кинжали. Хората в тъмни дрехи се оказаха по-сдържани. Спогледаха се и единият от тримата попита:
— Какви са основанията, капитане?
— Лейтенант Тораки ще ви обясни всичко — Денис се отдръпна от вратата. И в кръчмата влезе военен, когото по-рано не бях виждал.
Глава 3
ПСИЛОНЦИТЕ И ИМПЕРИЯТА
Разликата между току-що пристигналия от културна, голяма планета офицер и нашите служещи веднага си пролича. Наглед и униформата си беше същата, и стойката Огарин можеше да демонстрира, че и по- хубава да докара. Най-обикновена външност — висок, тъмнокос, с изразени скули, азиатски тип. Половината членове на общността ни са такива.
И все пак около него се долавяше някакъв дух. Точно както около Ан Ейко блещукаше защитно поле, когато за пръв път я видях, така и около офицера имаше някаква аура — усещаше се атмосферата на огромни щабове, пълни с адмирали и служещи; на величествени кораби, плуващи през пространството; на резки заповеди и героични постъпки. Ех, защо така не ми провървя? Защо не постъпих в имперските сили?
— Добър ден, граждани. — Офицерът наведе глава в лек поклон. — Лао Тораки, офицер за особени поръчения в щаба на адмирал Лемак.
Естествено, името му не ни говореше нищо. Но каква длъжност само — офицер за особени поръчения при прославения Лемак! Всички издишаха и забравиха да поемат въздух отново.
— Ще бъда кратък. — След като се убеди, че е приковал вниманието на всички, офицерът дори не сметна за необходимо да се отмества от вратата. — По нареждане на адмирала, съгласувано с императора…
Дори и някой да бе възнамерявал да си поеме дъх, размисли.
— …Звездната система Нови Китеж се обявява за район на извънредно положение. Всички граждани над дванайсет и под седемдесетгодиншна възраст се обявяват за мобилизирани и минават под командването на капитан Огарин. Сбор след час при щаба на гарнизона. Въпроси?
Из кръчмата се разнесе лек шум.
После чичо Григорий излезе иззад бара и тръгна към офицера. С всяка крачка походката му се променяше — не, той не набиваше крачка като на парад, това би било просто смешно, но все пак към офицера се приближи вече не почтен възрастен бизнесмен, а стар войник.
— Старши сержант от Имперските сили Григорий Кононов. Офицер Тораки, разрешете да попитам!
Офицерът вдигна вежди и кимна:
— Питайте, сержант.
— Мога ли да узная причината за извънредното положение?
Лао Тораки изобщо не се опита да увърта.
— Да, сержант. Това ще бъде полезно за всички. В системата на Нови Китеж е забелязан псилонски боен кораб.
— Война? — в настъпилата тишина гласът на отец Виталий прозвуча необичайно високо.
След Смутната война псилонците бяха прекратили почти всякакви контакти с останалите раси. Не можеше да се каже, че те са претърпели поражение. Не можеше да се каже, че са загубили. Никой никога не беше смятал тази раса за прекалено агресивна или жестока. И все пак при тях имаше някаква загадка, каквато липсваше при останалите раси. Свирепите булратита, надменните алкарисиани, безумните и поради това вече несъществуващи сакраси — всичките ни съседи повече или по-малко се бяха научили да съществуват съвместно с хората. Или бяха загинали.
Псилонците останаха. В капсулираната си, затворена зона от Космоса, потопени в странните си научни експерименти, само от време на време предлагащи на другите раси някакви търговски или научни контакти.
И ако решаха отново да започнат експанзия, никой не знаеше какво биха донесли в света. И какво би могъл да им противопостави Тройният алианс.
Офицерът поклати глава:
— Не. За щастие — не. Корабът е от времето на Смутната война.
— А мога ли да попитам какъв точно е корабът? — разнесе се тънкото гласче на Ан Ейко. Лао Тораки я погледна и за миг изгуби своята невъзмутимост.
Разбирах го. Той видя малко красиво момиче с намъкнат върху банския халат. Момичето го гледаше с големите си любопитни очи и задаваше излишни въпроси.
— Можете. — Сарказмът беше почти незабележим. — По класификацията на Главния щаб — „KS 3“.
Забелязах усмивката на Огарин. И не се учудих на това, което последва.
— „KS 3“ — замислено повтори момичето. — Голям десантен крайцер. Създадени са осем от този тип. Пет са унищожени при атаката над Тера в края на войната. Два са изпепелени от булратитата при пробива близо до Урса. Едва ли псилонците са възобновили производството на стар модел. „Лоредан“ е, нали, офицер? Изгубеният крайцер, избягал с релативна скорост?
Тораки мълчеше.
— Лошо — кимна момичето. Тя не се подиграваше на офицера, навярно новината наистина беше толкова сериозна, че Ан не се стараеше думите й да отговарят на външността й. — Четири десантни бота, дванайсет изтребители охрана, три тежки бомбардировача, четирийсет десантчици и осем индивида екипаж. Страшно много. И те не разбират какво става, нали?
Офицерът кимна. Недоумението върху лицето му се смени с одобрителна усмивка.
— Виждам, че местното население е подготвено по-добре от някои офицери. Какво пък, тогава ще уточня ситуацията. Да, това е псилонски боен десантен кораб, който в годините на Смутната война е избягал от сражение със скорост, близка до светлинната. В момента приключва с намаляването на скоростта. Вероятно приборите му за хиперпространствена свръзка са повредени и той действа абсолютно автономно, съгласно заповедите, дадени преди стотици години. По субективното време на кораба са изминали не повече от три-четири денонощия, те още са там, във войната. Според аналитиците ни той е имал задача да превземе и задържи резервния военен космодрум в системата Ануин, сега — Нови Китеж. Разбира се, съпроводено с пълното унищожение на гарнизона и местното население.
Жената на Григорий, която си беше подала главата от вратата към кухнята, тихо изохка. Далечният ъгъл на кръчмата незабавно отговори с тънък писък. Там пищна светлокоса жена на средна възраст се надигна от мястото си, изразително се хвана за гърдите и тежко се строполи, без да пропусне да погледне дали ще уцели стола си. А аз изобщо не бях забелязал, че Олга Нонова е тук! Може би трябваше да хукна да помагам на първата си учителка? Прекрасен повод да започна ухажване.
— Мисля, че не е необходимо да се обяснява какво представляват четирийсет псилонци-десантчици. — Тораки погледна недоволно към Нонова, над която жените вече се суетяха. — Както си спомняте, при пробива на Тера четирима десантчици за три часа унищожиха напълно древния град Вилнюс и значителна част от околността.
— Кога ще дойде флотът, офицер? — Ан Ейко настоятелно го погледна в очите.
— След денонощие. Няма да пристигнат навреме — отговори честно Тораки. — Изпратиха ме да организирам отбраната, но останалите кораби не са способни да развият скоростта на куриерския клипер.
— Дванайсет изтребители, три бомбардировача — Кононов поклати глава. — Те могат и изобщо да не кацат.
— Ще кацнат. Инфраструктурата на космодрума трябва да бъде превзета и запазена непокътната. Освен това на кораба няма бомбардировачи, според архивните данни тази палуба е била напълно унищожена от нашите части при таран. Младши лейтенант Даниел Дейвиц изобщо не е предполагал, че дава живота си не за децата си, а за праправнуците.
Фразата явно беше подготвена предварително, но не предизвика очаквания ефект. Какво ни засягаше подвигът на младия лейтенант! Виж, ако беше взривил целия крайцер, щеше да е друго нещо.
— Изтребителите също не са много — включи се в разговора Огарин. — Седем или осем са били
