че ако неговият агент разгласи предварително, че той ще бъде там, другите купувачи едва ли ще си дадат труд да дойдат. Джентиле пристигна, огледа козите, предложи цена и седна на сянка край една от масите пред кафенето на малкия площад, където няколко седмици преди това селяните се събираха под знамената, преди да потеглят за Коло. Близо до него на въртележката с кончета играеха деца, а в далечината тънеше в мъглявина силуетът на фаталния Пицута. Тук пред очите на не по-малко от стотина души към Джентиле приближи един непознат, който погледна да свери външността на Джентиле със снимката в ръката си, извади от джоба си тежък револвер и стреля пет пъти в главата и тялото на Джентиле. Полицията не можа да намери нито един свидетел, който да е видял нещо или да е чул стрелбата — факт, който печатът изкоментира с беззъб сарказъм. Във вестниците се появиха снимки на покрития с одеяло труп и ручейчетата кръв по калдъръма. След два дена имаше репортажи за погребението на. Джентиле: дългата цяла миля колона от коли, морето от цветя, надгробното слово на един депутат от парламента. После хората забравиха всичко. В онези времена такива неща ставаха всяка седмица.
Ликвидирането вървеше бързо и гладко и към края на септември, по-малко от месец след срещата на Марко с Брадли, всичко завърши успешно. Дон К. изрази в типичния за него стил благодарността си към Марко за участието му в успешната операция. Марко, който никога не чакаше награди, беше навестен от Таляфери, който го поздрави и му предаде добрите пожелания и признателността на „известно лице“. Същевременно Таляфери го посъветва да закупи колкото се може повече земя в един район край южните покрайнини на Палермо. Голяма част от този район заемаха старите общински сметища и затова се смяташе, че той не става за нищо. Но само седмица след като Марко внесе депозит за 10 декара, закупени почти без пари, общината съобщи, че районът е определен за срочно изграждане на нов индустриален комплекс. Още на другия ден Марко разпродаде земята и получи сума, петнадесет пъти по-голяма от заплатената от него. Една десета от печалбата той дари на сиропиталището Дели Ермети, защото така постъпваше всеки член на братството, а не защото бе уверен, че за постъпката му ще бъде докладвано на дон К., което щеше да укрепи още повече положението му.
Това трябваше да се отпразнува и Марко заведе Тереза на екскурзия до крайморския градец Мондело, където беше запазил маса в ресторанта „Зу Тану“. Ресторантът беше образец на сицилианска викториана, нещо средно между замък и джамия, изграден сред тамаркските в края на сърпообразния плаж, на един час път с карета от Палермо в добрите стари дни, когато принцове и херцози пристигаха с куртизанките си, за да се възбудят с омари и шампанско, преди да се полюбят в някоя от интимните стаи в заведението. Сред плюша, мраморните купидони и потъмняла позлата цареше атмосфера на строга дискретност. Постоянните посетители на „Зу Тану“ бяха необщителни, разговаряха почти шепнешком в дълбоките ниши с маси и никога не виждаха повече, отколкото би трябвало да видят. Заведението беше любимо място за отдих на хората от братството, когато изпадаха в романтично настроение.
Специалитет на заведението бяха подвижните плажни кабини, останали още от времето, когато човекът се сетил да се къпе в морето. Някога те били изтегляни с коне във водата на дълбочина една-две педи, което давало възможност на посетителите да слязат по няколкото стъпала от онова, което тогава минавало за разкошно обзаведена стая, и да потопят в морето крайниците си в пълно уединение. Конете бяха изчезнали още в началото на двадесетте години, но все още се намираха няколко кабини, които — макар и поразкапани — се използваха често от гостуващите двойки, които ги наемаха за няколко часа с една единствена цел.
Наемането на кабините беше почти задължително при сантиментални годишнини, но когато Марко даде знак на келнера какво им е необходимо, с разочарование разбра, че всички по-хубави кабини са наети; свободна беше само една малка: тясна, неудобна и тъмна, обзаведена с едно канапе, чиито пружини бяха съсипани от стогодишна усилена употреба. Тереза беше в последния месец от бременността, пъпът й — хлътнал в огромния корем, движенията й — бавни и затруднени; Марко помнеше предупрежденията на доктор Беломети, тъй че можеха да се сношават само в една неудобна и непристойна поза.
