съпругата и със сина си. След като се увери, че Трея и Закари са настанени добре — момченцето веднага започна да суче, — Глицки излезе в коридора да се обади на баща си, Нат, за да му съобщи радостната новина, и да провери как е Рейчъл, която беше при него. Всичко беше наред.
Обаче когато се върна в стаята при Трея тя плачеше, а Закари го нямаше. Доктор Гавелин беше дошла за по-сериозен преглед на новороденото, но макар той да бе започнал като рутинна и повърхностна процедура, всичко се променило, когато тя притиснала стетоскопа си до гърдичките на бебето. Обикновено бодрото й и жизнерадостно поведение тутакси се променило.
— Какво има? Джойс, кажи ми! Всичко наред ли е?
Само че доктор Гавелин, вече смръщена, вдигна ръка, за да накара Трея да замълчи, и премести стетоскопа си на друго място на гърдите на бебето, после на друго, после на гърба му. Въздъхна дълбоко, затвори очи за миг, вероятно заради болката, която щеше да предизвика.
— Не искам да те тревожа, Трея, но малкото ти момченце има шум на сърцето — каза тя. — Бих искала един от колегите ми да го преслуша и може би да му направи някои изследвания. Трябва да отведем Закари за малко.
— Да го отведете? Защо?
Лекарката положи ръка върху ръката на Трея с надеждата да й подейства успокоително:
— Както ти казах, ще му направим някои изследвания, рентгенови снимки. Може би ще успеем да разберем по-добре на какво се дължи шумът. Имаме страхотен педиатър кардиолог…
— Не можете ли да ги направите тук? Да дойде някой и…
— Не мисля. Ще трябва да направим най-малкото рентгенова снимка и ехокардиограма. Може би и някои други изследвания.
— Какви други изследвания?
— Трябва да разберем с какво си имаме работа, Трея.
— Но напи току-що казахте, че е само шум. Напи това е често срещано?
— Някои видове шум са.
— Но не и този?
Доктор Гавелин премести ръката си и стисна дланта на Трея:
— Не знам — благо каза тя. — Точно затова искам да го погледне специалист.
И така, когато Глицки се върна от телефона, Закари вече го нямаше.
Малко по-късно доброволците от родилното отделение поднесоха специалната вечеря, поръчана за тази стая, и останаха смутени от факта, че бебето не беше при родителите си, които седяха на леглото, притихнали и явно разстроени, и се държаха за ръце. Дори не погледнаха към храната. Накрая, когато санитарите дойдоха, за да приберат недокоснатите подноси, Глицки реши, че трябва да предприеме нещо. Нямаше представа колко време двамата с Трея бяха седели и бяха чакали, но изведнъж изпита необходимост да действа. Трябваше да получи сведения. Първо, къде се намираше синът му? И какво точно му имаше?
Каза на Трея, че ще се върне, когато научи нещо, и излезе в коридора. Веднага разпозна Гавелин и по-възрастния мъж, които се приближаваха към него и се консултираха, навели глави един към друга. Вероятно някой от тях беше вдигнал поглед и го беше забелязал, защото, без да го обсъждат много, те явно решиха, че Гавелин ще влезе в стаята да поговори с Трея, а другият лекар — приведеният, тъжен и благ човек — ще съобщи новината на Глицки.
Твърде притеснен, за да оспорва логистиката — защо не разговарят с него и с Трея едновременно?, — Глицки последва Трублъд до малката стаичка и още преди да седнат го попита:
— Кога мога да видя сина си?
— Не мога да ви кажа точно. — Глицки разпозна нещо в тона на Трублъд — състрадателният, но някак безплътен тон, който самият той бе използвал много пъти, когато трябваше да осведоми роднините за смъртта на техен близък. Знаеше, че думите трябва да бъдат ясни и внимателно подбрани, за да предотвратят отрицанието. Човек представяше обективен факт, който не може да бъде променен, колкото и да бе болезнен. Този тон сам по себе си стана причина сърцето на Глицки да се свие в пристъп на паника. Следващите думи на Трублъд, произнесени дори още по-внимателно, бяха много тежко изпитание за психиката му:
— Съжалявам, но проблемът може да се окаже много сериозен.
— Искате да кажете, че той може да умре?
Трублъд се поколеба за момент, след това кимна.
— Не е невъзможно. Все още не сме сигурни с какво си имаме работа.
Глицки възрази, като че ли това щеше да промени нещо:
— Но съпругата ми ми каза, че е просто шум на сърцето.
Зачервените, изтощени и бездънно тъжни очи на Трублъд приковаха погледа на Глицки. Ръцете му бяха сключени на масата пред него и той заговори прекалено внимателно:
— Така е, но има различни видове шум. При вашия син Закари шумът е много силен. Това може да означава едно от следните две неща: първото не е много хубаво, а второто е много лошо.
— Значи немного хубавото нещо е най-добрата ни възможност?
Трублъд кимна. Той започна да трупа думите, които Глицки се стараеше да разбере:
— Възможно е, и това е по-лекият вариант, да е просто дупчица в сърцето му…
— Просто!?
Делово кимване.
— Нарича се ВСД — вентрикуларен септален дефект. Това е съвсем мъничка дупчица колкото главичката на топлийка, която е причината за шум с такава сила. Понякога.
— Значи по-вероятно е да става дума за много лошия вариант?
— При този тип шумове е статистически малко по-вероятно.
Глицки просто не издържа и главата му клюмна. Не трябваше да се опитват да раждат това бебе. Не трябваше да се остави Трея да го убеди. Тя вече обичаше Закари, Глицки също. След като толкова дълго го бяха чакали, за да го приветстват на света, Закари само за броени часове бе завладял умовете и сърцата им. И не само мисълта за него. Присъствието му, самият той.
Но Трублъд продължаваше:
— Във всеки случай, другата възможност се нарича стеноза на аортата, която при новородените се коригира много трудно. — Думите му увиснаха между тях за кратко. — Точно това проверяваме в момента. Вече направихме рентгенова снимка на сърцето — като че ли не е уголемено, а това е най-очевидният признак за стеноза на аортата.
В желанието си да се вкопчи във всяко нещо, което крие надежда, Глицки каза:
— Значи сърцето му не е уголемено?
— Не, но на тази възраст трябва да анализираме рентгеновата снимка по-подробно. При сърце с такива размери става дума за разлика от порядъка на милиметри между здравото и увреденото сърце. Трябва да се консултираме с радиолог, за да ни даде окончателно мнение.
— И кога ще стане това?
— Повикахме такъв специалист, но е твърде вероятно той да получи съобщението едва на сутринта. Във всеки случай, няма да е в близките няколко часа. Освен това ехокардиограмата може да бъде насрочена най-рано за утре. Решихме, че трябва преди това да поговорим с вас и със съпругата ви.
Глицки отново срещна погледа на лекаря:
— Ами ако се окаже, че е ВСД? По-добрият вариант.
— Ако отворът е голям, ще оперираме, но според мен не е така.
— Защо?
— Шумът е твърде силен. Или е съвсем мъничък отвор, или е стеноза на аортата.
— Смъртна присъда.
— Не е задължително, невинаги.
— Но в повечето случаи?
— Нерядко.
— И какво с тази малка дупчица? Какво ще направите с нея?
— Просто я оставяме, докато е възможно. Понякога отворите се затварят сами. Друг път изобщо не се
