започне да задава въпроси. Така че малко преди самите водопади Лий сви встрани и избра къде да спрат, за да напоят конете.
Беатрис събу високите си ботуши и чорапите, след което седна на брега и започна да пляска с босите си крака във водата.
После Лий й даде парчето плат, което му бе отрязал Мартин, за да се избърше.
— Божичко, какъв хубав цвят! — възхити се момичето.
— Беше ми продадено за кърпа за врата.
— Сигурно си го взел от мистър Мартин. Боже, какъв вкус има този мъж! Знаеш ли, че произхожда от едно от най-добрите семейства в Ню Орлиънз?
— Да, каза ми — отговори Лий. — Доколкото разбирам, той не се отнася с голямо уважение към семейство Лейчестър там, в Англия…
Беатрис се засмя:
— Да, наистина. Често говори за това. Май не харесва особено мистър Ащън, има му зъб за нещо — тя се изчерви.
— Вярно, така е. И, за бога, Беатрис, престани да се изчервяваш, та ти си проститутка все пак!
— Да — тя отново се заля в червенина и се разсмя. — Май пак го правя.
— Аха… каза Лий. — Е, мисля, че е време да се връщаме.
Когато стигнаха поляната над източния хълм, момичето изяви желание да се надбягват. Изравниха конете, преброиха до три и се втурнаха напред.
Малката кобила се управляваше лесно, пък и беше много бърза, така че отначало поведе тя. След това жребецът я изпревари. Лий го задържаше — не искаше да излиза прекалено напред. Профучаха по хълма в луд галоп. На пътя им се изпречи малка ограда и двата коня я преодоляха без затруднение, след което се спуснаха надолу по пасището към една от сградите на ранчото.
Том Кук бе навън, така че ги видя да пристигат. За момент момчето замръзна напрегнато на мястото си, но после ги позна и с облекчение нададе пронизителен индиански вик, за да ги насърчи.
Усетил близостта на финала, жребецът ускори ход още повече, така че Лий трябваше да приложи цялото си умение и да го задържи, при това така, че Беатрис да не подозре нищо. Хич не му беше лесно, но все пак успя и двата коня навлязоха в двора почти едновременно. Скоростта им беше толкова голяма, че трябваше да направят завой около сградата, преди да могат да спрат.
— Олеле! — задъхано извика момичето. — Ах, ти, мошеннник такъв, измами ме! Нарочно задържаше коня си — тя потупа кобилата си. — Няма значение, Белита, въпреки всичко ние се справихме чудесно!
Вечерята беше чудесна.
Докато кобилата си отпочине достатъчно, вече бе станало прекалено късно за връщане в града, преди да се стъмни. Беатрис искаше да си тръгне сама, но Бап предложи да я придружи — и без това трябваше да купи още брашно и яйца; пък и Лий бе забравил да вземе лекарството за коне последния път, когато бе в Крий.
Лий обаче беше против — край реката имаше индианци, така че бе по-добре за нея да пътува през деня. Бап можеше да отиде с нея и утре. Така че момичето отново остана да прекара нощта в ранчото.
Том Кук бе застрелял един елен, а Бап беше приготвил за вечеря кейк. Именно за него бяха отишли последните яйца и брашното. Бе приготвил сладкиша по памет — веднъж бе гледал мисис Болтуит, докато тя правеше кейк за рождения ден на Крис Насби. Старият Насби бе шеф на една бригада в Бент Айрън — много груб и дръпнат човек при това, — хората му бяха поръчали кейка за рождения му ден с надеждата, че така ще го смекчат малко. Така и стана. На следващия ден при мисис Болтуит бе дошъл един от подчинените му, за да й благодари лично. Старият мърморко бил толкова развълнуван, че чак се разплакал.
Именно този кейк се беше опитал да направи Бап.
Глазура нямаше — в ранчото не разполагаха със сметана, шоколад или ванилия, затова Сандбърг бе набрал малко къпини и малини за украса.