По-късно, когато си припомняше събитията през този ден, Марко стигна до извода, че именно тогава Тереза, едва навършила петнадесет години, изведнъж беше престанала да бъде дете и беше поела задълженията си на зряла жена. В разговора той просто беше подхвърлил, че се е случило нещо съвсем неочаквано и сега тяхното собствено бъдеще и бъдещето на детето може да се смятат за сигурни. Беше й казал, че скоро ще напуснат малката квартира във Вико и ще започнат нов живот, и Тереза, без да го разпитва повече, мислеше как ще устроят живота си при тези нови обстоятелства.
Като всички селяни, родени в каменистата пустиня на Сицилия, и те бяха жертва на една особена психоза: непреодолим страх от безсилието и самотата, срещу който воюваха непрекъснато с всички средства. Наплашени от несигурното настояще и ужасното минало, селяните бягаха при първа възможност от планинските села към която и да е малка община, където вече нямаше да бъдат жертва на разбойници, и живееха с надеждата, че по-нататък ще се преселят в самия Палермо с неговите вечни тълпи и три вида полиция. Всеки човек като Марко, който си оставаше селянин по душа, с гените на безнадеждно раболепие в кръвта си, търсеше непрекъснато обич и преданост, правеше всичко възможно да завърже колкото се може повече връзки, да се огради с верни приятели и с хора, които са му задължени, да бъде кръстник, когато това е възможно, да урежда политически бракове за децата си. Всяка жена като Тереза, узнала какво е страх още в скута на майка си и видяла с очите си страданията на беззащитните, искаше да отгледа неуязвими синове, които да станат адвокати, политици и свещеници. В безпощадната борба за парче изпосталяла земя безспорен победител ставаше онзи, който можеше да огради семейството си с крепостен вал и да го брани от всички останали. Такива хора бяха не само силни, но и добри — в местния диалект се използва една и съща дума за „доброта“ и „сила“. Така дон К., който беше най-силен, беше и най-добър — носител на железния ореол на могъществото. Безсилие и нещастие фактически са равнозначни думи. Ако има възможност за избор, жената избира съпруга си така, както това правят жените в африканските племена: не по неговата външност, а по това, дали е способен да се бие за нея и за семейството. Тереза инстинктивно беше усетила у Марко безграничната селска твърдост и дори ако той беше джудже, тя пак щеше да се омъжи за него, а не за някакъв красив слабак, който няма да може да защищава бъдещето на семейството си.
6
През следващия месец бяха положени здравите основи на благополучието на семейство Ричоне. С помощта на Таляфери те се пренесоха в изискания район Акуасанта, в апартамент, който купиха за две трети от исканата цена. Той беше в нов жилищен блок с мраморно преддверие, асансьор, с големи колкото купел плювалници на всяка стълбищна площадка, с огромни прозорци, плувен басейн, детска площадка и портиер, облечен в нещо като адмиралска униформа, който се обръщаше към всички с учтивата форма в трето лице единствено число — обичай, възстановен след Мусолини. В апартамента оставаха две свободни стаи и те решиха, щом се роди бебето, да опитат отново да придумат майките си — и двете бяха вдовици — да останат при тях. Марко беше особено привързан към тъща си, която все така прекарваше дните си, наведена над гергефа в родното си село Пиопо. Като разбра, че брат му Паоло иска да купи гараж в Кампамаро, той му изпрати като подарък двеста хиляди лири. Стана член на три местни клуба и две благотворителни организации. Купи си кола „Ланча Аугуста“ със специална каросерия „Фарина“ и в свободното си време се занимаваше с регулирането на двигателя й. В края на месеца в болницата Санто Анджело се роди първото им дете.
Два дена по-късно Брадли позвъни по телефона и поиска нова среща с него.
— Преди всичко най-сърдечни поздрави, Марко. Забележително събитие. Син, а? Чудесно! Надявам се, и двамата са добре.
— Добре са, мистър Брадли. Нямаме главоболия. Всичко свърши за два часа.
— Чудесно! Как ще го кръстите?
— Амедео.
— Хубаво име. Необикновено. Харесва ми. Забележително събитие, Марко. Радвам се и за двама ви.
Този път бяха седнали в друг ъгъл на Парко дела Фаворита, в изоставена беседка край един повреден
