състояние да изпълниш, и наредих работите така, че да се съберем един ден. За твое добро, за мое добро и за доброто на тази страна. Много време трябваше да чакам, но сега нещата се нареждат така, както аз ги предвиждах.
На Марк му се стори, че има нещо налудничаво в усмивката и в погледа на Брадли. „Този човек е мръднал — помисли си той. — Трябва да е психопат или нещо подобно.“
— Не разбирам — каза на глас. — Какво значи наредили сте работите така, че да се съберем?
— Помолих Дон К. да те изпрати при мен в Щатите и той изпълни молбата ми. Преди това, когато влязохме в Сицилия, бях се погрижил Дон К. да стане кмет на родния си град. И той много държеше да ми се отплати.
Дъхът на Марк спря. Нещо в съзнанието му, нещо, което още нямаше определена форма, разбърка представите му и извика на живот смътни решения на невъзниквали досега въпроси. Той беше толкова смаян, че изумлението засенчи всички други усещания. После го обзе спокойствие — подобно на онова, което настъпва след обезболяването с упойна на страшна рана. Дъхът му се върна.
— Значи Дон К. ме е хвърлил в лапите на шайката на Джентиле.
— Нямам представа какви са техническите подробности, но аз в никакъв случай не бих допуснал враговете ти да те разкъсат. Дон К. се съгласи с мен, че за един млад човек с изключителни способности като твоите Новият свят предлага далеч по-светло бъдеще от Стария. В онези дни перспективите и за двама ни изглеждаха доста розови, макар че сега не всичко се развива така, както се надявах. Ние с теб възобновяваме деловото си сътрудничество в момент, когато делото, за което съм работил цял живот, е застрашено. Ако някога съм имал някаква амбиция, тя е била да служа на родината си и да подобря участта на човечеството, но ти това не можеш да го разбереш, нали?
„Gli anime, che ti murt, дано бог накаже мъртвите ви души!“, продума Марк на себе си, без да помръдне устни. Дедите му, тези корави мъже, надживели вековете на безнадеждност, не му позволяваха да излива гнева си — така се пилеят напразно сили, — а изискваха да разсъждава и да се владее. Сега за него беше важно едно — да остане в Съединените щати, а после ще предаде Брадли на тайния, вътрешен съд, който ще си каже думата. Ако бъде решено Брадли да заплати с кръвта си за смъртта на Паоло, и това ще стане. Но врагът не бива да разбере какво му се готви, затова — спокойно, никакви прояви на ненавист.
— Ти си човек, лишен от всякакви страсти — казваше в това време Брадли. — Май не познавам друг като тебе. Дори мускулче не трепна на лицето ти. Не мога да си представя някой, който да посрещне по такъв начин подобна вест. Или имаш железни нерви, или усещанията та са различни от тези на другите хора. Кое от двете?
Марк обърна към него окаменялото си лице.
— Просто съм се научил да гледам философски на всичко.
12
Вечерята у Ди Стефано се оказа чревоугодническа оргия, примесена с мъка. Престарялата Дона Карлота, някогашната кръшна красавица от Кастеламаре Дел Голфо, която сега приличаше на съсухрен старец с женски дрехи, се разпореждаше на масата, отрупана с лакомства, които новата прислужница пуерториканка неспирно принасяше. Това беше вечеря в семеен кръг. Бяха сложени прибори дори за отсъстващия Виктор, но двамата свещеници, чиито зловещи сенки Марк забеляза в коридора, не бяха поканени на трапезата. Дона Карлота беше напудросала и начервосала костеливото си лице. Носеше рокля с ръждив цвят, купена на старо и излязла от мода още преди петнадесет години, и ломотеше непрекъснато, като в промеждутъците между думите пъхаше в устата си огромни хапки, които дъвчеше настървено и преглъщаше толкова трудно, че чак очите й изхвърчаха. Дългите й кокалести пръсти бяха омазнени от ровене в чинията.
— Както виждаш, ние сме в пълно отчаяние — каза тя. — Ridotti alla disperazione. Горкото ми момче! То е истински светец. Кажи ми, Марко, какво се готвят да правят с него?
Дон Винченте седеше приведен над чинията си, пълна с подправен с шафран ориз. Очите му имаха жълтия цвят на шафрана. Ядеше трудно, насилваше се да гълта само защото смяташе, че храната е полезно нещо. Той махна с ръка, чиито свити пръсти напомняха нокти на граблива птица.
