— Знам, спомням си. Помоли ме да свикам част от хората си и да ти помогна при извършването на един арест. На клиента на твоя приятел Харди, ако не ме лъже паметта. Само че нямаше достатъчно време.
— Точно така. Това се случи. Какъв е проблемът? — попита Глицки.
— Не съм сигурен, Ейб. — Шайлър беше широкоплещест и атлетичен мъж, винаги добре облечен, с издължена глава и с много къса руса коса. Сега се наведе напред в стола си. — Роузън, разбира се, не ми каза, но поиска да потвърдя думите ти за онова, което си направил тогава. Попита ме дали си провел операцията и без моите хора.
— Това би било глупаво и непредпазливо.
— И аз така му казах — кимна Шайлър. — Но истинският отговор е, че всъщност не съм проследил действията ти след това. Не знам какво си направил.
В притъмнялата стая Глицки духна между сключените си пръсти.
— Алибито ти е, че… — продължи Шайлър.
Глицки се изправи на стола си:
— Ау! Алиби! Той произнесе думата алиби!
— Алибито ти е, че си прекарал деня с Джина Роук, партньорката на Харди в кантората, в нейния апартамент.
— Защото точно така беше. Годеникът й току-що беше починал. С Джина сме приятели, Бил. Тя имаше нужда от компания и аз бях с нея. — Това беше истина, макар че всъщност той не беше с Роук в апартамента й, а на Кей 70, където и двамата бяха участвали в престрелката, в която беше загинал Джърсън и още петима други. Така че онова, което казваше на Шайлър, беше едновременно истина и лъжа. — Какво очакваш да ти кажа, Бил?
Шайлър разпери длани пред себе си:
— Нищо, Ейб. Не е нужно нищо да ми доказваш, но исках да знаеш, че разпитват за теб.
— Кои? Кой още освен Роузън?
— Той спомена за някакъв полицай от „Убийства“, когото не познавам. Кунео. Явно случаят, по който работиш, е и на Харди. Кметицата също била замесена и всички сте се опитвали да прескочите Кунео, понеже заподозряната е приятелка на Харди…
— Значи ние участваме в някакъв огромен заговор?
— Той като че ли смяташе точно така.
Глицки заговори тихо и овладяно:
— И за какво точно сме заговорничили или заговорничим? Той каза ли ти?
Шайлър сви рамене:
— Просто ти казвам, че той си готви делото. Не знам за какво става дума, само че разумната догадка е, че някой се опитва да те свърже с Джърсън.
— Нямах нищо общо с Джърсън. Но още тогава чух, че не е бил чист.
— Кунео не е на това мнение.
— Да, той смята, че и сега е намерил истинският извършител.
— А ти не си съгласен, така ли?
— Точно затова продължавам да търся.
Шайлър осмисли информацията за момент:
— Искаш ли да ти дам един съвет?
— Винаги. Невинаги приемам съвети, обаче с готовност ги изслушвам.
— Оттегли се от случая, върху който продължаваш да работиш. Кунео има арестуван заподозрян, Роузън има обвинителен акт, защо продължаваш да ровиш, по дяволите? Какво послание изпращаш на тези двама клоуни? Че са некадърници, ето какво. Не вярваш, че са успели да разрешат случая?
— Не, не вярвам.
Шайлър нетърпеливо поклати глава:
— Няма значение, Ейб. Ако тяхната заподозряна не го е извършила, най-вероятно ще се отърве, нали? Твоят човек Харди е много добър.
— Той не е мой човек, Бил. Просто ми е приятел.
— Както и да е. Това не променя фактите. Ако жената е невинна, ще я пуснат. Ако не е така… — отново сви рамене той. Ако не беше, Глицки грешеше, като търсеше друг заподозрян, така че щеше да е по-добре бързо да се откаже от случая. — Важното е веднага да разкараш напрежението около себе си. Ако Кунео така отчаяно се е нуждаел от този арест, може да е претупал разследването.
Глицки кипна от гняв. В стаята вече съвсем се бе стъмнило.
— Да ровят. Нищо няма да открият.
— Не се залъгвай — снижи глас Шайлър. — Винаги има какво да се открие, Ейб. Може и да не е това, което са започнали да търсят, но ако им дадеш за какво да се хванат, ако говориш наляво и надясно, ако намесиш много хора, те ще намерят документ, който си архивирал неправилно, служебна кола, с която си ходил на плажа, секретарка, която ще каже, че си я опипвал, каквото и да е. А когато това стигне до политиканите, които са настроени против Уест, и ето ти нужните условия, за да ви обвържат всички в някакъв заговор. Тогава лъжците просто ще се възползват от онова, което им даде Роузън, и ще измислят останалото. Освен ако нямаш сериозни подозрения, че извършителят на убийствата е друг?
— Не. Никого. Нямам представа.
— Тогава се откажи.
Само че той не се отказа.
Не можеше да го направи, не и докато е ченге, не и докато е убеден, че Кунео е арестувал не когото трябва. А това означаваше, че истинският убиец все още е на свобода и че ако не е той, Глицки, никой не го преследва. Освен това Глицки нямаше да допусне да се откаже просто от страх, че Кунео може да го разобличи. Ако това се случеше, по-добре направо да си подаде оставката. Щеше да бъде безполезен. Не, най-ефективният начин да неутрализира Кунео бе да открие какво е пропуснал — да бъде по-задълбоченото, по-добре организираното, по-кадърното ченге.
Даде си сметка, че всъщност никак не би навредило, ако Кунео и Роузън повярват, че се отказва от случая. Така щеше да може да се възползва от властта на поста си, за да върви по собствените си следи под носа им — ако си изиграеше картите добре, а той щеше да го направи, всъщност разследването му дори можеше да бъде подпомогнато от убеждението на свидетелите му, че полицията вече има арестуван заподозрян, така че той едва ли затяга обръча около тях.
Не искаше това да се превръща в политическа отговорност на Кейти Уест. Нямаше смисъл да става така, затова той се срещна с нея и я убеди, че трябва да се откаже от случая. И без друго не разполагал с нищо, с никакви истински следи. След това й разказа малко за теориите на Шайлър, за Кунео и за Роузън, което тя сметна за нелепо и вбесяващо, но в крайна сметка не пожела да се задълбочи в него.
Очевидно тези хора живееха в някакъв паралелен свят, но тя предпочиташе да избегне лова на вещици, който я правеше централна фигура в някаква неясна теория на конспирацията.
Накрая Глицки отиде при Лание и съобщи и на него новината, че се оттегля от случая. Отсега нататък оставял всичко в ръцете на Кунео. Инспекторът от отдел „Убийства“ бил свършил добра работа по откриването на заподозрения, а арестът на Катрин Хановър освобождавал Глицки от случая.
Така затвори устата на Кунео и на Роузън за всякакви обвинения в заговор, свързани с този случай, и оттогава не бе чувал нито дума в тази връзка.
Само че проблемът си оставаше.
Сега, хванал ръката на Трея, той задраска по повърхността на масата.
— Може би просто трябва да се обадя и да откажа на Диз.
— Не съм съгласна, скъпи. Това нещо ми е трън в очите от месеци. Ако искаш да помогнеш на Диз, просто си дай сметка какво правиш, за да си готов, когато лайното се размирише, което със сигурност ще стане. — Тя му се усмихна по характерния си предизвикателен начин: — За протокола, извинявам се за
