Той самият също се пъхна в кревата, коленичи над нея и положи ръка върху меките, гъсти косми между краката й. Дразни я с пръсти там, докато усети, че вече е напълно влажна. След това напъха средния си пръст в нея, за момент го остави неподвижен вътре, а после го извади, вдигна ръка към главата й и погали устните й с него.
Тя отвори уста и започна да ближе мокрия пръст, като дори от време на време лекичко го захапваше подобно на малко котенце.
— Това ти харесва, нали? — меко я попита Лий. — Не ти е за първи път, а?
Тя само вдигна тъмните си очи към него. Не каза нищо.
— Имам нещо друго за теб, малка курво — членът му бе набъбнал толкова много, че чак го болеше.
Премести се малко по-нагоре над нея, хвана я за косата и я привлече към слабините си. Тя вдигна лице нагоре и го пое в устата си, простенвайки тихо, сякаш страдаше за нещо, и започна да го ближе и смуче, без да я е грижа за звуците, които издаваше.
След малко Лий я бутна обратно на възглавницата. Момичето лежеше и го гледаше, като дишаше тежко.
— Много те бива за тази работа — каза той.
Тя му се усмихна, поклати глава и протегна ръце към него, измърморвайки тихо: „О, скъпи…“ Лий се вля в нея като пълноводна река.
Рано на другата сутрин те чуха приглушените гласове на Бап и другите мъже в кухнята, където приготвяха закуската си. После пристигнаха някакви коне и Бап заговори с неизвестния гостенин.
След няколко минути отново се чу тропот на коне и след това всичко пак утихна. Само песента на птиците и полъхът на вятъра в клоните на дърветата около къщата смущаваха тишината от време на време.
Те се любиха отново и отново, а в почивките, когато двамата задоволени лежаха в прегръдките си, Беатрис му разказа как е станала проститутка, какво е било семейството й и как е живяла досега. Освен това си призна, че се срамува от това, че понякога проституирането й доставя истинско удоволствие.
— Другите момичета казват, че мразят работата си и изобщо не им харесва това, което правят. Но за мен невинаги е така. Понякога се случва да съм с някой красив или пък мил мъж, някой, за когото съм мечтала. Тогава ми доставя удоволствие. Веднъж четирима мъже ме завлякоха в една стая и ме накараха да правя всичко, за което можеха да се сетят… И на мен ми хареса — тя започна да плаче. — Сигурно съм много лоша жена…
— Не и за мен — успокои я той, — или пък за който и да е друг истински мъж.
Лий обаче не й разказа нищо за себе си.
Е, каза й все пак къде е роден и в какво семейство, както и за работата си с коне по времето на ранната си младост. Спомена и за това, че е бил ловец и охрана през различни периоди от живота си, а също и за залаганията и комарджийството. Накрая й разказа за Мексико и как е бил наемен убиец за един стар мошенник.
Обаче не й каза, че е убил повече от тридесет души в открит двубой. Не издаде и истинското си име.
Те не закусиха с другите. Взеха малко бисквити и студено еленско месо, след което отидоха зад къщата и оседлаха конете си. Беатрис разбираше от тези неща, но Лий все пак провери дали ремъците на седлото са добре затегнати.
След това препуснаха към реката и плуваха в един вир до обяд. Леденостудената вода се пенеше край големите камъни, а слънцето безжалостно печеше.
Изядоха еленското и бисквитите край реката, след което прекараха остатъка от деня в обхождане на северната граница на ранчото. Земята тук бе покрита с гъсти борови гори. Лий показа на Беатрис мястото, където смяташе да построи малка колиба, в която да може да се преспива от време на време, и така стопанството да се оползотворява максимално пълно — а това щеше да им е особено нужно, когато нараснеше броят на конете. Възнамеряваше да изсече малък, почти невидим за непредубедено око квадрат насред гората и да използва дървения материал, за да построи на същото място така необходимата му хижичка с размери два на два метра.
