— Аз рядко се шегувам, когато става дума за сериозни работи.
Изведнъж Редпат претърпя физическа промяна. Мускулите на лицето му се изопнаха и това придаде нещо дръзко и пиратско на изражението му. Изпитите му бузи добиха цвят и на всяка от скулите се появи силна червенина, сякаш някой неопитен гримьор му беше сложил руж.
— Къде ги? — попита той с твърдост, която прозвуча едва ли не като заплаха.
— Стоят замразени във военновъздушната база Милонга в Сан Хосе.
— И ще можем ли да ги вземем?
— Защо не? Костариканският президент и неговият министър на отбраната само това чакат. От години се мъчат да ги пробутат, но няма кой да ги купи.
— Те нямат право да препродават военни съоръжения, доставени от нашето правителство, без да получат разрешение от Държавния департамент. А той положително ще поиска да разбере в чии ръце ще отидат тези бомбардировачи.
— Няма какво да разбира. Кой ли вече не притежава старите „Б-26“, а те са и толкова еднакви на вид. Ние имаме девет, нали така? Значи, ще станат шестнайсет.
— Ама ти виждал ли си ги?
— Ей с тия две очи. Седем прекрасни „Б-26“ — ухили се самодоволно Брадли.
— И казваш, ония там са в състояние да продадат държавна собственост и да приберат парата в собствения си джоб?
— Като нищо. Миналата година продадоха една английска фрегата. И досега ядат парите от нея. С президента не съм се срещал, но познавам много добре министъра на отбраната. Той има четиринайсет спортни коли, един реактивен самолет, един хеликоптер и голяма яхта. Дай му само пари и веднага им намира мястото. За него пет милиона долара нищо не са.
— Бог да ги благослови тия корумпирани латиноамерикански политици! — възкликна Редпат.
Седемте бомбардировача „Б-26“, предлагани тайно за продан, не бяха се вдигали във въздуха, откакто бяха купени преди пет години, и стояха в импровизирани хангари, чиито покриви не можеха да ги опазят от поройните летни дъждове. Преди няколко месеца Брадли беше довел един специалист да ги прегледа. Цената, която бяха поискали първоначално, беше 200 000 долара на самолет, а сега искаха половин милион.
— Сума пари сме хвърлили по тях — обясни представителят на Министерството на отбраната.
Специалистът на Брадли поклати глава. Ръждата беше проникнала навред. Картечниците бяха задигнати, липсваха части от уредите, гумите вече не ги биваше и нищо не можеше да накара да се отворят бомбохранилищата на три от самолетите.
Министърът на отбраната нямаше нищо против някоя американска фирма да извърши основен ремонт срещу 35 000 долара на самолет, които да бъдат платени от евентуалния купувач, и в прилив на добри чувства се съгласи тази сума да се смята за депозит, който после ще бъде приспаднат от общата цена. Беше дадено нареждане работата да започне.
След три месеца ремонтът бе завършен и специалистът на Брадли го увери, че самолетите ще могат да летят. И точно тогава долетя съкрушителната вест, че Виктор Ди Стефано не е успял да изпълни задачата, и това бе потвърдено по телефона от самия Спина. А то означаваше, че няма пари за самолетите.
В Маями Редпат почти не хранеше надежда, че ще може да събере средства отнякъде.
— Няма време — каза той. — Представлението започва само след няколко дни и няма начин да го спрем.
Не се ли снабдим с тези самолети, спукана ни е работата. Не можеш ли да измислиш нещо?
— Мога да ти назова някои имена — отвърна Редпат, — но денят вече преваля. Трябваше по-отрано да потърсим финансовата подкрепа на наши приятели. Дори един петролен магнат не държи милиони под дюшека си.
В отчаяна надпревара с времето Брадли хукна към Тексас, но изпечените бизнесмени, които до болка стискаха ръката му с яките си лапи, не се отнесоха с нужната сериозност към въпроса и той си тръгна само с голи обещания и уверения, че те напълно го разбират. От Хюстън отлетя за Сан Хосе, за да се остави на милостта на своя приятел, министъра на отбраната, който го посрещна с гореща прегръдка и хиляди съжаления, че не може да му даде самолетите на кредит. Условието плаща в брой при доставката оставаше в сила.
