувстваш много зле. Ако не го осъдят, печелиш и ти става хубаво. Но ако мислиш, че всъщност не е виновен… Според мен това го измъчва.
— Точно както измъчва и теб.
— Е, мен не точно ме измъчва. Обаче на свобода е някой, който не трябва да бъде.
— Много искаш да го хванеш, нали?
— Или нея. Който и да е. Да, искам да ги хвана.
Изражението на лицето на Глицки беше по-трезво и за това си имаше причина. След като миналата пролет Дан Кунео и Крис Роузън бяха принудили съдебните заседатели да възобновят съдебното преследване срещу Катрин Хановър, двамата бяха надушили за някогашната лична връзка между Харди и неговата клиентка. За инспектора от отдел „Убийства“ и за заместник-прокурора тези отношения изобщо не бяха невинни — не че даваха и пет пари за сексуалната връзка (която в таблоидната среда около политическите кръгове в Сан Франциско и двамата приемаха без всякакво съмнение). Работейки заедно по случая, Кунео и Роузън незабавно възприеха отношенията между Харди и Катрин като поредното ниво в своята теория за съществуващ заговор. Сега вече не ставаше въпрос само за Кунео, Глицки и Кейти Уест. И тримата вече бяха пряко свързани е обвиняемата чрез сензационен и силно политизиран процес за двойно убийство. Нямаше друг начин, освен да са заговорничили с цел осигуряване на някакво прикритие.
Междувременно Глицки бе продължил своето самостоятелно и донякъде паралелно разследване на „Тау/Холд“ и на другите делови и политически начинания на Пол Хановър, когато рано една вечер без всякакво предупреждение в кабинета му се яви федералният агент Бил Шайлър.
Не всеки ден и дори не всеки месец агенти на ФБР се отбиват в кабинета на заместник-началника на инспекторите, така че явно Шайлър беше дошъл с точно определена цел фактът, че идваше извън обичайното работно време, също беше интересен. Макар че отношенията между двамата мъже до този момент бяха непринудени и колегиални, те не губиха време в празни приказки и направо минаха на темата.
— Струва ми се, че би искал да знаеш, че преди няколко дни ми се обади Крис Роузън, един от местните прокурори. Задаваше ми въпроси за теб.
Седнал зад бюрото си в кехлибарения здрач, Глицки потъна дълбоко в стола, допрял пръсти до устните си. От две години напрегнато очакваше подобен разговор и сега, когато това се случи, изпита едва ли не облекчение. Обаче се направи, че нищо не разбира.
— Какво искаше да знае?
— Проследяваше доклад от лейтенант Лание, който те е разпитвал в деня, когато е бил разстрелян Бари Джърсън — каза Шайлър. — Помниш ли?
— Много добре, но какво общо имаш ти с това?
— Нищо пряко. Но ти си споменал името ми пред Лание и си казал, че си ми се обадил по-рано през деня.
— Така е, защото наистина ти се обадих, Бил.