Заприказваха се за различните видове колиби и начините им на построяване. Беатрис му разправи за дървената хижа, която баща й бе направил в младостта си само с брадва, тесла и двете си голи ръце. Имала идеални ръбове и всички дъски били съвършено огладени! После двамата препуснаха надолу през храсталаците. Малката кобилка весело подскачаше и летеше по склона с такава скорост, че караше Беатрис да се вкопчва уплашено в нея и да се смее на собствения си страх.
Когато минаха покрай мястото, където Лий бе изнасилил Индия Ащън, Беатрис усети промяната в него и го попита какво не е наред. Но той само сви рамене и те продължиха пътя си. Момичето реши, че е сгрешило в поведението си. Лий се умълча — мислеше за двамата Ащън — брат и сестра. Какво ли би казала Розали за Беатрис? Може би щеше да я хареса. Розали беше червенокоса и синеока, докато Беатрис бе брюнетка. Освен това Розали бе винаги засмяна, дори и ако нещо я болеше; притежаваше необикновена за една жена смелост. Беатрис беше някак по-мека, по-тъжна: смееше се единствено когато яздеше.
Не, не би я харесала. „Все се цупи за нещо, щеше да каже Розали, пък и я й виж краката… пръчки…“
Розали се бе смяла даже когато умираше:
— Да видим какво ще правиш сега! — беше казала тя. — Но не си мисли, че това е идеален повод да се отметнеш от обещанието си за женитба, Франки, изобщо не е толкова лесно!
Умря в ръцете му, като в някой роман.
О, с какво удоволствие уби Джони Дюс! Но дори да го бе пречукал неведнъж, а стотици хиляди пъти, пак нямаше да му е достатъчно.
Беатрис и Лий продължиха към подножието на западния хълм в пълно мълчание. Момичето повече не го попита какво му е.
Видяха Сандбърг, който поправяше оградата около горните пасища — той им махна, но те не се отклониха от пътя си.
Докато вечеряха, Беатрис беше много мила — разправяше им забавни истории от живота на дядо й Зебъдий, който бе управлявал лодка за превозване на свине по Мисисипи. Той познавал Майк Финк лично и казвал за него, че не е нищо особено като размери, но че обичал да хапе противника си по време на схватката. Когато видел, че започва да губи битката, твърдял дядо й, веднага се хвърлял да хапе като булдог. Веднъж няколко лодкари събрали пари и му купили за рождения ден каиш и нашийник, на който пишело: „Внимание, хапе!“
Дядото на Беатрис се бе срещал с Джим Бауи два пъти — нещо, което силно заинтригува Бап и Сандбърг. Бил висок, красив мъж с изискани маниери и черни бакенбарди; роден в Кентъки, но истински ню-орлианец по поведение, бе казал за Джим дядо й.
— Ами ножът му? — попита Бап.
— Дядо никога не го видял да вади нож. Приличал на бизнесмен, а не на убиец — отговори Беатрис.
— Как пък не! — възкликна Бап. — Този мъж си беше самият дявол в битка!
След като се навечеряха — плодовият пай на Бап нещо не беше станал както трябва: имаше солен вкус — всички излязоха на верандата, за да изпият кафето си. Том Кук се подпря на парапета.
Залязващото слънце заливаше планините в зелени, златисти и огненочервени багри.
— „И асириецът слезе при хората като вълк, погнал стадо овце“ — каза Беатрис, цитирайки една стара поема.
Всички останали, с изключение на Том Кук, довършиха цитата в един глас:
— „И колесниците му грееха в златно и пурпурно-червено.“
Точно като залеза.
Тази нощ бе не по-малко прекрасна от предишната. Лий и Беатрис се разбираха чудесно и той започваше да я харесва все повече и повече. От ден на ден чувствата му ставаха по-дълбоки, а това бе много сериозно.
На сутринта Лий попита момичето дали Ребека няма да й се кара заради това, че е пропуснала няколко работни дни в „Аркадия“.
