Специалист от Сицилия

— Името ми звучи познато — отвърна Марк. — Преди няколко години вестниците гърмяха за него, за същия ли става дума?

— През 1957, ако трябва да бъдем точни — каза Брадли. — Той беше президент на Гватемала и го ликвидираха по политически причини.

— Не го ли пречука някакъв смахнат тип от охраната на президентския дворец?

— Да, според официалното обяснение, което скалъпиха. Но истинските факти са други, това беше много специално убийство, извършено от… мафията; предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. Извинявай, че употребих тази дума, Марк, помня, че я смяташе за обида.

Някога Марк би посрещнал тези думи с каменно изражение. Но сега се засмя:

— Няма нищо, аз само я свързвам с жълтия печат и толкоз.

— Не викай на черното бяло и обратно — казвам аз. — Но както и да е, да продължим: доколкото се простират нашите сведения, убиецът е кубинец, който излежава доживотна присъда. Директорът на затвора трупа парици, като го пуска сегиз-тогиз да свърши някоя работа от този род.

„Колко е малък светът“, помисли си Марк.

— Това не ти ли се струва невероятно? — попита Брадли.

— Не дотам. Не забравяйте, че става дума за Латинска Америка.

— В страната го закарал и после го извел някакъв пилот от синдиката.

— Искате да кажете пилот от мафията?

— Щом предпочиташ тази дума — ухили се Брадли. — Знаем, че е бил върнат в килията само след дванайсет часа. — Той се въодушевяваше все повече и повече и току въртеше изпъкналите си очи. — Каква великолепна организация! Като убиец подставят някакъв кретен, когото после очистват, но край него подхвърлят дневник, в който той обяснява защо е извършил убийството. И накрая доказват, че е бил луд. Всички се захапаха на тая въдица и случаят скоро се забрави. Всяко чудо за три дена.

— Хората са наивни, вярват всичко, което им се поднесе.

— Естествено, след това е трябвало да се доуредят някои неща. Как наричахте вие това? Риполитура ли беше?

— Рипулитура — поправи го Марк. — С две „у“.

— Извинявай, рипулитура. Започвам да го забравям италианския. Та както виждаш, това е било операция от не много голям мащаб, но изпипана докрай. Двайсет-трийсет души, които са знаели повече, отколкото трябва, изчезват. По това време станаха доста автомобилни катастрофи и поне една злополука със самолет, която остана неизяснена. Който и да е замислил тази операция, личи, че, не е пропуснал нито една подробност.

— Майстор, ако се съди по това, което разказвате.

— Да — съгласи се Брадли, — дори бих казал организационен гений. Бедата е там, че ние не можем да намерим този майстор. Затова и дойдох при теб. Мисля, че ти ще можеш да се справиш.

— Какво имате предвид? — попита Марк.

— Искаме да разработиш план за подобна операция. Не се изненадвай, като ти обясня каква е нейната крайна цел. Ако е необходимо да размислиш, давам ти двайсет и четири часа.

Марк се изненада здравата, но всяка емоция у него предизвикваше собственото му противодействие. Като разбра за какво става дума, той остана спокоен като сфинкс.

— Е, какво ще кажеш? — попита Брадли.

— Загубих всички връзки — отвърна Марк. — През последните пет години се занимавах само с продажба на недвижими имоти.

— Добре, няма да говорим за онова пътуване до Хавана, но какво ще кажеш за предишните години? Говоря за Месина, Сарди, Манкузо, Джентиле и останалите. А кой видя сметката на братя Ла Барбера?

— Какво искате от мене?

— Марк, аз съм може би единственият англосаксонец, който е прекрачвал поне с един крак прага на „Почтеното братство“. Зная много работи.

— Аз бях длъжен да изпълнявам някои задачи и се стараех да ги изпълнявам колкото е възможно по- добре.

— С други думи, изпълнявал си заповедите на вишестоящите, смятайки, че това е твой дълг.

— Нека е така.

— Би ли ми обяснил Как беше убит Месина? Не е нужно да навлизаш в подробностите, аз ги зная. Това, което ме интересува, е стратегията.

Миналото се беше превърнало в далечна история и Марк рядко си спомняше за него. Той посбърчи чело, докато се мъчеше да събере в няколко прости думи епопеята от кръвопролития и предателства. Най- сетне заговори, но бавно и съсредоточено, сякаш обмисляше решението на някаква математическа задача.

— Въпросът беше да го откъснем от приятелите му и да го примамим, някъде самичък. В планините той имаше голямо влияние, но извън тях беше нищо. Щом успяхме да го подмамим да слезе от планините, с него беше свършено.

— Ами Джентиле?

— С него беше същото. Когато се намираше сред обкръжението си, никой не можеше да припари до него. Този човек беше маниак на тема кози. Номерът се състоеше в това, да се устрои разпродажба на кози извън неговата територия, нищо повече. Подробностите са различни, но в общи линии замисълът беше същият. Това се отнася и за Кремона.

— Обаче ликвидирането на Армас е поставило съвсем различен проблем, поне аз така го виждам — каза Брадли. — Това е политическо убийство, нали така? Следователно не може да не е различно. Трудността в този случай се е свеждала, предполагам, до следното: как да се направи тъй, че гватемалският народ да не разбере истината. Съдя единствено по това, което ми разказахте. И тук вече на сцената излиза жертваният козел — подставеният убиец.

— Идеалното би било да се съчетаят двата способа — каза Брадли.

— Най-сигурната работа.

— От теб се иска да свършиш точно това — настоя Брадли. — Ето такава операция ни е нужна. Снайперист, и повечко рипулитура. Майсторство, майсторство, се иска Марк, нали?

— Искате да ви се свали месечината — възрази Марк, но вече съзнаваше, че няма друг изход, освен да се съгласи.

— В замяна — продължи Брадли, сякаш не беше чул последните му думи — ти предлагам моите гаранции, че ФББН ще престане да се занимава с въпроса за твоето депортиране. Освен туй онова момиче, Уотс, може да излезе от укритието си, с което ще се сложи край на слуховете, че си я пратил на оня свят. И ако искаш, мога да ти уредя гражданството. С една дума, ще те оставят на мира и това е най-важното.

— В сделката трябва да се включи още нещо.

— Какво е то, Марк? Мисля, че съм достатъчно щедър.

— Виктор Ди Стефано. Никак не ми се ще момчето да отиде на електрическия стол.

— Не съм сигурен дали мога да ти обещая нещо по този въпрос.

— Трябва да ми обещаете. Ще се наложи да включа в играта баща му, а не мога да ида при него с празни ръце.

— Какво ще иска старият? Осем до петнадесет?

— Пет до осем — отвърна Марк. — Най-много! Той има невероятна слабост към момчето.

— Ще видя какво може да се направи. Повече от това не мога да обещая. Ти ме познаваш добре, Марк. Имам някои и други връзки и ще направя всичко, което е по силите ми. Кога ще се видиш с Дон Винченте?

— При първа възможност.

— Отлично. Знаеш ли какво, Марк? Аз не съм по пиенето, но ми се иска да пийнем нещо, за да отпразнуваме този случай. Колко дълго време беше нужно.

— За какво беше нужно дълго време?

— За да се съберем отново, и то с определена цел. Още преди петнадесет години в Сицилия аз бях убеден, че рано или късно ще се наложи да бъде изпълнена някаква задача, която единствен ти си в