— Нищо лошо няма да му се случи, мамичко. Ще го пуснат. Всичко ще се оправи.
— Ти само говориш, но нищо на правиш. Пръста си не помръдваш за родния си син.
В този миг прислужницата донесе в тавичка печено прасенце сукалче в чеснов сос, което прибави към вече сложените на масата талярини, пълнени ангинари, пилешко и телешко. Дона Карлота проследи с поглед тавичката.
— Вземи си от прасенцето — подкани тя Марк. — И няма защо да благодариш, тук си все едно у дома си. — Тя грабна чинията му и сложи в нея бутчето и пет-шест ребра.
Дон Винченте побърза да отвърне поглед от нея. При вида на ядене жена му забравяше всичко на тоя свят. След като си сложи в чинията едната плешка и натъпка устата си с хляб, тя отново се сетя за своята мъка и очите й се наляха със сълзи.
— Това е нагласена работа — отсече тя.
— Нагласена, разбира се — каза Дон Винченте. — Истински заговор. Това наше момче е много наивно. Аз разбрах, че му кроят нещо, още когато се опитаха да го обвинят в изнасилване. На времето си създадох много врагове в Сицилия и сега те си разчистват сметките с мен.
— Изключено е нашият син да се занимава с наркотици — каза Дона Карлота. — Ние сме му дали много добро възпитание. Може би не знаеш, Марко, но той редовно ходеше на черква. Само че баща му… Ma lei non mangia. Защо не ядеш? Ако не обичаш свинско, пилето е много хубаво. Вземи си от него.
Дон Винченте изплакна устата си със сицилианско вино, което имаше цвят на химическо мастило.
— Всичко това беше започнато от оня конски задник Маккларън, но зад него стои друг, който му бута пари, и аз непременно ще разбера кой е той.
— Момчето ни е чисто като кладенчова вода — обади се Дона Карлота. — На мравката път сторва. А те ще ми разправят, че бил застрелял човек. Глупости! — По бузите й се отърколиха две сълзи. — Яж де! — подкани тя Марк. — Porca miseria, извинявай, ама много ми се виждаш отслабнал.
— Когато мистър Труман посети нашия град, тогавашният кмет — холандецът, как му беше името? — ме представи и той се ръкува с мен. Тогава пуснах няколко приказки, където трябва, и Солсбъри гласува за демократите. Сега ми се струва, че съм направил грешка. Труман беше окей, Айзенхауер — също, но, бога ми, погледни какво е сега. Виж какво става. Кои имат полза от сегашната власт? Аз ще ти кажа: черните муцуни, комунягите и разни латиноамерикански отрепки.
— Нашето момче има… как беше тая дума? — намеси се пак Дона Карлота. — Момче, дето се вслушва в божието слово и го разпространява, докато останалите дечурлига играят на топка или бягат от училище.
— Призвание — подсказа Марк.
— Да, призвание. Vocazione. Точно това исках да кажа. Нямаш представа колко добро момче е нашият Виктор. Марко, ти си най-добрият ни приятел, направи нещо да го спасиш, нали виждаш, че баща му пръста си не помръдва.
— Да ти кажа ли какво ми рече Труман тогава? Помня думите му, като че вчера е било. Мистър Ди Стефано, казва — това беше преди да почнат да ми викат Стивънс, — мистър Ди Стефано, аз високо ценя огромния принос на италианската общност за процъфтяването и благоденствието на нашата нация. Имах възможност да чуя как се изказват за вас хората в този град и за мен беше истинско удоволствие да се запозная с вас и да ви стисна ръката.
— Как няма да я стисне? — обади се Дона Карлота. — Кой изправи на крака този град? Кой направи така, че нито един мъж, глава на семейство, да не се реди на опашките на безработните за лъжица чорба? Кой направи дарение от четвърт милион долара за градската болница? Кой се погрижи за зестрата на двайсет и две момичета от сиропиталището?
— В горния си джоб имах хубава пура — продължи дон Винченте. — Той я измъкна и я прибра за спомен. Знаеше тоя човек как да си създава приятели.
— А сега никой пръста си не мръдна да спре червените, които прибраха всичко, каквото имахме в Куба. Кой ще даде сега двеста пуйки за бедните по случай Коледа? Не Маккларън.
