Специалист от Сицилия

толкова ниско, че докосваха с криле отраженията си във водата.

Спрингфийлд влезе в морето и едва направил няколко маха, ята от ситни сребристи рибки се втурнаха към повърхността и започнаха да го гъделичкат. Това усещане беше неприятно, а водата — толкова топла, че не му подействува освежително. Той излезе и легна на пясъка. От клуба излетя сюрия деца, водени от учителката, и смехът им огласи целия залив. Те започнаха да градят огромен пясъчен замък, като работеха по план, който разгънаха и затиснаха с четири камъка на пясъка. Русата учителка, по бански костюм и с прическа в класически гръцки стил, която удължаваше великолепно лицето й, ги остави за малко и поцапа в морето, вдигайки искрящи пръски вода.

Спрингфийлд чу зад гърба си стъпки по мекия пясък и когато се обърна, видя Брадли, препасан през кръста с хавлиена кърпа от клуба.

— Здравей, Хауард.

— Добро утро, мистър Брадли.

— Радвам се, че дойде — каза Брадли. — Успя ли да ми уредиш среща с президента?

— Не успях.

— Доколкото разбрах, през изтеклата седмица той е бил в Палм Бийч — отбеляза Брадли.

— В момента е на остров Скуо.

— Мислиш ли, че мога да се видя с него там?

— Съжалявам, той е на почивка. Но вече има уредена среща с Редпат, тъй че Редпат може да изложи вашите искания.

Спрингфийлд беше работил при Брадли в ЦРУ и въпреки че оттогава бяха изминали цели три години, все още се боеше от него. Макар и вече далеч от обсега на неговата власт, той и сега продължаваше да му говори в учтива форма и дори си помисли, че е проява на неуважение да се изтяга така на пясъка в присъствието на Брадли и да не скочи на крака.

— Много съм огорчен от това — каза Брадли. — Беше ми дадено да разбера, че ще мога да се срещна с него. Мистър Редпат много държеше аз лично да изложа мнението си, тъй като съм най-добре запознат с нещата.

Сарингфийлд полагаше всички усилия да не преиграе, да не би едно твърде рязко държане да издаде липсата му на самочувствие.

— Лично президентът ме изпрати тук — каза той. — Нося подписано от него пълномощно, с което той ми възлага да изслушам всички поверителни сведения, които искате да изложите.

— Ти носиш пълномощно, подписано от президента! — каза Брадли, като в това фамилиарно „ти“ успя да вложи цялото си презрение. Употребено с такъв тон, местоимението означаваше, че президентът е извършил глупава грешка, като е дал на Спрингфийлд такова пълномощно.

В този миг Спрингфийлд усети да го напушва кихавица. В миналото сблъскванията му с Брадли винаги оказваха такова въздействие. Колко глупав е този човек, каза си той за стотен път, но това пренебрежително отношение не можеше да заличи напълно страха му от Брадли.

— Точно така — отвърна Спрингфийлд решил да запази спокойствие.

— Ти работиш в разузнаването доста отдавна и не може да не знаеш, че някои неща се казват само на президента. Аз вече отказах да говоря пред Съвета на началник-щабовете.

— Можете да откажете да разговаряте и с мен — каза Спрингфийлд. — Аз съм натоварен да се срещна с вас, за да обсъдим всички въпроси, които бихте поставили. Ако не желаете да разговаряте, то си е лично ваша работа.

Брадли клекна до него и заби в пясъка кривите пръсти на нозете си. Спрингфийлд усети върху себе си погледа му и дори леката усмивчица, изразяваща хем презрение, хем безсилие.

— Доколкото схващам, Хауард, ти си един от способните, предани млади хора, с които се е оградил президентът. Новата августовска епоха, както е казал поетът. Просто да не повярва човек.

— Да, от ваше гледище — отвърна Спрингфийлд.

— Кажи ми как я караш с това ново обкръжение. Да не би случайно да си се отдал на абстрактна живопис?