Еленското месо бе прясно и много апетитно, приготвено с пържени картофи и моркови, които бяха донесени от града заедно със запасите от фураж за животните.
Ястието бе много вкусно. Но Лий не можеше да си позволи да купува зеленчуци прекалено често — по- добре щеше да е Бап да започне да отглежда собствена зеленчукова градина.
След това дойде време за десерта.
На вид кейкът не изглеждаше особено добре — бе някак си хлътнал в средата. Размениха си многозначителни погледи над масата, но никой не каза нищо. Беатрис бе предложила на Бап помощта си, но той бе отказал решително.
Сега Бап отряза на всеки по парче. Лий пръв опита своето — не беше зле. Не приличаше много на кейк, по-скоро имаше вкус на голяма, силно напоена курабия. Въпреки това беше чудесно, особено с тези плодове, обилно поръсени отгоре му.
Беатрис заяви, че това е най-хубавият кейк, който някога е опитвала, и че Бап задължително трябва да си запише рецептата, за да не я забрави.
Така че вечерята се оказа истински успех. След това Сандбърг донесе своите фигурки за игра на дама: приживе синът му бе непобедим на тази игра. Тим Бап ги би всичките — явно това бе неговата вечер.
След като мъжете отидоха да спят в бараката си, Лий и Беатрис поседяха още малко в кухнята сами като предния ден. Не говореха много. Лий все още се чувстваше неловко в нейно присъствие. Дори самият факт, че бе сам с нея в стаята, го изнервяше по някакъв странен начин. Тя бе много странно момиче — никак не беше лесно да я разбере човек, пък и, като повечето жени, които познаваше, Беатрис изобщо не се стараеше да улесни нещата за него.
Лий трудно можеше да си я представи да взима пет долара и да върши някои от онези работи, които мъжете обичат. Явно играта й беше такава — да го накара да я възприема по много различен начин от това, което бе всъщност.
Когато се качиха горе да спят, момичето отиде отново в спалнята, където бе прекарала предната нощ, Лий се отправи към кабинета.
Никак не му беше ясно какво иска тя от него — да я остави да му погостува и да си върви като почтенно момиче или да спи с нея.
Той лежеше на твърдия диван и гледаше мърдащите сенки, които хвърляха върху стената тежките клони на боровете, надничащи през прозореца на кабинета. Приличаха на крилете на огромен орел — черни и могъщи в полета си.
Стоя така и ги гледа дълго време. След това престана да мисли за това, какво очаква тя от него, изправи се и се отправи към спалнята.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тя бе будна. Застанал на прага, Лий видя очертанията на тялото й под грубите завивки, нежната белота на огряните й от меката лунна светлина ръце, шия и лице. Гледаше го.
Той мълчаливо приближи леглото, пресегна се и бавно издърпа чаршафа от нея. Тънката й долна риза бе бяла като кожата й.
Момичето лежеше и мъчително го наблюдаваше.
Той се наведе, подпъхна ръка под гъстите й коси и я хвана за врата. След това я прихвана под лакътя и я накара да се изправи, босонога и дребничка, пред него.
Когато Лий започна да съблича ризата й, тя вдигна ръце нагоре като послушно дете. Вече бе гола.
Той се отдалечи малко и я загледа.
Беатрис беше много слаба, с тесен ханш и бедра. Ребрата й се четяха под нежната бяла кожа. Имаше едри за ръста си, остри гърди, които бяха леко провиснали и съблазнително се клатеха всеки път, когато си поемеше дълбоко въздух. На лунната светлина те хвърляха тъмни сенки върху бледата кожа под тях.
Лий протегна ръце напред, хвана гърдите й започна да ги стиска — първоначално лекичко, а после все по-силно, като заедно с това нежно подръпваше зърната им. Тя залитна към него, но той продължи играта си, докато зърната й не се втвърдиха и уголемиха. После Лий я прегърна и лекичко прихванал я под дупето, я положи на кревата.