В това време Редпат беше вече в Гватемала, където подготовката за нашествието в Куба привършваше. Брадли пристигна там от Сан Хосе, за да докладва на шефа си, че е ударил на камък.
— Видях се с Рикардо Астуриас, министъра — каза той, докато се здрависваха. — Работата с бомбардировачите няма да стане.
Редпат очевидно не се изненада.
— Откровено казано, никога не съм бил сигурен, че ще стане.
— Средства не се намериха, а Астуриас и компания не са съгласни да почакат. Хора без вяра, те нямат вяра на никого.
— Естествено — каза Редпат.
— Ти разбра ли, че трябва да благодарим на Фергюсън за всичко, което се случи? — попита Брадли. — Той се е бил съюзил с нашите врагове. Какъв наивник съм аз. Та ние сме заобиколени от шпиони.
— Не вярвай никому, клетвите за вярност са вятър работа — каза Редпат. — Не знам дали съм разбрал правилно, но той загинал при малко необичайни обстоятелства. Някъде в Далечния Изток, нали?
— В Лаос, по-точно — отвърна Брадли. — Пътувал с някакъв речен кораб, който бил нападнат от бунтовниците. За щастие, той бил единствената жертва.
На лицето на Редпат се изписа униние.
— Знаеш ли, ако беше успял да събереш средства, ония щяха да намерят някакъв предлог да отменят продажбата. Мисля, че те не действат на своя глава, а по заповед — сещаш се откъде. Убеден съм, че президентът се готви да ни измени. Куба ще бъде пожертвувана, а с нея — и всичко, за което сме се борили, Роналд, всичко, за което сме се борили.
Двамата седяха на верандата на фермерска къща, наета за ръководителя на службата за специални операции. На пътя долу някакъв индианец, тръгнал на кон към пазарското градче Реталулеу, теглеше на въже биче, което току рипаше и се дърпаше. В далечината безупречният конус на вулкана Санта Мария изпускаше струйка дим, която се виеше във вид на въпросителна. Откъм градчето, където се обучаваха нашествениците, долетя тръбен сигнал.
— Легионът на обречените — обади се Редпат. — Без необходимата подкрепа от въздуха те ще бъдат избити още на брега, ако изобщо стъпят на сушата. Ние, драги, сме свидетели на саботаж, на най- перфидния и чудовищен саботаж. Това е предварително подготвен разгром, след който президентът възнамерява да обърне гръб на Куба и на всичко онова, което тя символизира.
— И международният комунизъм ще възтържествува — каза Брадли.
— Благодарение на възможността да установи предмостие в самия Бял дом. Ако не ме лъже паметта, това е основната теза в твоята книга.
— Да, преди всичко в Белия дом. Това започва още от времето на първия мандат на Рузвелт и неговия нов курс.
— Най-сетне някой да отвори очите на американския народ. Кога ще излезе книгата?
— Боя се, че няма да излезе — усмихна се горчиво Брадли. — Съюзниците на международния комунизъм се оказаха по-силни от мен. Спряна е.
— Какво говориш, Роналд!
— Да, и то най-хладнокръвно и дипломатично. Понякога човек не може да не се възхити от начина, по който действат при подобни ситуации. Издателите държаха сума време готовия ръкопис, после просто се извиниха и казаха, че нямало възможност.
— Показали са я, предполагам, на някого от вътрешния кръг.
— Положително. Единственото им обяснение беше, че книгата не била достатъчно убедителна. Дори не се опитах да споря с тях, защото много добре знаех, че никога няма да ми кажат истинската причина за спирането й. Животът, драги ми Джулиъс, ме научи да бъда реалист. Аз вече съм белязан, а струва ми се и ти. В Тексас научих, че на вицепрезидента ще му духнат под опашката през шейсет и четвърта. Той беше