Сърбежът в носа на Спрингфийлд се усилваше. Ако имаше носна кърпа, щеше да се издуха. Той обърна глава с надежда да отвлече вниманието си от този сърбеж. Някаква платноходка с триъгълно, опърпано тъмночервено платно влизаше в пристанището и той се загледа в нея.

— В края на краищата ти не си учил в Харвардския — продължи Брадли. — А това, за съжаление, е най-важното за тази среда. Поканиха ли те на годишния прием на клуба „Гридайърн“?

Спрингфийлд не бе канен на този прием.

— Ако нямате да ми кажете нещо конкретно, може би ще трябва да приключим този разговор — каза той.

— Той симпатичен ли ти е като човек — имам предвид президента?

— Мистър Брадли, по-добре да не ми задавате такива въпроси. Нямам желание да споделям с вас личното си мнение.

— Но ние сме работили заедно цели три години. Аз очаквах да срещна повече разбиране от твоя прана.

— Предлагам да отидем до гардероба и да ви покажа пълномощното — каза Спрингфийлд. — Ако то не представлява интерес за вас, можете да напишете на него „не важи“, а после всеки от нас да си върви по пътя.

Още малко и ще пратя по дяволите това копеле, помисли си Спрингфийлд. Той се измести така, че профилът на Брадли изчезна от зрителното му поле. Децата вече бяха завършили внушителния пясъчен замък и чакаха да видят какво ще каже хубавата учителка. Изправена над тях, тя започна разбор на работата им. Някога пясъчните замъци се строяха както падне, а сега този е подчинен на определен план и логика. Някои от учениците получиха похвала, работата на други бе коригирана. Ето, ъгълът ни тази кула трябва да се оправи, а тук е нужно да се сложи една мидена черупка. На края на една от кулите бе забито и се развя малко национално знаме. Каква спокойна атмосфера! Трудно беше да се повярва, че всички седели върху вулкан, както се мъчеха да убедят Спрингфийлд.

Като се завъртя на деветдесет градуса, Брадли отново се натрапи на погледа му и с помирително движение на ръката, сякаш подреждаше цветя, каза:

— Всъщност не са нужни много приказки. Това, което предлагам, е просто и сигурно разрешение на един проблем, тегнещ не само на любимия ни президент, а и на всички нас. Предполагам, знаеш не по-зле от мен какво става през тези дни във Флорида и Гватемала.

— Сигурно говорите за шапката разбойници, които събирате от кръчмите, за да извършат нашествие в Куба. Да, чух за това, та кой ли вече не е чул?

— Аз лично не съм много съгласен с този план, въпреки че Редпат напълно го одобрява — каза Брадли. — Има опасност маса хора да бъдат избити. Дори при най-добро стечение на обстоятелствата можем да очакваме от две до десет хиляди убити и ранени.

— При най-добро стечение на обстоятелствата?

— Именно. В противен случай тази цифра може да бъде пет пъти по-голяма. Положението е такова, че тая операция ще ни струва сто милиона долара — по петдесет милиона на седмица, ако тя продължи две седмици, както се предвижда. Но какво става, ако продължи, да речем, шест месеца или повече? Освен това какви ще бъдат международните последици? Колкото и да убеждаваме хората, че това е дело на кубинци, никой няма да ни повярва.

— В такъв случай какво е сигурното разрешение, което предлагате?

— Да изпратим група спецове, които да отстранят брадатия.

— Очаквах нещо от този род — каза Спрингфийлд.

— Аз проучих по-издълбочко нещата и мога да те уверя, че положението е идеално: тук няма мерки за сигурност. Те просто не съществуват. Брадатия се разхожда, където му хрумне, и никой и не помисля да го пази. Накарах моя помощник да следи къде и как се движи и установихме, че той все пак спазва определен режим. Можем да дадем на съответния спец всички необходими данни.

— Имате ли конкретно предвид някой, който да свърши тази работа?

— Имам, разбира се. Истински майстор.

— Ясно — каза Спрингфийлд. — Само че някои неща в този план ме смущават.